Новини

Проф. Рандъл Бейкър е учен и общественик, който преподава като гост-лектор в повече от 60 университета по целия свят в бакалавърски и магистърски програми, свързани с областите екология, международни отношения, външна политика и мениджмънт.

Проф. Бейкър е преподавател в НБУ и почетен член на фондация „Гео Милев“. От 1969 г. е преподавател по „Екология и изследване на развитието“ в Университета в Норич (Великобритания), а в периода 1975-1978 е Декан на Училището по науки за развитието на същия университет. След това е директор на международните програми в Училището по обществени дела и опазване на околната среда в Университета в Блумингтон. Член е на Амнести интернешънъл, Ротари интернешънъл, Международния институт по административни науки и др. Работил е като декан на Училището по науки за развитие в Университета на Източна Англия в Норич и като външен инспектор на следдипломната програма по развитие на икономиката и земните ресурси в Кеймбридж. Избиран е за Президент на Норфолкския клон на Географската асоциация през 1977 г. , за член на Съвета и касиер на Института на британските географи, членува в съветите на Комитета за Средния Изток в Оксфам и на Международния институт по бедствията. Член е на Централния монетарен съвет, Комитета по макроикономика, Комитета за координиране на националния бюджет, Комитета за координиране на помощите. От 1985 г. е директор на Международните програми и преподавател в Училището по обществени науки и опазване на околната среда в Университета на щата Индиана (САЩ).

Консултант е на Университета на Южния Пасифик. Работил е в учредителния комитет на създадения по инициатива на американския президент Американски университет в Русия. Автор и съавтор е на 28 книги, между които „Развитието и пасторалният народ на Карамоя“, „Номадизмът в Африка“, „Крал Хюсеин и Кралство Хайяз“, „Ролята на държавата и бюрокрацията в развиващите се страни след войната“, „Лято на Балканите: Смях и сълзи след комунизма“. Получава образованието си в Университета в Уелс, от който спечелва Рокфелерова образователна стипендия за Университета на Южна Африка. Там – в Университетския колеж Макерере в Кампала, Уганда – започва и академичната му кариера.

Професор Бейкър е тясно свързан с НБУ.

През 1992 г. по програма Фулбрайт, посещава България и много интензивно работи по създаването на магистърските програми по Публична администрация, Бизнесадминистрация, Когнитивна наука и Клинична и социална работа.

На 22.10.1996 г. е избран от Академичния съвет на НБУ за „Доктор хонорис кауза“ заради заслугите му за създаване на първата магистърска програма в България по публична администрация, личните му и професионални качества.

Член на Настоятелството на НБУ от 26.05.2000 г.

На 18.10.2005 г. е удостоен със званието „Почетен професор на Нов български университет“ за принос към Центъра по публична администрация и развитието на Нов български университет.

Установява се постоянно в България от 2008 г.

Поклон пред паметта му!

От Нов български университет

В памет на Човекa, който живя без телевизор, но виждаше целия свят…

Ако щастието е в преживяването на малките неща, които се превръщат в разказ-книга…

Ако смисълът е в детайла…

Ако едновременното живеене в миналото, настоящето и бъдещето е умението на всевиждащите…

Ако изявеният личен стил на външен вид и поведение е смелост пред униформеността…

Ако правилно провидяното, превърнато в ненатрапен съвет, е богатство…

Ако сдържаният хумор разсмива с точно намерената нота…

Това и още много неизброими неща дорисуват нарисувания от мен с цветни моливи портрет на професор Рандъл Бейкър.

Гражданин на света поради вроденото си любопитство да знае, но отвъд това да може да го разкаже на непосетилите с увлекателността на прецизния наблюдател и рядката си писателска дарба. Нещо повече, изваждаше ритуално от вътрешния джоб на сакото си автоматична писалка „Монблан“ модел 1934 г. и записваше с почерка си (образоваща красота) немирните си и вълнуващи впечатления от невидимото за други.
Бях казал навремето, че желанието на англичани, французи, италианци и други представители на културно-икономическата развитост да се заселят в България, ще е критерий за просперитета ни. Той беше от първите чужденци, който допълниха увереността ми, че това се случва.

Професор Бейкър се свърза с първите ентусиасти, възнамерени да създадат алтернатива на висшето образование в България, в момент, в който НБУ бе само Дружество за Нов български университет и вгради забележителния си интелект и енергия в създаването на две от магистърските му програми – първата в страната по Публична администрация и тази по Икономика.

Рандъл беше сто процентов академичен човек и събеседник, който те караше да приемеш знанието като свещен дар и притежаваше все по-рядко срещащото се качество да слуша, без да бърза да си каже своето.
Наблюдателността му и безпощадният му сарказъм пришпорваха интересуващите се от промяна и им създаваха увереността, че в нея е скрита вечността…

Беше обаятелна личност, еталон за равняване и цялост, която истински ще ми липсва!!!

Не се съмнявам, че ще бъде достойна душа и на онзи свят, така както беше на този!


Автор на текста и портрета:
Професор д-р Людмил Георгиев,
член на Настоятелството и Почетен професор на НБУ