Новини

За втора поредна година Нов български университет проведе церемония по откриване на учебната година по нетипичен за академичната общност начин. Без тълпи от студенти, приповдигнато настроение на стотиците първокурсници, които Университетът посреща всяка есен, тази година началото на академичната година се проведе в ограничено присъствие на членове на Настоятелството и Академичния съвет на университета, и на малък брой специално поканени за събитието новоприети студенти с отличен приемен успех.

Приветствие към присъстващите и новоприетите студенти отправи Ректорът на Нов български университет – проф. Пламен Дойнов, д.н.

Уважаеми професор Веселин Методиев – председател на Настоятелството на Нов български университет,
Уважаеми членове на Настоятелството на НБУ,
Уважаеми членове на Академичния съвет,
Уважаеми колеги,
Скъпи студенти и гости,

Тази година за 31-ви път Нов български университет открива своята академична година. Аз, в качеството си на ректор, откривам за втори път академичната година и за втори път тя е при необичайни обстоятелства.

Искам обаче да не говоря за пандемията. Защото, дали да говоря или да не говоря – тя е около нас, надвесила е страховитата си сянка, която заплашва да покрие целия ни живот за пореден път. Но страховете са излишни и именно защото трябва да намерим някакво лекарство да се борим със страховете си навръх 30-годишнината на Нов български университет, който преди 30 години, на 18 септември, е учреден с решение на Великото народно събрание, избирам да говоря за нещо друго.

Първо да говоря за личности и институционалисти. И затова съвсем специално искам тук да представя и да ги помоля да се изправят, за да ги видите, няколко души, на които Нов български университет дължи своето съществуване днес.

Първо искам да Ви представя – можем да го наречем втория, наред с професор Богдан Богданов основател на Нов български университет – това е новият почетен професор на НБУ – проф. Васил Гарнизов.

Искам специално да представя другия от основателите – председателят на нашето Настоятелство – професор Веселин Методиев.

Това са две личности, които всъщност представляват живата памет на Нов български университет. Знам, че на всички вас – студентите, които за първи път прекрачват нашия праг, това звучи някак отвлечено и абстрактно. Но също така знам, че само след година-две, това ще ви зазвучи съвсем конкретно и ще може да свързвате в една истинска историческа дъга миналото, настоящето и бъдещето. Всички ние сме част от миналото и настоящето, вие сте част от настоящето и бъдещето, и само съединени в тази дъга можем да пренесем паметта на знанието, културата и образованието напред.

Да кажа нещо за думите. То има пряка връзка с това, за което говорих досега.

Имам една молба към вас, първокурсниците, които сте в тази зала. Аз си позволявам да я отправя към Вас и поради една много важна причина, за която не знам дали сте разбрали.

Поради ограничителните мерки тук присъствате вие, които сте с най-висок успех приети сред първокурсниците в НБУ. Знаете ли го това? Специално искахме вие да бъдете на този ден тук сред нас. Аз лично – за да Ви кажа нещо за думите.

Молбата ми е следната: много Ви моля, отнасяйте се винаги нащрек към хора, които Ви казват нещо от рода на „Аз не съм много човек, който говори – аз действам. Аз не обичам да говоря – аз просто правя нещата“.

Разбира се отнасяйте се с подозрение към други, които пък само говорят и нищо не правят. Но по-голямото подозрение, все пак е към първите – препоръчвам Ви го.

Защо? Защото първо – много неща се правят с думи. Второ – онзи, който прави неща и не ги обяснява, това означава, че ги лишава от дебат, това означава, че ги лишава от проверката на дискусията. Много често такива хора ще Ви изправят пред неприятни факти, които ще са се случили без да бъдат обяснени преди това и разказани, без да бъдат минали през проверката на думите. Не възприемайте думите като празни обвивки, които прикриват съдържанието. Проверявайте ги тези думи, мислете върху тях. Защо? Защото именно тук в университета, Вие ще се срещнете с много, милиони думи. И ще трябва да ги разбирате, ще трябва да ги уважавате, ще трябва именно чрез тях да получавате Вашето знание и Вашите умения.

И още нещо. Онези, които подценяват думите и си мислят, че са някакви много действени личности, много често не уважават думите на другите. Присвояват ги. Пишат цели книги с чужди думи и ги представят за тяхно произведение. Винаги бъдете нащрек към това. Никога не позволявайте да се обезценява нито Вашият, нито нечий чужд интелектуален труд.

Интелектуалният труд е също толкова висок и значим труд, както трудът на другите. Физически, в кавички или без кавички, работници. Ето защо Вие, като новите хора на университета, Ви желая да обичате думите, истинските думи, новите думи, Вашите думи – думите, които променят, в крайна сметка света, и чрез които се правят неща.

На добър час!

31-вата годишнина на Нов български университет ще я преживеем заедно!

След словото на Ректора на НБУ и в контекста на промените, които настъпиха в социалния и академичния живот в последната година и половина, академично слово изнесе Деканът на Факултета за дистанционно, електронно и надграждащо обучение – доц. д-р Венцислав Джамбазов.

Доцент Джамбазов е дългогодишен преподавател в Нов български университет и доцент в департамент „Информатика“. Има инженерно висше образование. През 2002 година защитава дисертация в област „Социология на комуникациите“, а през 2009 година става доктор с разработка по темата „Иновации в обучението и изследванията“.

Занимава се с информатика повече от 30 години и е един от пионерите на българския интернет, развива и собствен бизнес в сферата на информационните технологии. Той е автор и съавтор на 5 книги и има над 40 публикации в специализирани издания по теми, свързани с уеб дизайн, мултимедия, програмиране, общуване във виртуална среда, дигитална икономика, електронно обучение.

Той е сред основните фигури в НБУ, които развиват електронната и дистанционната форма на обучение по модерни европейски и световни стандарти.

Доцент Джамбазов изнесе академично слово на тема „Новото нормално“:

Драги студенти,

Уважаеми колеги,

Днес откриваме новата академична година, която не е обикновена, а юбилейна. Навършиха се 30 години от създаването на Нов български университет, време, през което той се доказа като пространство на свобода, високи стандарти и иновации. Мога да ви уверя, че у нас няма умора – напротив, повече от всякога сме мобилизирани да се справим с предизвикателствата. Да – знам точно за кое предизвикателство си мислите в момента.

Пандемията наистина ни изплаши и доведе до това, че се отдалечихме физически един от друг. Но дали не направи същото преди години и появата на интернет, като ни предостави мощни и примамливи средства за пълноценно общуване от разстояние. Сега имаме повече познати, повече контакти от всякога, познаваме виртуално толкова много хора, че ако ги съберем на едно място, ще се получи малък град. И какво правим ние – все по-често се усамотяваме с компютъра или телефона, за да общуваме електронно с всички тях. Дали наистина ги познаваме? Събираме се на купон, но си чатим през телефоните. Социалната ни комуникация стана технологично опосредствана, а не непосредствена, каквато е била хилядолетия наред. Бяхме отчуждени още преди появата на коварния вирус, ще се съгласите ли с това?

Мисля си, че увеличихме количеството за сметка на качеството. Контактуваме с много повече хора, но много рядко водим задълбочени разговори с тях. Предпочитаме да говорим, а не да слушаме, искаме да ни чуят, но не ние да чуем другия. Темите на нашето общуване често са свързани бита, ежедневните проблеми и удоволствията от живота. Говорили ли сте си скоро с някого за сходствата и разликите между древните цивилизации и съвременната? За това как сложната форма на едно дърво може да бъде представена математически чрез фрактали? А дали математиката е изобретена или открита? Правите ли разлика между двете? Водили ли сте спор, в който основното да са аргументите, а не силата на гласа или авторитета на говорещия?

Пандемията ни показа ясно, че човекът е „социално животно“. Спомнете си старата поговорка  – оценяваме какво имаме едва когато го загубим. Пандемията ни извади от нормалното съществуване, но мисля че ни върна към по-нормално разбиране за света. Започнахме да забелязваме хората около нас, на накои им остана време да свършат отдавна отлагани неща. Осъзнахме нуждата от разумен подход към всичко, ползата от науката и знанията, конкретно в медицината, но и не само. Домът и семейството възвърнаха част от своята роля в живота, вярата и религията – също. Обърнахме се към себе си, към вътрешните си емоции и потребности.

Така се появиха проблемите – оказа се, че не си харесваме домовете, роднините, познатите, вярванията. Но всичко това не са нови, а дълго време замитаните под килима проблеми.  Както се пее в една песен – „Виж, как света се буди, без старите заблуди. Спри! – и живота улови...“. Точно така стана, в един миг всичко спря.

Помните ли кадрите по телевизията с опустелите градове? Айнщайн е казал, че не можете да решите проблемите със същия начин на мислене, с който те са създадени. Сега сме предизвикани да мислим по нов начин, да търсим нови решения и нови знания. Следователно имаме шанс да открием верните решения. Аз лично предпочитам в създалата се ситуация да виждам перспективите, а не проблемите.

Смятам, че нашият университет се справя с новите предизвикателства. Успяхме да предложим добра алтернатива на присъственото обучение през изминалата година. При появата на вируса материалната ни база и част от преподавателите вече бяха готови за онлайн обучение, тъй като през годините не сме преставали да търсим иновативни методи, форми и средства за преподаване. Аудиториите в университета бяха и сега също са подготвени да ви посрещнат с нужното ниво на хигиена и обезпеченост на учебния процес. Тази година ще се опитаме да направим още една крачка към нормалното – да възстановим присъственото обучение. Доколкото зависи от нас.

Но нека да се върнем към технологиите и пандемията. Интернет, глобалните комуникации и информационните технологии се реабилитираха и помогнаха в периодите на изолация да не се разпаднат социалните и икономическите мрежи на обществото. Заживяхме онлайн. Необратимо.

Живеем в информационно общество, поддържано от икономика на знанието. Вие сте млади и за вас това е естествената среда, но мога да ви уверя, че за вашите родители, за нас – вашите преподаватели, това е сериозна промяна. Обърнете внимание – това е едно от предизвикателствата на съвместната ни работа – да срещнем своите различни светове по конструктивен за всички ни начин. Защото различните мирогледи обикновено воюват едни с други. Но ако успеят да се изслушат и разберат, ще се обогатят взаимно.

Мащабни трансформации в обществото е имало и преди, макар и сравнително рядко. Според Алвин Тофлър информационната революция е третата поред вълна на промяна, след аграрната и индустриалната революции. С навлизането на масовото индустриално производство знанията, уменията и труда на милиони хора са станали излишни. Една машина е заместила труда на хиляди. Съпротивата е била напълно естествена реакция. Същото се случва и сега с навлизането на информационните технологии. Изчезват професии, появяват се нови. Последната година направи необратими промените, защото показа настойчиво хоризонта на дигиталния живот. Свали много маски, направи ни по-прями и директни, често груби, нетърпими, но също така търсещи промяната и развитието. Пандемията ни дигитализира и при този процес сякаш се изгубиха част от данните.

Точно затова аз не съм привърженик на разбирането, че ще се „върнем към нормалното“. Няма път назад, предстои ни да „отидем към нормалното“, новото нормално, което ще е различно. От всички нас зависи да е по-добро от предишното, въпреки че преходът неизбежно ще ни извади от зоната на комфорт. Ще работим извън офиса, ще учим извън университета, ще се лекуваме извън болниците, ще пазаруваме у дома, ще пътуваме без да излизаме... Виртуално, мултимедийно, интерактивно. И това няма да унищожи споменатите институции – напротив, ще ги направи още по-важни стожери, които обаче също ще се променят. Ще се променят стойностите на различни икономически активи, ще се променят парите и начините за плащане с тях. Ще се автоматизират предприятията, градовете и домовете. Ще се свържем по-тясно с електронните устройства и мрежи около нас и съответно ще станем по-зависими от тях. Незнанието и неграмотността ще изхвърлят всеки от борда на съвременната цивилизация. Хората трябва да запазят и умножават интелекта и знанията си, защото иначе може да се изпълни един от големите страхове не Стивън Хокинг – изкуственият интелект да унищожи естествения.

Днес вие сте в предните редици на тази армия на знанието и трябва да се отнесете отговорно към това. През новата учебна година ви предстои да научите много неща, но те не трябва да останат само знания. Важно е не какво ще запомните, а какво ще разберете. Важно е каква част от знанията ще можете да прилагате и да предадете на другите. 

Вярвам, че трудностите ще ни направят по силни и смели в действията ни.

Пожелавам ви успешна и многоцветна учебна година!

Бъдете здрави и на добър час!

Така завърши официалното откриване на 31-вата академична година на 30-годишния Нов български университет.

Учебният процес започва присъствено от 01 октомври – учебни занятия, събития, културни мероприятия и други активности ще се провеждат съгласно Заповедта на Ректора, с която можете да се запознаете тук.

Водещ на церемонията бе Петя Петкова – директор на отдел „Вътрешни комуникации“.