Новини

На 22 май 2015 г. на официална церемония в рамките на 20-то юбилейно издание на „Салон на изкуствата” в Националния дворец на културата Националният дарителски фонд „13 века България” връчи Националната литературна награда Български роман на годината „13 века България” за 2014 г. Победителят беше обявен от председателя на журито проф. Миглена Николчина. Романът бе класиран сред шестте финалисти в конкурса, заедно с "Една и съща нощ" на Христо Крастоянов, "Отвътре" на Радослав Парушев, "Осияние днес" на Красен Камбуров", "Понякога ангели" на Емил Тонев и "Разглобено лято" на Людмил Тодоров.

Доц. д-р Емилия Дворянова - преподавател и изследовател в департамент “Нова българистика” на НБУ - бе удостоена на специално тържество в НДК с най-голямата българска литературна награда - роман на годината на “Фонд 13 века България” за романа й “При входа на морето”, ИК Обсидиан, 2014 г.

Председателят на журито проф. Миглена Николчина, ръководител на катедра “Теория на литературата” в СУ “Св. Климент Охридски”, представи така наградената книга: “При входа на морето” от Емилия Дворянова е майсторски написан роман, който се доближава до съвършенството в своята цялостност и внимателна оркестрация.

При все че не се занимава с побоища, убийства, интриги, порнография и други обикнати теми от фикционалните и новинарските потоци, които ни заливат, това е роман, който, веднъж започнат, не може да бъде оставен. При все че не препраща към злободневни загрижености, той е остро съвременен. Той ни припомня високите достойнства на българския език и високите цели на истинското изкуство. Той ни припомня, че по-голямата част от човешкия живот протича вътрешно, че животът се състои не от анекдоти, а от усещания, мисли и вълнения, че човешкото страдание и страсти не са непременно видими. Това е роман за болестта на собственото ни време, на България днес, но и на съвременното цивилизовано човечество. Странното е, че тъкмо в болната сърцевина на неназовимото страдание, което описва, този роман успява да бъде ведър и да намери надежда.

Едно по-внимателно четене на „При входа на морето“ би трябвало да се разположи в множество регистри: например, на античната драма и на аристотеловия катарзис; или: на психоаналитичното прекодиране на гибелната за началото на 20. век туберкулоза в не по-малко епидемичната за началото на 21. век депресия – нещо, което е направено през множеството явни и неявни препратки към „Вълшебната планина” на Томас Ман; или: на екстатично-мистично разбраната телесност през духовно-сетивния опит на Света Тереза; или: на православната съборност през дара на човешката заедност; или: през обикнатия от Емилия Дворянова диалог на романното писане с музиката. Всичко това обаче – дебело подчертавам това, тъй като то е знакът на истинския художник – е деликатно и невидимо внушено. Емилия Дворянова не натрапва идеологиите си и цялата й огромна литературна и философска култура е вписана с прозрачно мастило. Не е нужно да знаем колкото нея, за да съпреживеем опита на нейните герои(ни).

Най-сетне този роман е достоен за българския читател като днешен човек, той не го подценява. Щастлива съм, че имах шанс да бъда в това жури заедно с Бойко Пенчев, Емил Андреев, Иван Еленков и Клео Протохристова, за да участвам в награждаването на този именно роман”.