Новини

Тържествената церемония в зала „Люмиер“ беше открита със звуците на студентския химн Gaudeamus Igitur в изпълнение на Университетския смесен хор на НБУ с диригент доц. д-р Георги Петков. За режисурата на събитието се погрижи доц. д-р Анна Пампулова. Водещ на събитието беше заместник-ректорът по учебната дейност – доц. д-р Кристиян Постаджиян, който приветства дипломантите и гостите на събитието:

„Днес поглеждаме замечтани в бъдещето, изпращайки нашите абсолвенти. Днес в тази зала, скъпи абсолвенти, вие ще получите вашите дипломи, а ние - вашите преподаватели, както и родители, ще получим един прекрасен спомен, с който ще се гордеем цял живот.“

Първи на сцената излязоха отличниците. Техните дипломи връчи ректорът проф. Пламен Дойнов, д.н., който приветства първенците по успех с думите:

„Ще си позволя да използвам един скрит смислов ресурс в тази дума „отличник“, отлично, т.е. да говоря лично, да говоря точно в този момент, когато нашите абсолвенти напускат Нов български университет и се отправят към други общности, да говоря за това как, където и да отидат, трябвало да останат личности. Би трябвало да не забравят кои са, би трябвало да не забравят откъде идват. Първо, че са възпитаници на НБУ - най-силният, най-добрият университет, най-свободният в България. Днес наградата „Богдан Богданов“ беше връчена на проф. Цочо Бояджиев и аз ще си позволя две лични изречения към него. Проф. Бояджиев, Вие вероятно сте забравили, но аз никога няма да забравя и винаги ще бъда признателен как, когато завършвах 4-5 курс на моето следване, Вие бяхте забелязали моето писане. Тогава водехте една поредица за публикуване на исторически съчинения и поканихте мен, все още недообразования студент да напиша предговор към съчинението на Айнхард „Животът на Карл Велики“. Тази подадена ръка, това доверие, което професор от такъв ранг оказва на един студент, никога не се забравя. Уважаеми колеги, онова, което ви моля от тук нататък да не забравяте е точно това - никога да не забравяте протегнатите ръце, никога да не забравяте оказаната ви навреме помощ, винаги да успявате и да умеете да изразявате своята благодарност. Затова тук ще продължа с личните думи и искам много специално да благодаря от името на всички в НБУ на вашите родители. Аплодисменти за тях! Никога не забравяйте вашите родители, независимо дали те ви подкрепят. Ние можем без всичко, можем и без любовта към големи общности. Много рядко си даваме сметка, че любовта ни към родината преминава през любовта към ближния, през любовта към семейството, през любовта към майката и бащата. Знаете ли, когато на 17 май 1876 г., Христо Ботев заедно със своите четници превзема Радецки, пише серия от писма. От тях и досега кръжат крилати думи, като тези до жена му Венета: „Венето, знай, че после Отечеството съм обичал най-много тебе…“, но много често цитатите спират до тук, за да подчертаят какъв голям патриот е бил Ботев. Но там се забравят едни други думи от друго писмо: „Знаете, че този, който не обича родителите си, жена си и децата си, той не обича и своето Отечество“. Любовта към по-големите неща на този свят винаги и единствено се опира към любовта на най-близките. Затова, винаги обичайте вашите най-близки хора и бъдете благодарни, каквото и да се случи с вас. “

Дипломите на бакалаврите връчи деканът на Бакалавърски факултет доц. д-р Илия Кожухаров:

„Радвам се, че сте стигнали и постигнали тази ваша цел. Убеден съм, че вече сте набелязали и следващата. Един съвет от мен - преди да продължите, зарадвайте се на успеха. Отдайте му се. Оценете го. Спрете за малко. А пък от утре продължете със следващата цел и бъдете здрави!“

Деканът на Магистърски факултет приветства дипломантите-магистри с думите:

„Нашите таланти и нашите способности се развиват, благодарение на взаимодействието ни с други колеги. Чрез взаимодействието с всички в университета и в обществото. Ако ние живеем в отворено общество, по проф. Богдан Богданов, в което вашият живот влияе върху моя и моят върху вашия, не е важно дали се познаваме или не, ние трябва да се отнасяме към това общество, като към един съвместен проект. Нашият дълг един към друг е повече от това да не се намесваме в работата на другите. Бих казал: Отидете, работете, служете и работете за обществото, а не само на себе си.“

За доброто настроение в зала „Люмиер“ допринесоха и изпълненията на Университетски смесен хор с диригент доц. Георги Петков и Доач Бездюз, който представи Балада №1 за пиано в сол минор, оп.23 от Фредерик Шопен.

Фотокредит: Милена Янкова, Косьо Хаджигенчев