Новини

На тържествена церемония Нов български университет удостои световноизвестния политолог проф. Жан-Мишел де Уал с почетното звание „Доктор хонорис кауза“. В своята академична лекция, озаглавена „Свръхспециализацията не пречи ли да видим „Голямата картина“?“, проф. Де Уал отправи емоционална благодарност и силна пледоария за бъдещето на политическите изследвания в региона.

В своето представяне гл.ас. д-р Петя Георгиева описа проф. Де Уал като „интелектуалец с неизчерпаем хуманизъм и творческа енергия за иновативни проекти“. Тя подчерта, че неговият професионален път е неразривно свързан с нашия регион в епоха, в която това е изисквало особена отдаденост.

„Преди това да си западен политолог, работещ върху посткомунистическите страни, не беше разпространено поприще, а граничеше с граждански активист и с просветителски ентусиазъм“, отбеляза доц. Георгиева.

Тя допълни, че проф. Жан-Мишел де Уал „неуморно гради мостове между Брюксел и страните от Централна и Източна Европа“ и винаги е бдял докторантите му да получават подкрепа в своята научна област.

Ректорът на НБУ, проф. Пламен Дойнов, д.н., връчи почетното звание на световноизвестния политолог и подчерта, че присъждането на титлата е дължимо признание за учен, който е посветил живота си на обединението на европейското знание.

„Професор, който през целия си професионален живот е правил така, че пропастта между Западна и Източна Европа да бъде заличавана и да чезне“, заяви проф. Дойнов.

Той изтъкна ролята на проф. Де Уал за това „Европа да не бъде мислена като западна и източна, а да бъде мислена като единна Европа, където се осъществява европейска демокрация“. Ректорът завърши с думите, че проф. Де Уал е „приятел на политологията, приятел на науката и вярвам – приятел на истината“.

„За да разберем, трябва да сравняваме“

В своята академична лекция проф. Де Уал анализира рисковете пред съвременната политология, породени от хиперспециализацията. Той подчерта, че за него това признание е най-ценното, тъй като идва от местните учени, с които е работил над 30 години.

„Сравнението ни позволява да преминем отвъд дескриптивния наратив и да зададем по-фундаментални въпроси“, заяви новият почетен доктор. „Без него рискуваме да знаем все повече и повече за все по-малко и все по-ограничени изследователски обекти“.

Проф. Де Уал подчерта, че след повече от три десетилетия работа в региона, това отличие има специална стойност за него.

„Най-значимата форма на признание, на която бих могъл да се надявам, несъмнено е тази, която идва именно от местните учени“.

Той определи титлата не просто като личен успех, а като отражение на дългогодишното сътрудничество между Свободния университет в Брюксел (ULB) и НБУ, материализирано в общи изследователски проекти и съвместни публикации.

В основната част на изказването си новият почетен доктор на НБУ анализира рисковете пред съвременната наука. Според него нарастващата тясна специализация често ни пречи да видим „голямата картина“.

Проф. Де Уал предупреди, че изследванията стават толкова специфични, че „вече не са лесно достъпни дори за колеги в рамките на същата дисциплина“.  Той посочи, че днес често се спори повече за технически показатели и методи, отколкото за същностни интерпретации на това как функционира демокрацията. Като цитира Джовани Сартори, проф. Де Уал припомни, че „без сравнение ние не обясняваме истински – ние просто описваме“. Той призова страните от Централна и Източна Европа и Балканите да не бъдат изследвани изолирано, а като част от общи транснационални модели.

Проф. Де Уал не ограничи речта си само до теорията, а предложи конкретни стъпки за задълбочаване на връзката между София и Брюксел. А именно - създаване на екипи, които изследват партийната конкуренция и демократичното отстъпление в целия регион; инвестиране в докторантски школи и летни училища, които да превърнат сравнителния метод в централен инструмент за новите поколения; институционализиране на сравнението чрез съвместно ръководство на дисертации, което да помага на докторантите да познават поне две академични култури.

В края на церемонията професорът изрази специална благодарност към гл.ас. д-р Петя Георгиева, определяйки я като „истински пионер“, без чиято енергия и визия връзките между двата университета не биха били толкова силни. Той благодари и на своите колеги и приятели от НБУ – Антоний Тодоров, Анна Кръстева, Катя Христова, Добрин Канев и Илдико Отова.

Проф. Де Уал завърши с лично посвещение към своята съпруга Алина Триф, отбелязвайки, че нейната подкрепа е била ключова за неговия академичен път: „Това отличие е също, в много реален смисъл, нейно“.

С приемането на това звание проф. Жан-Мишел де Уал се ангажира да остане активен член на академичната общност на НБУ, обещавайки „повече разговори, повече посещения и повече приятелства между София и Брюксел“.

С пълната реч на проф. Жан-Мишел де Уал може да се запознаете в приложения файл.