Новини

С усмивки, радост и вълнение 119 възпитаници на Нов български университет получиха своите дипломи за висше образование. Тържествената церемония се проведе във форум „Джон Атанасов“ в София Тех Парк на 2 ноември – деня на рождението на създателя на НБУ проф. Богдан Богданов.

„Дипломирането е особено вълнуващ миг в живота на Нов български университет, особено когато се случва часове след Деня на народните будители. Ден, в който си припомняме всеки, който със своето присъствие, действие, дух и слово, ни е насърчил да бъдем по-добри в делата си, да вървим смело напред, да не се боим от предизвикателствата и разнообразието в живота ни.“ С тези думи доц. Кристиян Постаджиян, зам.-ректор по учебната дейност, откри тържествената церемония.

Събитието беше почетено от Председателя на Настоятелството на НБУ проф. Веселин Методиев, който в своето академична реч „Похвално слово за доброто или 1000 думи за доброто" даде на присъстващите тема за размисъл над човешката добрина.

„Уважаеми колеги

Уважаеми дами и господа,

Преди време безспорно талантливият университетски преподавател, светла му памет, д-р Кристиян Таков произведе една дефиниция: „Моралът е доброто“. В наше време има много опити да се говори за морал. Дори се появява и парадоксалното твърдение - нов морал. Не искам да навлизам в дълбочина за понятието морал, а съм се насочил към опита на колегата да каже кое е морал - именно доброто. Искам да Ви предложа мой размисъл на темата за човешката добрина.

Вие сте на прага на един цял нов етап от Вашия живот - онова което сме свикнали да наричаме зрялост. Завърши времето на задължителното обучение - в училище и в университета. Правехте избори, помагаха Ви, научихте се на самостоятелност. Но по целия този път сте се срещали и с темата за доброто - било като личен опит от всекидневието Ви, било като тема на разговор с Вашите колеги и преподаватели. Кое ли е онова, което изглежда доста ясно? Ще оставя въпросът отворен, защото има множество отговори. Аз просто ще предложа един от възможните варианти.

Във време на небивал стремеж към материално благоденствие, към професионален успех, като че ли нещо куца и това усещане се усилва. Да спомена - в моята наука историографията има твърдение, опряно на сериозни факти, че българското общество и държава се намират в материален възход абсолютно непознат в последните век и половина на модерната ни история. Успех, който със сигурност се дължи на членството ни в безспорно най-сполучливата инициатива на държавите в западна част на стария континент – Европейския съюз.

 Успехите на това ниво са налични, не че няма и примери на материални трудности, но да подчертая става дума за сравнение на различни български времена. В едно от последните световни социологически изследвания за битието на заможните държави, общо 60, България се намира на 35 място. Не че това ще намали обичайното ни мърморене, без което като че ли ще загубим част от националната си идентичност, но поне трябва да ни стои в съзнанието. Но ако се видим в класацията по признак „място за живеене“ ще видим незавидното си място.

За мен това е истинския проблем. От изследванията за изграждането на модерните нации и национални държави през XIX век съм научил, че нацията е свързаност с общ исторически спомен, но и - забележете!, със съгласието да живеем заедно днес. Е, как да искаме да живеем заедно след като не приемаме като добро мястото си за живеене, средата си на живеене. Що би за нация сме?

Материалното благоденствие ще ни даде и ни дава спокойствие за нашите разходи. Но бликаща злоба и завист не ни дават другото, което е необходимо и без което няма високо качество на живот - именно човешката добрина. Без нея можем да продължаваме да се развиваме към по-високи стандарти на битие, но ще оставаме с горчивия вкус за това кои сме ние. Малкото примери за нахални, арогантни и богати персони ни се навират в очите, като че ли това е българското  общество. Не е, разбира се. Просто имаме лоши навици за анализиране на околния свят. Когато съм изучавал успешни периоди от модерната ни история - какъвто е например последната четвърт на XIX век, времето на българското чудо, както са ни нарекли в британската дипломация, съм попадал на личности, които са останали в съзнанието на своите съвременници не само с големия си интелект и професионален успех, но най-вече със своята доброта. Щастлив съм, че това успях да пресъздам в биографичната книга за българския министър-председател от онова време д-р Константин Стоилов.

Не е ли наивно това, което разказвам. Да, ще отговори циничния и безочлив персонаж. Случвало ми се е добрият човек да бъде наричан с обидни и язвителни думи - будала, несретник. Авторите на подобни квалификации по правило са прости хора, независимо от тяхното образование. Лакоми и алчни те не знаят, че ако ги няма добронамерените хора, просто няма да го има обществото, в което те осъществяват своите материални стремежи.

Именно тези общности на добрината, които като цяло са в малцинство, създават необходимите морални и етични принципи и правила, които влизат в основата на живота на всички хора в даденото общество. Ще си позволя още един пример, който давам на студенти от НБУ. Българското общество преживява огромен успех в своята национална консолидация и стремеж към свобода и демокрация в епохата на Възраждането. Тогава обичайното право у нас е имало следната формула - „Страх от Бога, срам от хората - санкция“.

Днес се блъскаме като общество с необходимостта от ефикасна държавиа система за справедливост. Може ли да се появи, ако няма добронамерени хора, които просто ги е срам от другите, и поради това се пазят от действията, които да ги засрамят. И обратно трудно и мъчително ще постигнем успех, когато надделяват в публичното пространство онези, за които няма срам. Казано по друг начин - когато царува безсрамието.

И това струва ми се се отнася за всички - от обикновените хора, търсещи справедливостта до магистратите, призвани да я гарантират за обществото.

Да спомена няколко думи за технологията на правенето на добро. То е лесно постижимо, когато се опитаме в конкретен момент и за кратко да изявим своята добрина. Трудността идва когато се опитаме това да стане част от нашето всекидневие. Да сме добри всеки ден е със сигурност тежка работа. Но само по този начин можем да се измъкнем от дъното на всички класации в Европейския съюз по стандарт и качество на живот. Злото има тази способност да живее постоянно. Често може да бъде срещано - злоба, завист, нахалство дори обикновена простотия. Да изразиш своя мързел е в пъти по-лесно, отколкото да бъдеш трудолюбив. И за това може да свидетелства всеки от нас. Когато обаче надмогнем своята леност, тогава и ще бъдем успешни за себе си и за хората около нас. Истинското щастие ни спохожда само и единствено след срещата с доброто. Дори когато то е дело на другите. Не трябва да им завиждаме. Просто трябва да се радваме и да се стремим към поведение като тяхното. Подобни теми не следва да обрастват с много думи. Ето защо ще завърша с една. Пожелавам Ви от все сърце често да чувате по свой адрес една дума - благодаря.

Благодаря Ви за вниманието!“

След вдъхновяващото си слово, проф. Методиев връчи дипломите на отличниците. 42 възпитаници на университета, завършили висшето си образование с успех над 5.50, получиха  специални грамоти. Под бурните аплодисменти на своите близки и роднини, 44 бакалаври и 33 магистри излязоха на сцената за своя тържествен момент. Те получиха дипломите си от деканите на Бакалаварски и Магистърски факултет – доц. Илия Кожухаров и проф. Борис Сергинов.

Церемонията, с режисъор доц. д-р Анна Пампулова, приключи с традиционното хвърляне на шапки от дипломантите.

След тържествената част, завършилите студенти имаха възможност да запечатат спомените си в снимки и видео на специална фотобудка и 360° градусова камера за панорамно заснемане.

На добър час!

Фото кредит: Изабел Янкова