Новини

Как се преподава социална справедливост? Достатъчно ли е да познаваме понятията за разнообразие, равнопоставеност и приобщаване, или е необходимо да ги преживеем, за да разберем какво означават в реалния живот и в професионалната практика?

Тези въпроси бяха във фокуса на Лятната академия за социална справедливост и приобщаващо лидерство, проведена от 3 до 5 септември 2026 г. в Нов български университет. Академията беше организирана от Ноу-хау център за алтернативни грижи за деца в НБУ и Фондация „Тръст за социална алтернатива“. В нея участваха 18 студенти от седем български университета, обучаващи се в бакалавърски и магистърски програми в областта на психологията, правото, педагогиката и социалната работа.

Тридневната програма разгледа подхода DEI (Diversity, Equity, Inclusion) в три взаимно свързани измерения – между политиките, теорията и практиката – в практическото му приложение и като гражданска позиция и активизъм. Темите преминаха през политиките за детето и равнопоставеността, уязвимостта, ромския дискурс, дискриминацията и активизма, стигмата и интерсекционалността.

Отличителна характеристика на Академията беше интерактивният и преживелищен начин на преподаване. Лекциите и дискусиите се редуваха с работа по практически казуси, групови упражнения, лични истории, „Дървото на живота“, програмата Embracing Diversity и психодрама. Така участниците не останаха само слушатели, а бяха поставени в позиция да изследват собствените си нагласи, да срещнат различни гледни точки и да свържат академичното знание с конкретни човешки ситуации.

Този подход е особено важен при осмислянето на DEI. Разнообразието трудно може да бъде разбрано, ако различният опит остане само обект на теория. Равнопоставеността предполага да можем да разпознаваме конкретните бариери пред участието, а приобщаването не може да остане единствено дефиниция – то трябва да бъде практикувано в самата образователна среда.

Работата по темите показа и колко важно е да се поставя под въпрос привидно очевидния наратив. Кой разказва историята за дадена общност? Какво остава премълчано? Чия норма приемаме за универсална? Кога наблюдаваме отделен случай и кога – структурно неравенство? В работата върху дискриминацията и активизма участниците използваха модела „Виж – назови – свържи – действай“, който насочва от разпознаването на проблема към личната позиция и възможността за действие.

Именно тук се открои и ролята на Нов български университет като среда, в която образованието означава повече от натрупване на знания. Още при откриването беше подчертана идеята за университета като място, в което се изграждат ценности и отношения, които студентите впоследствие пренасят в професионалната си практика.  Приобщаващата академична среда позволява различието да присъства, трудните въпроси да бъдат обсъждани, а собствените позиции – критично преосмисляни.

Обратната връзка на студентите потвърди значението на този модел. Те споделиха, че Академията е разширила разбирането им за различията, провокирала е рефлексия върху собствените им нагласи и е развила емпатия към хора с различна гледна точка. Сред най-важните резултати беше и осъзнаването, че малките индивидуални действия могат да доведат до значими групови резултати.

Показателно е, че сред темите и подходите, които участниците биха искали да виждат повече в собственото си университетско образование, те посочиха чувствителността към стереотипите и дискриминацията, уменията за приобщаващо образование и особено „преживелищен опит“.

Лятната академия показа, че при обучението по социална справедливост знанието е само началото. Преживелищното образование създава възможност знанието да се превърне в отношение, отношението – в професионална чувствителност, а чувствителността – в способност за действие. И именно университетът може да бъде пространството, в което този процес започва.