Новини

Усмивки, вълнение от новото начало и хиляди млади хора отново изпълниха кампуса на Нов български университет. За едни това беше завръщане на познато и любимо място, за други - първа среща с университета и начало на години, които тепърва ще бъдат изпълнени със знания, приятелства, въпроси и открития.

Тази академична година носи и още един специален повод - 35 години от основаването на Нов български университет. Години, започнали с една смела идея и превърнали НБУ в общност, за която новото не е просто част от името, а начин да мисли, да се развива и да гледа напред.

Към тази история върна присъстващите и водещият на официалната церемония доц. Кристиян Постаджиян, заместник-ректор по учебната дейност.

„35 години от една смела мечта, родена от проф. Богдан Богданов и развила се до днес - до този момент, в който с гордост можем да кажем точно тук, в това специално пространство: „Добре дошли в НБУ! Добре дошли в нашия дом!““, каза той.

Дом – това беше и една от думите, които дадоха особен смисъл на празничния ден. Дом, който събира различни хора и идеи и в който новото означава свобода да търсиш своя път.

„Дом, за който казваме, че винаги ще носи думата НОВ в името си. Дом, в който винаги ще отстояваме разнообразието, ще насърчаваме свободата на мисълта и смелостта да търсим собствен път“, подчерта доц. Постаджиян.

И може би затова друга дума, която най-точно описа началото на 36-ата академична година на НБУ, беше „озарение“.

С нея ректорът на университета проф. Пламен Дойнов се обърна към студентите по време на официалната церемония в Библиотека „Проф. Богдан Богданов“, събрала Академичното ръководство, членове на Настоятелството, преподаватели и студенти.

„Зад 36-те академични години стоят поколения хора, усилия и идеи, с които НБУ непрекъснато надгражда себе си като нов университет на промяната.“, сподели проф. Дойнов.

„Днес видях 1150 озарени хора в НБУ. Озарението е продукт на вътрешния живот. Озарението е вътрешно присъщо чувство у човека да разпознава откритието на всеки свой миг, на всеки свой ден. Обръщам се към първокурсниците, че тук в НБУ често ще бъдете озарени. Ще бъдете озарени, когато чуете нов факт, ново знание от вашите преподаватели. Когато го осъзнаете ще бъдете огрени от вътрешна светлина. Бъдете тук колекционери на мигове на озарение!“, пожела ректорът на първокурсниците.

А поводи за такива мигове още в първия ден не липсваха. Тази година академичното слово беше поверено на маестро Найден Тодоров - диригент с международна кариера, директор на Софийската филхармония, преподавател в Нов български университет и член на неговото Настоятелство. Маестро Тодоров е и диригент на галаконцертите от международните майсторски класове на Райна Кабаиванска в НБУ още от създаването им през 2001 година.

Темата на академичното му слово - „Образованието като обществен инстинкт за развитие“ – постави един от най-важните въпроси пред всеки университет: какво всъщност означава да бъдеш образован?

Маестро Тодоров направи разграничение между обучението, придобиването на диплома и образованието, като върна разговора към онова, от което започва всяко истинско учене - любопитството.

„Човекът започва да учи много преди някой да започне да го образова. Детето гледа, докосва, опитва и пита „Защо?“. Именно това естествено желание да разберем непознатото е първият двигател на знанието. Затова образованието не трябва да заглушава въпросите в търсене единствено на правилни отговори, а да пази и развива способността ни да питаме.“, сподели д-р Найден Тодоров.

Университетът, подчерта той, не може да се изчерпва с професионалното обучение. Той трябва да бъде пространство, в което човек изпитва себе си и собствените си граници, може да греши, да бъде оспорван и да проверява дори отговорите, които вече е получил.

Особено актуално прозвуча темата за знанието във време, в което информацията е навсякъде около нас. „Информацията е това, което можем да намерим. Знанието е това, което можем да разберем, проверим, свържем и използваме.“

Според д-р Найден Тодоров в епохата на изкуствения интелект тази разлика става още по-важна. Машината може да предложи обобщение или убедително звучащ отговор, но човекът трябва да умее да прецени неговата достоверност и смисъл - да различава факт от мнение, доказателство от твърдение, знание от увереност.

Тъкмо тук университетът има една от най-съществените си роли – да изгражда самостоятелна преценка. Да ни учи да сравняваме и проверяваме, да изграждаме аргументи, да разпознаваме границите на собственото си знание и да имаме смелостта да променим мнението си, когато доказателствата го изискват.

Едно от най-ценните изречения в образованието, припомни маестро Тодоров, е простото: „Не знам. Нека проверим.“

А добрият преподавател не казва на студентите какво да мислят. Той им показва как да мислят.

Като музикант маестро Найден Тодоров предложи и различен поглед към образованието – през музиката и културата.

Знанието и културата, посочи той, са две страни на една и съща монета. „Едното ни помага да разбираме как функционира светът, а другото изгражда призмата, през която гледаме към него. Ако образованието ни помага да намираме отговори, културата ни учи кои въпроси си струва да зададем.“

„Всеки музикант трябва да познава своята партия и да владее инструмента си. Но дори осемдесет великолепни музиканти няма да създадат музика заедно, ако всеки слуша единствено себе си“, посочи д-р Тодоров и продължи: „Можеш да бъдеш индивидуално безупречен и колективно разрушителен. Индивидуалното знание се превръща в обществена сила едва когато умеем да си сътрудничим, да чуваме другия и да разбираме собственото си място в цялото.“

Академичното слово върна студентите и към още една важна идея - ученето не приключва с университета.

„Истинската стойност на университетското образование е и в навика да продължаваме да учим - да се връщаме към познатото и да откриваме в него нещо ново, да задаваме въпроси и след като вече имаме право да даваме отговори.“

Именно оттук, според д-р Найден Тодоров идва и идеята за образованието като обществен инстинкт за развитие - общество, което при срещата с нов проблем не започва единствено с търсенето на виновен, а пита: Какво не знаем? Какво трябва да научим? Кой знае повече? Как можем да проверим? А от тези въпроси започва възможността за промяна.

„Образованието се превръща в обществен инстинкт за развитие тогава, когато любопитството стане навик, въпросът - ценност, знанието - споделено наследство, а естествената ни реакция към неизвестното е желанието да го разберем.“

И точно с такова любопитство започна новата академична година в НБУ.

След официалната церемония кампусът продължи да живее с енергията на първия ден. Хиляди студенти се срещнаха с преподаватели и бъдещи колеги, научиха повече за студентските клубове и начините да станат част от тях, запознаха се с възможностите на Кариерния център, а Летният театър се превърна в място за музика, настроение и нови приятелства. Студентите получиха и специални подаръци по случай 35-ата годишнина на университета.

За първокурсниците това беше първият ден от университетския им път. За останалите – завръщане към познатото, но с нови цели и нови въпроси.

А за НБУ – началото на още една академична година, в която „нов“ продължава да бъде не просто дума в името, а обещание за свобода на мисълта, любопитство към неизвестното и смелост да търсиш собствен път.

И още една година, в която всеки може да събира своите мигове на озарение.

Благодарим на Университетски смесен хор „Фолк-джаз формация“ с диригент проф. д-р Георги Петков, с чието изпълнение на Gaudeamus Igitur беше открита новата академична година и на проф. д-р Анна Пампулова, която превърна церемонията в цялостно преживяване – с ритъм, настроение и внимание към всеки детайл.

 Фотографи:Косьо Хаджигенчев и Божидар Веселинов, студент в БП "Фотография и видеография"