Новини

Понякога едно пътуване започва като академична програма, а завършва като преживяване, което променя начина, по който гледаш на света и на собственото си изкуство.

Такова се оказва пътуването на група от 26 преподаватели и студенти от Нов български университет до китайския град Дзинджън – място, което художници и керамици от цял свят наричат „Планетата на керамиката“. Начело на групата е проф. Моника Попова, преподавател в НБУ и двигател на едно от най-мащабните международни участия на специалност „Керамика“ през последните години.

За повечето студенти това е първи досег не само с Китай, но и с една от най-влиятелните керамични традиции в света. След дългия полет и първите стъпки в Дзинджън те попадат в среда, която трудно може да бъде сравнена с което и да е друго място.

Градът живее чрез керамиката. Тук порцеланът не е просто материал, а част от ежедневието, историята и идентичността на хората. Ателиета, фабрики, галерии, музеи и пазари съществуват рамо до рамо, а изкуството присъства буквално на всяка крачка. Децата се учат да работят с глина още от ранна възраст, а поколения майстори продължават традиция, която е започнала преди повече от хиляда години.

Именно тук българската група прекарва 82 дни в международната артистична резиденция към Toxichuan Art Center – един от най-престижните центрове за съвременна керамика в Китай.

За студентите това не е просто обучение, а истинско потапяне в живота на професионалния артист. Ателиетата работят денонощно. В огромните общи пространства творят художници от Азия, Европа, Австралия и Близкия изток. Разговорите за техника и форма често продължават до късно през нощта, а новите идеи се раждат между работните маси, пещите и чашите чай.

Мнозина от младите автори пристигат в Китай с ясна представа за своя стил, но си тръгват с напълно нов поглед към материала и собствените си възможности. Срещата с порцелана се оказва едно от най-големите предизвикателства.

Докато в България студентите работят основно с червена глина, в Дзинджън се сблъскват с прочутото китайско „бяло злато“. Порцеланът изисква различен подход, различна технология и изключителна прецизност. Той се изпича при температури около 1300 градуса и след обработката придобива почти стъкловидна структура. Материалът е едновременно крехък и изключително устойчив – комбинация, която изисква търпение и майсторство.

Но именно срещата между различните традиции ражда най-интересните резултати. 

Китайските майстори впечатляват българските артисти със своята техническа дисциплина и съвършено владеене на материала. От своя страна студентите и преподавателите от НБУ привличат вниманието със свободния си художествен подход, експериментите с форма и смелото използване на цветове извън традиционната китайска естетика.

Постепенно българската група започва да се откроява сред международната общност в резиденцията.

Присъствието на НБУ е забелязано не само заради качеството на творбите, но и заради самия модел на участие. Университетът е единствената институция, която кандидатства и се представя като цялостна академична група. Това предизвиква интерес сред организаторите и е оценено като пример за успешно съчетание между образование, практика и международен обмен.

Признанието не закъснява. На българските участници е предоставена специална изложбена галерия за представяне на техните произведения – чест, която рядко се оказва на чуждестранни артисти. В центъра на Дзинджън се излъчват специално подготвени видеа за българската група, а работата на студентите и преподавателите привлича вниманието на професионалната общност.

Един от най-вълнуващите моменти по време на престоя е срещата с Чен Шу – едно от големите имена на съвременната китайска керамика. Художникът изминава близо 2000 километра, за да се срещне лично с българските участници и да разгледа изложбата им. За младите творци това е признание, което трудно може да бъде измерено с награди или сертификати.

В края на резиденцията творбите на студентите и преподавателите поемат по различни пътища. Част от тях остават в Китай и стават част от изложби, колекции и музейни пространства. Други се завръщат в България заедно със своите автори.

Но най-ценният резултат от тези 82 дни не може да бъде опакован в кашон или изложен в галерия.

Това са новите приятелства, международните контакти, увереността, че българските млади творци могат да бъдат равностойни участници в световната художествена сцена, и вдъхновението, което носи срещата с една жива традиция.

За специалност „Керамика“ в Нов български университет пътуването до Дзинджън е много повече от участие в изложба или артистична резиденция. То е инвестиция в бъдещето на младите автори и доказателство, че българското художествено образование може да бъде видимо и разпознаваемо на международната сцена.

Осъществяването на това мащабно начинание става възможно благодарение на подкрепата на редица институции и дарители. Част от самолетните билети на студентите са осигурени със съдействието на Централния фонд за стратегическо развитие към Настоятелството на Нов български университет с подкрепата на д-р Георги Текев, проф. д-р Васил Гарнизов, проф. Пламен Дойнов и проф. Веселин Методиев. Значителна помощ оказват търговска верига Фантастико и семейство Чуклеви. Към общите усилия се присъединява и Студентският съвет на НБУ.

От своя страна домакините от Toxichuan Art Center поемат почти изцяло разходите по престоя на участниците в Китай, осигурявайки работни пространства, настаняване и средства за закупуване на материали. Благодарение на тази подкрепа младите български артисти получават възможност да работят в една от най-вдъхновяващите среди за съвременна керамика в света.

А когато се завръщат у дома, те носят със себе си не само нови техники и професионални умения. Те носят увереността, че ръчното изкуство продължава да има своята сила и значение – защото колкото и да се променя светът, нищо не може да замени допира на човешката ръка до глината и способността ѝ да превръща земята в история.