Новини

         Вече няколко месеца името й присъства във всички медии и това не е изненада за никого. Изненада би било да попаднеш на обзорна спортна статия, в която не се споменава успехът й в Рио. Полетът над 197 см., който тя с такава лекота осъществи, остана в историята. Не само в българската, а в световната.

 

     Днес сребърният медал заслужено е заел отреденото му място до многобройните отличия, присъдени на Мирела Демирева за проявените постоянство, целенасоченост, упоритост и … талант, разбира се. Но тя не гледа на всички тях като на резултат, на завършек на някаква цел, а ги определя като „основа на нещо по-голямо“, на нещо предстоящо.

 

     Доказателство за нестихващата енергия и завладяващия ентусиазъм на студентката от департамент „Политически науки“ в НБУ е поредното й постижение. Този път лекоатлетката завоюва значимото признание извън пистата. На 22. декември 2016 г. бе обявена за Спортист на годината заради значимите си успехи през изминалите месеци. Въпреки ясната логика и причинно-следствената връзка между спортните резултати и отличието, Мирела не крие изненадата си, но споделя, че близките й хора са я подготвяли за събитието като уверено са й казвали, че името й ще бъде обявено на официалната церемония по награждаването. 

 

     Дори след всички похвали, след цялата еуфория, която завладя света след скока й, след многобройните отличия и високи оценки, които специалистите в сферата й дават, тя си остава същото здраво стъпило на земята момиче, с което разговарях и преди няколко месеца. Тя все още е момичето, което надскочи всички очаквания. Разликата е, че вече е готово да лети ... още по-високо.

 

 

• Преди малко повече от четири месеца постигна най-големият си успех дотогава – преодоля внушителните 197 см и изправи на крака присъстващите в Рио, но и тези пред телевизорите, които следяха всяко твое движение по пътя към летвата. Еуфорията бе голяма и завладяваща. Не стихна дълго след това, но вярваше ли, че ще се модифицира в нещо още по-голямо и че ще бъдеш обявена за „Спортист на годината”?

Да си призная, не очаквах да последва всичко това което ми се случи след Рио. Може и да съм била малко наивна, защото другите го очакваха и ме подготвяха.

 

Един спортист трябва да се научи да играе с различни мащаби на мисълта си. Тоест хем виждаш детайлите, хем не. Това на мен ми помага да съм концентрирана и да не се влияя от всичко. В Рио скачах за България и за себе си, но вкъщи се сблъсках с отделните българи. Беше доста объркващо в началото. Цялото това внимание, разбиране, подкрепа и положително отношение, което ме връхлетя, не го очаквах.

 

 

• Преди няколко месеца 197 см за теб бяха цел, която след това с усилията и таланта си превърна в основа, върху която да градиш. Какво са 197 см за теб сега?

197 продължават да бъдат основа. Носят ми самочувствие и ми напомнят, че когато работиш правилно, нещата се случват. Само толкова, защото истината според мен е, че колкото по- високо гледаш, толкова по- високо ще скочиш.

 

 

• Какви отговорности носи след себе си титлата „Спортист на годината“?

Да си призная, направо не знам. Аз съм си същата и предполагам, че щом не съм срещнала голямо неодобрение, засега се справям. Единственото, което може би се промени е, че споделям мислите си с повече хора.

 

 

• Успехите ти носят вдъхновение, предизвикват чиста емоция и неподозирани стремежи, мотивират хората по целия свят. А колко е ценно за теб признанието от страна на България?

Изключително ценно, аз обичам България, тук се е родил моят талант, тук са най-любимите ми хора. Мисълта, че мога да съм полезна на някого, с това което обичам да правя, е наистина невероятна. А и българите не сме лесна аудитория.

 

 

• „Спортист на годината“ е едно от най-авторитетните отличия в рамките на България, които един състезател може да получи за усилията си. Чие признание би имало същата или по-висока стойност за теб?

Моето, защото себе си трудно мога да излъжа.

 

 

• Състезание ли е номинацията за „Спортист на годината“?

Зависи. Да, защото има победител и награди, защото на цялото събитие се придава голямо внимание и значимост.

 

Ние в атлетиката сме свикнали да бъдем оценявани по категорични и обективни критерии. При „Спортист на годината“ критериите до голяма степен са субективни. Как би могъл да сравниш конкуренцията в различните спортове? Затова по-скоро смятам, че всички номинирани сме победители. Или от тази гледна точка, не е точно състезание.

 

 

• Какви качества трябва да притежава един състезател, за да бъде определен като „Спортист на годината“?

Първото нещо, което се оценява, са резултатите му през годината. Тоест той трябва да е успешен в неговия си спорт, където са необходими различи физически и психически качества. Аз лично бих гласувала за човек, чийто успех и поведение биха имали най-голям принос към останалите, независимо спортуващи или не. Един вид инвестиция в колкото се може повече хора.

 

 

• Казват, че в Коледната нощ най-чистите желания се сбъдват. Какво си пожела?

Пожелах си най- вече да съм здрава, да продължавам да обичам това, което правя, и да не спирам да бъда подкрепяна от близките си.

 

 

• Какви цели си си поставила за предстоящата 2017 година?

Искам и работя върху преодоляването на 2 м. И, разбира се, да бъда най-добрата в сектора, следвайки моя собствен начин.

 

 

 

 

Интервю: Аксения Янева

Снимки: личен архив