Новини

На 17 и 18 април 2026 г. в Нов български университет се проведе международна конференция, посветена на преосмисляне на дългосрочните последици от аварията в Чернобил. Освен от България участие в конференцията участие взеха изследователи от САЩ, Украйна, Полша, Италия, Ирландия, Шотландия, Унгария и Швейцария. 

Форумът беше организиран от Нов български университет, Института за изследване на близкото минало „Проф. Ивайло Знеполски“ и Центъра за академични изследвания и беше подкрепен от Фондация „Конрад Аденауер“ и посолството на Украйна в България. Конференцията беше открита от Председателя на настоятелството на Нов български университет проф. Веселин Методиев, а приветствия отправиха министъра на околната среда и водите Юлиян Попов, посланика на Украйна в България Н. Пр. Олеся Илашчук, както и ръководителя на офиса на Фондация „Конрад Аденауер“ в София Норман Бекман-Диркес.

Фокус на докладите от първия ден на Конференцията бяха политическите, социалните и здравните последици от катастрофата, довели до повишаване на екологичната чувствителност сред населението и разпада на комунистическата система през 1989 г. Тази динамика променя и отношението към ядрената безопасност.

Димитър Вацов от НБУ се спря на бездействието на властите на комунистическа България в защита на населението, определено от него като доказателство за „моралната нищета“ на режима, а Хосе Тапия от Университета Дрексел във Филаделфия разгледа ефектите от Чернобил в светлината на демографските показатели в страните от Източна Европа. Двама от изследователите – Момчил Методиев и Тимур Лавренчук от Държавния архив на Украйна разгледаха в сравнителна перспектива реакцията към аварията на службите за сигурност в България, Съветския съюз, в Източна и Западна Германия, докато Стойко Петков от НБУ обърна внимание на реакцията на държавните медии в Българи с акцент върху разпространяваната от тях дезинформация.

В центъра на следващата сесия беше украинската перспектива към аварията в Чернобил. Серхий Плохи от Харвардския университет направи сравнение между Чернобил от 1986 и Чернобил от 2022 г., когато електроцентралата е окупирана от руските войски в началото на войната на Русия срещу Украйна, като обърна специално внимание на редица морално-етични въпроси. На свой ред Серхий Мирни разказа спомените си като войник и ликвидатор на пораженията веднага след аварията и се спря на съвременното екологично състояние на електроцентралата и околните региони.

В края на първия ден беше премиерата на книгата на проф. Димитър Вацов „Българският Чернобил: Археология на моралната нищета“, както и на документалния филм „Хроники за неудобната истина“. Лентата беше представена от своите създатели - Атанас Кръстанов и Калоян Николов.

Единият от акцентите във втория ден от конференцията бяха екологичните последици от аварията в Чернобил. Димитър Щ. Димов от Института за изследване на близкото минало разгледа значението на аварията в Чернобил като повратна точка в натрупваното неудовлетворение по отношение на екологичните проблеми в България, а Анджела Либераторе от Европейския институт се спря на уроците от Чернобил за ядрената сигурност във време на мир и на война. На свой ред Джим Малоун от Колежа „Тринити“ в Дъблин обърна внимание на отговорностите на световната регулаторна система по отношение на ядрените рискове. Реакциите на унгарските медии към аварията бяха във фокуса на доклада на Далма Болдог от Будапещенския университет по икономика и бизнес, а Лукреция Чинела от Университета в Мачерата се спря на младежките възприятия към аварията. На свой ред Цветомира Антонова, учител и докторант сподели личния си опит от преподаването на аварията и последиците от нея при изучаването на историята на късния комунизъм.

В последната официална сесия четирима изследователи – Дина Йорданова от Университета „Сейнт Андрюс“ в Шотландия и Петя Александрова от НБУ, както и Филине Бикхард от Университета в Цюрих и Морис Фадел от НБУ разгледаха присъствието на темата за аварията Чернобил съответно в киното и литературата.

Предстои докладите от конференцията да бъдат публикувани и в новото академично издание на НБУ Acta Nova Humanistica до края на 2026 г.

В заключителния втори ден на конференцията беше проведена дискусия и работилница със студенти от университетския алианс ERUA, които разгледаха различни възможности за комуникиране на темата „Чернобил“ сред младежите въз основа на чутото от тях в хода на конференцията. В първата част от работилницата бяха разиграни различни сценарии за реакция на кризата в зависимост от ролите, които всяка една от групите получи – на майка на ученик, на директор на училище, на военен и на министър на образованието.

След това беше проведена дискусия, в хода на която студентите размениха мнения относно възможностите на документалното кино да пресъздаде трагедията и последиците от аварията в Чернобил. А в заключителната част от работилницата студентите, разделени в три групи, получиха задачата да изготвят концепция за такъв документален филм, включително и като създадат проект за плакат, в зависимост от акцентите, които всяка една от групите реши да изведе в концепцията за своя филм.

Снимки: Косьо Хаджигенчев, Димитър Димов и Божидар Веселинов - студент в БП "Фотография и видеография"