Новини

1944088-copy-copy_678x410_crop_478b24840a 1944123-copy_678x410_crop_478b24840a 1944499-copy_678x410_crop_478b24840a 1944525-copy_678x410_crop_478b24840a
30.09.2020 17:15
Новини

Нов български университет даде начало на тридесетата си академична година

На официална церемония беше представен и новият Радио-телевизионен център на НБУ

На 30 септември 2020 г. в пространство зад новоизградения Радио-телевизионен център (корпус 3) на Нов български университет се състоя церемония по случай началото на академичната 2020/2021 година.



Уважаеми членове на Председателския съвет и на Настоятелството на Нов български университет,

Уважаеми господин Ректор,

Уважаеми членове на Академичния съвет,

Уважаеми студенти, преподаватели и гости,

           

Добре дошли на официалната церемония по откриването на учебната година в Нов български университет и откриването на Радио-телевизионния център в НБУ.

Казвам се Юлияна Гълъбинова и съм доцент в департамент „Администрация и управление“ и съм заместник-ректор по качеството и акредитацията. Днес съм водещ на тази церемония.

Посрещаме новата учебна година с различни, нови правила както в академичния живот, така и в този извън него. По тази тема повече – след минути от доц. Снежина Петрова.

 

През изминалия пролетен семестър бяхме предизвикани. В тези условия Нов български университет се наложи да затвори своите врати и да не посрещне студентите си и преподавателите си. Ние успяхме да докажем, че сме гъвкави и адаптивни – справихме се с дистанционното обучение и провеждахме своите часове изключително успешно в електронна среда.

 

За поредна академична година университетът посреща Вас – нашите студенти, преподавателите, своите служители.

 

Амбицията и готовността на ръководството на Нов български университет е по-голямата част от лекциите да се провеждат тук на територията на Нов български университет в прекрасния кампус, който, както ще научите днес, се разширява с още един много специален корпус.




 

С тези думи доц. д-р Юлияна Гълъбинова, Зам.-ректор по качеството и акредитацията, се обърна към членовете на Настоятелството и Академичния съвет, студентите, преподавателите и гостите на събитието, и представи академичното ръководство и официалните участници – проф. Пламен Дойнов, д.н., Ректор на Нов български университет, д-р Георги Текев, Изпълнителен директор на НБУ, гл. ас. д-р Владимир Димитров – Зам.-ректор по учебната дейност, проф. д-р Георги Арнаудов – Зам.-ректор по научноизследователската и творческата дейност, гл. ас. д-р Димитър Трендафилов – Зам.-ректор по международната дейност, гл. ас. д-р Георги Гочев – Декан на Факултет за базово образование, доц. д-р Кристиян Постаджиян – Декан на Бакалавърски факултет, проф. д-р Борис Сергинов – Декан на Магистърски факултет и доц. д-р Венцислав Джамбазов – Декан на Факултетa за дистанционно, електронно и надграждащо обучение.

 

Приветствено слово към гостите на събитието отправи ректорът на Нов български университет – проф. Пламен Дойнов, д.н.

 





Уважаеми членове на Настоятелството на Нов български университет,

Уважаеми колеги,    

Скъпи студенти,

           

Радвам се че всички днес тук сме пред прага на новата академична година и пред прага на една от сградите, които съм убеден, скоро ще се превърне в символ на Нов български университет. Това е така нареченият Трети корпус, пред който сме всички тук, най-новата придобивка на нашия университет – Радио-телевизионния център.


Специално още в началото на моето слово бих искал да обърна внимание на човека, който има основна заслуга за изграждането на тази нова сграда – това е д-р Георги Текев – Изпълнителния директор на Нов български университет (и Ви моля за аплодисменти към него).


Аз искам да Ви кажа, че ние всички днес сме тук, в навечерието, пред прага, срещу 30-годишнината на Нов български университет. Всички заедно ще посрещнем този юбилей. Цялата следваща календарна година ще мине под знака на 30 години от основаването на този нов университет.


Аз се радвам, че макар и тридесетгодишен, той продължава да бъде нов и е нов най-вече заради неговите студенти, които създават една своеобразна традиция на младостта. Това е видимата част, която радва всички нас.

Той е нов обаче и заради неговите преподаватели, които винаги по нов начин са готови да преподават знания и умения.

 
Доцент Гълъбинова вече спомена, как през пролетния семестър посрещнахме най-добре от всички университети в страната предизвикателството да се обучаваме в онлайн среда. Тази година ще се обучаваме и присъствено, и електронно, и се надявам всички заедно да посрещнем и това предизвикателство на сложното съчетаване на тези два начина на преподаване и учене. Убеден съм, че и в това ще бъдем най-добри.


И накрая, за студентите, които ще бъдат в първи курс ще кажа, може би за първи път ще го научат – всички останали знаят много добре, какъв е девизът на нашия университет. „Да не се боим от разнообразието“. Ние не се боим от разнообразието, което ще рече, че не се боим да признаем, че истината винаги е в множествено число и същевременно да я търсим чрез обмяна на различни гледни точки, на дебат и за срещане на различни позиции, без да се страхуваме да отстояваме своята.


Ние не се боим от разнообразието, защото знаем, че именно в него се състои бъдещето. Че там различни хора и идеи отстояват себе си и онова, което предстои в техния живот като сбъдване.


Но аз ще си позволя днес да съкратя този иначе прекрасен девиз – заради тази нова академична година, която ни предстои. Ще кажа само – „Да не се боим“. Вие довършете оттук-нататък изречението, което ни предстои. Това означава да не се боим да отстояваме себе си, да не се боим да бъдем отговорни към здравето и към правата на другия като нас, да не се боим да бъдем тези, които искаме да бъдем и същевременно да не се мислим за неприкосновени и за безсмъртни. Да не се боим да спазваме правилата и същевременно да не се боим да бъдем все така дръзки в получаването на нови знания.


Аз наистина Ви пожелавам всички ние заедно да не се боим.


На добър час на новата академична година!

 

След приветствието на Ректора приветствено слово пред академичната общност на Нов български университет произнесе Изпълнителният директор на НБУ – д-р Георги Текев.

 



Уважаеми членове на Председателския съвет на Нов български университет,

Уважаеми членове на Настоятелството,

Уважаеми господин Ректор,

Скъпи колеги,

 

Щастлив съм, че откриваме тази академична година именно тук пред една нова сграда, пред корпус 3 на Нов български университет най-малко по две причини.


Първата е затова защото Нов български университет създава ново пространство във едно време, в което електронното обучение като че ли изглежда най-популярната и естествена форма. Ние обаче, в Нов български университет, настояваме, че университетът е преди всичко социално пространство, което свързва общността на студентите, преподавателите и администрацията, поради което то трябва да има своя естествен живот в една реална и непрекъснато развиваща се среда.


Втората причина е, че правим това откриване в юбилейната година на Нов български университет и юбилейна година, която щеше да бъде за създателя на Университета – професор Богдан Богданов. Той настояваше това пространство да се създаде за студентите, за да развива техните индивидуални качества и таланти.


Корпус 3 е свързан с основна ценност на Нов български университет, а именно – либералното образование, което, знаем, подготвя личностите, достойни за свобода.


Надявам се корпус 3 да стане дом на хуманитарното образование в Нов български университет, тъй като литературата, историята, философията, сценичните изкуства, музиката. Всичко това ще намери своето пространство за развитие в Библиотека, Киносалон, Център за архивни фондове, Радио-телевизионен център с телевизионно студио, студио за анимационно кино, звукозаписно студио и филмов център.

 

Искам преди всичко да благодаря на тези от Вас, които помогнаха за реализацията на този голям проект.


На първо място, разбира се, на Настоятелството, което направи възможно тази инвестиция да се случи. На второ място – на професор Людмил Христов. Идеята за създаването на телевизионно студио в малка аудитория в Нов български университет е негова.


След това тази идея беше развита от много други наши колеги, на които сега ще се опитам да благодаря поименно. На първо място на архитект Зарко Узунов, който е проектант на корпуса. Благодаря на инж. Бакоев и инж. Гюров, които са проектанти на оборудването.


Благодаря много на комисията, която избра изпълнителите и създаде статута на този център начело с доц. Екатерина Тодорова, Сава Керелезов, Калин Калчев, проф. Анри Кулев, проф. Иво Драганов, инж. Кирил Гоцев, доц. Димитър Василев, Румяна Юрукова, Румяна Каменова и Яни Андреев.


Благодаря на изпълнителите – Поли и син инженеринг, Dynacord, Altronics Light, Altech Design, Иотис.


И накрая благодаря от сърце на инвеститорския контрол в лицето на Александър Захариев, Радослав Лазарков и Галя Монова.


Накрая бих искал да се обърна към колегите студенти, които се надявам да превърнат това пространство в свой дом и да кажа, че Вие сте избрали програми, които са свързани с един от основните индикатори за свобода – свободата на словото. Използвайте това пространство, за да създавате свои проекти, свободни, и направете това пространство прочуто с тях.

 

Благодаря Ви и на добър час!

 




Академично слово на церемонията произнесе една от най-успелите български театрални и филмови актриси и ръководител на департамент „Театър“ на Нов български университет – доц. Снежина Петрова. 

 

„За новите правила: Дезинфекция на езика, дисциплина на чувствата, поглед от дистанция“

 

Снощи дойдох в университета в 8 вечерта, за да гледам 20-минутното представяне на нашите студенти по театър „Вишневи хора“ по пиесата на Чехов „Вишнева градина“. Те се събраха преди 8 дни, за да се възползват от летния семестър, с който се опитахме да компенсираме електронното обучение по театър през пролетта. Има една прекрасна нова учебна театрална зала, която така не успяхме да открием официално, заради извънредното положение. Снощи това най-неочаквано се случи. Залата е на 5-ия етаж, представлява черна кутия с черни завеси – най-доброто пространство за създаване на илюзии, не на черни магии. Оттам се открива прекрасна гледка към града. Всеки ден я виждаме от залите и офисите си.


Но какво се случи в 8:20. Историята на тази емблематична пиеса на Чехов е за едно дворянско семейство, което е изправено пред пълен фалит и единственият прагматичен изход за оцеляването му е да пожертва вишневата си градина, да я превърна във ваканционно селище, да отсече вишневите дървета и да ги продаде, да заличи безвъзвратно територията на детството, вишневите дърветата, сред които се разхождат покойните им близки и роднини, вишневите дървета, чийто опияняващи аромат е придавал смисъл на живота на много поколения.


Залата беше напълно тъмна, студентите играха на свещи, шептяха, притичваха на пръсти и накрая, старият камериер Фирс отиде до черната завеса в дъното на залата и бавно я открехна. Разкри се гледката към нощна София. После отвори прозореца и нахлу вечерен въздух с миризма на борове и вишни. Магията на театъра се случи. Уж същият град, но не съвсем. Уж е София, но не само. Уж е есен, а мирише на вишни. Уж живеем в условията на криза, пък изпитахме истинско щастие.


Вече сте част от този университет, в който всеки ден ще се учим как да открехваме черните завеси и да откриваме чудото на красотата. Красотата на внезапното прозрение за истината, красотата на знанията, красотата на чувството, че не си сам, красотата, която ще спаси света, както казва Достоевски, който да припомня не е руски експерт в естетичната козметична хирургия. Можем ли да спасим нашата обща вишнева градина, можем ли да продължили да живеем в нея без да се променим?


За академичното слово си поиграх с думите, които повтаряме като здравната панацея на новото време. Опитах се да повдигна черните им завеси, да им сваля маските и се получи една нова норма, която ще споделя с вас: дезинфекция на езика, дисциплина на чувствата и поглед от дистанция. Ако спазваме и тези три норми, вярвам че по-често ще пребиваваме в територията на красотата и свободата, и може би Вишневата градина, в която всички живеем, ще оцелее.

 

Да започнем от дезинфекцията на езика.


Казана дума – хвърлен камък, нали. Каква тежка истина. Живеем бомбардирани от тежките камъни на статуси, кратки съобщения, лозунги, слоугъни, мръсен език и неизбежен хейт. Като артист, който има щастието да работи на сцена и преподава на студенти световните текстове на Шекспир, Чехов, Бекет, Хандке, Стриндберг и кой ли още не, за мен думите не са само кодове за предаване на смисъл – те са материя, която остава, полепва, отлага се дълбоко в нас, дори когато не са написани. Думите убиват, но и лекуват. Нека да ги използваме внимателно. Може би си струва и ние да оставим своите думи-кодове, думи-материя, които да бъдат извор на надежда, вдъхновение и смисъл.


Моето първо пожелание към Вас е да използвате университетското време за една четиригодишна дезинфекция на езика – на езика, с който общувате помежду си, на езика, на който пишете постовете си, на езика, на който мислите проектите и на езика, на който мечтаете. Този нов език ще породи нови действия, от които нашата общност днес има жизнена нужда. Ако продължа мисълта си, ще навляза в политическо говорене, а точно днес не ми се иска политиката да влиза в университета. Днес е денят, в който политиката няма думата! Днес давам думата на знанието, изкуствата, свободата и красотата.



Поглед от дистанция.

Едно от най-важните умения, които ни помагат да живеем по-мъдро, е това да се дистанцираме, да се опитваме да бъдем богове и да гледаме от висотата на тяхната безпристрастност. Може би именно тази човешка способност за дистанциране от обекта на нашите чувства или изследвания е породила науките и изкуствата. Да излезем от себе си и да видим цялата картина, всичките ѝ елементи, да видим себе си в нея и тогава да решим как да действаме. Защо е важно да се научим да анализираме – защото ако не го правим, ще приемем за истина всяка подхвърлена фалшива новина, слух или компромат, ще влезем в интригата на медии и политици без никакво защитно средство. А това средство е придобиването на знания, за което и днес сме тук, и за което ще бъдем заедно през предстоящите години. Знанията ще ви осигурят най-добрия имунитет срещу вируса на конспирациите и ще ви направят свободни и независими, търсещи истината. Тя е трудно постижима. Тя е закопана дълбоко под пластовете медиен шум, политическо говорене и рекламен пиар.


Тук ще се научите да ровите в пепелта от информация и да откривате късчета самородна истина. През нейната оптика ще можете да гледате на реалността от дистанция, ще се научите как да разбирате опонентите си, приятелите и враговете. А разберете ли ги, тогава силата е на ваша страна. За да продължа аналогиите с театъра – най-добрите актьори на сцената са не са тези, които преживяват, а онези, които мислят и действат. Чувствата се появяват като резултат от този процес.


Така стигаме и до третото ми послание – дисциплина на чувствата.


Какво сме ние хората без чувства – отговорът е еднозначен. Но какво бихме могли да бъдем ако владеем чувствата, а не те нас? Убедена съм, че бихме били герои. Нима героят не изпитва страх? Но със силата на волята преодолява страха и извършва героизъм. Говоря за постижимия ежедневен героизъм – да простиш, да направиш добро, да се смириш, да помогнеш, да подкрепиш, да признаеш чуждата значимост, да преследваш идеала. Пожелавам на всички вас, които пристъпвате във възрастта на най-силните чувства, да имате щастието да ги изживеете като ги владеете.


Всичко това бяха препоръки от една актриса и преподавател, която всеки ден се опитва да постигне малка част от това, за което ви говори.


Скъпи студенти или абитуриенти без бал,


Ако новият световен ред ви лиши от големия празник на влизането в зрелостта, от днес за Вас започва безкрайният празник на университетското образование. Предстоят Ви годините, в които да откриете себе си и своя език, който светът ще чуе. Предстои Ви времето, в което ще откриете измамното опиянение на свободата, ще срещнете съмишленици за цял живот, някои от вас ще срещнат и своите половинки, ще откриете преподаватели, които се превръщат във ваши настойници, ще откриете един оазис на толерантността и екипността, какъвто е НБУ.


Завесата се отваря!


На добър час!




Снимки: Косьо Хаджигенчев


Запис от церемонията: