Новини

На 11 април 2023 г. Н.Пр. Г-н Жоел Мейер, Посланик на Република Франция в България изнесе пред студенти публична лекция на тема “Мястото на Франция и на Европейския съюз в свят на геополитически трансформации“ пред, преподаватели и изследователи от различни департаменти на НБУ, от ESFAM, както и френски Еразъм студенти. Събитието беше организирано по инициатива на Департамент Политически науки в сътрудничество с Изследователскиs център за компютърна и приложна лингвистика. Лекцията предизвика множество въпроси от страна на аудиторията.

 

 

Превод на подробния план на публичната лекция на Н.Пр. Г-н Жоел Мейер, Посланик на Република Франция в България, представена в Нов Български Университет, 11 април 2023 г.:

 

 

 

Тема: “Мястото на Франция и на Европейския съюз в свят на геополитически трансформации“

 

 

 

Трябва ли Европа и Франция да имат определено място на международната сцена в контекста на протичащите геополитически трансформации?

Отговорът определено е да и още по-конкретно, европейците трябва да си осигурят това място прокарвайки своя стратегия, която да е “суверенна”, защото европейците имат своите собствени интереси и защото една суверенна Европа е толкова необходима за постигане на равновесията на света,  що се отнася до търговията, до промотирането на нашите ценности, до защитата на правовата държава, до развитието и поддържането на мира и на международната сигурност. 

 

 

 

Европа трябва да направи така, че нейният глас и нейното мнение да се чуват и да имат влияние върху последващите действия.  Нека бъдем пределно ясни, тук не става дума да се поощрява някакъв трети път, ние не пледираме за това ЕС да основе движение на необвързаните страни, не става дума да се отречем от нашите съюзи: в областта на сигурността, Франция и мнозинството от страните в ЕС са членки на НАТО; в политически план Франция смята, че  САЩ са наш съюзник, защото заедно споделяме основни ценности. Франция не се позиционира на еднаква дистанция от САЩ и от Китай, нито смята, че ЕС трябва да се позиционира на еднаква дистанция от САЩ и от Москва. Просто поради нашата география, поради нашата обща европейска история  или историята на нашите отношения с останалия свят, извън това, което фундаментално ни сближава с нашия американски съюзник, ние имаме собствени интереси, които трябва да отстояваме и понякога да защитаваме.

 

 

Ние французите мислим, но вярвам, че това е широко споделено мнение в ЕС,  че Европейският съюз трябва да създава нови възможности за сътрудничество със света, за да се избегне противопоставянето на блокове, както и за да се развива един ефикасен мултилатерализъм в една обща рамка с всички, които биха желали. Това е най-добрият начин да се избегне “фрагментирането на света” . Това означава, да не се допусне многополюсният свят, който е и политическа, и икономическа реалност, да приеме логиката на абсолютното противопоставяне и да се трансформира в свят на няколко антагонистични блока.

Второ, това място на ЕС на международната сцена, ще бъде толкова по-прието и ще се наложи толкова по-естествено, колкото повече ние европейците съумеем да покажем нашето единство, както и от друга страна съумеем да демонстрираме нашия капацитет за действие, за да превъзмогнем – отново заедно – както днешните предизвикателства, така и бъдещите предизвикателства. Именно по този наш капацитет, ние европейците ще бъдем преценявани и уважавани, както от страна на нашите противници и неприятели, така и от страна на нашите приятели, и следователно нашият глас ще се чува и ще можем да тежим върху геополитическите трансформации.

 

 

И смятам, че Европа вече спечели своето заслужено място на международната сцена, защото само за няколко месеца показа, че притежава капацитета да реагира на най-тежката криза, срещу която се изправи светът след ракетната Кубинска криза -  инвазията в Украйна на Русия на Г-н Путин.

Успешно преодолени предизвикателства:

Първото е, че съумяхме да консолидираме общата външна политика и политика на сигурност и нещо повече  - да консолидираме обща политика на отбрана. Европейското изграждане се е извършвало през тежките секторни кризи,  и нещо повече, барометърът на нашия капацитет за колективно действие е в областта на външната политика и политиката на отбрана. По същество, това е изключително право на държавата и е част от националния суверенитет. Да си припомним примера на неуспешния опит за Европейска общност да отбрана. Eвропейската външна политика и политика за сигурност най-често се е изграждала през тежките кризи – войната в бивша Югославия, борбата срещу тероризма, особено в Африка, но днес има акселерация :

Агресията на режима на Г-н Путин срещу  Украйна доведе до това, че даде тяло на европейска идентичност на отбраната : създаде се  Европейски механизъм за подкрепа на мира;  доведе до възстановяване и хармонизиране на европейската отбранителна индустрия, за да се ограничи зависимостта ни от трети страни; осигури се капацитет за  мобилизиране на значителни фондове.

 

Г-н Путин събуди европейците в областта на отбраната:

- Стратегическият компас на ЕС - Бялата книга за отбраната

- Друг пример за засилването на Общата политика за сигурност и отбрана е афиширането и поддържането на европейското единство – всички в един глас – обратното на това, което мислеше Путин, който разчиташе на разединението на европейските страни. Това единство се изрази чрез създаването на изключително важния механизъм за санкции, нещо като европейски закон Магнитски  : 9 пакета санкции, наложени във всички сектори; засягащи 1500 руснаци и замразяване на авоари за 319 милиарда. Дори Унгария не използва правото си на вето.  

 

 

Бих желал да отворя скоба, за да направя няколко уточнения за френската позиция по агресията на Русия срещу Украйна.

- Френската позиция не е двусмислена и ние не искаме от нашите украински приятели да вървят към прекратяване на огъня или към мир, ако те смятат че това е “пазар за измамени”. Също така, трябва да се отбележи, че Русия  все още не показва желание да прекрати  военните действия. Трябва да се подчертае, че режимът на Г-н Путин не благоволи дори да коментира мирния план от 10 точки, предложен от Киев. Във всеки случай, именно украинските власти са тези, които имат правото да решават кога да говорят за мир и най-вече - да определят при какви условия. 
- да се мисли за мира, означава първо да се премине през възстановяването на Украинската държава във всичките й правомощия и възвръщането на нейния териториален суверенитет. Това ще премине също и през правосъдие за украинците и борба срещу ненаказуемостта. Руските военнопрестъпници, включително Г-н Путин, според Международния наказателен съд, трябва да преминат през правосъдието.

 

- Като се има предвид казаното, и без да се влиза в противоречие на нашата безусловна подкрепа за Киев, става дума и за една дългосрочна перспектива, както за края на войната, така и за дефиниране на условията на един дълготраен мир в Европа, което неминуемо ще доведе до включването и на Русия в разговорите. Разбира се,  ясно е, че това няма да е Русия, ръководена от Г-н Путин, като се вземат предвид и последните решения на Международния наказателен съд. Но, когато този момент настъпи, ще трябва да се преизгради една европейска и международна архитектура за сигурност, която отчита императивите за сигурността на Украйна и на Европа, в една нова обстановка, която ще изисква естествено да се включи и страна, която географски е част от европейския континент и е наш непосредствен съсед. 
- Тази забележка, изразена от Президента на Република Франция Г-н Еманюел Макрон в Мюнхен е основателна; и това не е скица на някакъв междинен трети път, ние сме част от Евроатлантическия алианс и ние сме солидарни с Украйна, и Франция, както  вече се видя, взимайки активно участие в доставките на въоръжение на Киев, напълно го е демонстрирала.
- Все така в името на единството, да отбележим, че центърът на тежестта на Европа се премести на Изток към съседните на Украйна страни – Румъния, България. Това ще коригира образа на Европа на две скорости.

 

• Друго предизвикателство, свързано с това за засилването на общата външна политика, е намаляването на енергийната зависимост от Русия и свързаната с това акселерация на ангажиментите в полза на енергийния преход и, това е важно - включването в дебатите и на ядрената енергетика. През 2020, ЕС внася от Русия 43% от газа, а Германия – 66% . Днес има план за диверсификация RePower EU.

 

В заключение, ние не сме политически джуджета. Европейският съюз утвърди своето място на международната сцена. Нещо повече, ЕС успя да приближи до себе си държави, които традиционно са в руската орбита (Среща на председателя на Европейския съвет Шарл Мишел с пет държави от Централна Азия, проведена в Астана през октомври 2022)

 

Видео от публичната лекцията: