„Писателите и Народният съд“ поставя въпроса за словото, паметта и отговорността след 1944 г.
На 17 юни 2026 г. в Книжен център „Гринуич“ се състоя представяне на тритомното издание Писателите и Народният съд“, публикувано от издателството на Нов български университет.
Книгата е посветена на съдбата на български писатели, журналисти и интелектуалци в годините след 9 септември 1944 г., както и на механизмите, чрез които словото се превръща в обект на съдебно преследване в контекста на Народния съд.
Събитието беше модерирано от автора и съставител проф. Пламен Дойнов, д.н., а в дискусията участваха проф. Веселин Методиев, проф. Михаил Неделчев и д-р Тони Николов. Специално участие в събитието взе актьорът Милен Миланов, който прочете откъси от изданието и представи свидетелства и текстове от епохата.
Тритомникът представлява мащабно документално и изследователско усилие, което проследява процесите срещу писатели и журналисти пред Шести състав на Народния съд, както и по-широките трансформации в литературната и медийната публичност в България след 1944 г.
В изказването си проф. Дойнов подчерта, че темата изисква индивидуален подход към всяка биография. „Темата, именно чрез фигурите на писатели и журналисти, поставя проблема с Народния съд в изключително личен контекст“, посочи той. По думите му „особено в този случай обобщеното говорене не е подходящо, защото става въпрос за индивидуално творчество“.
Той допълни и че зад понятието „писатели“ се разкрива и ролята на журналистите, като подчерта необходимостта двете групи да не бъдат изкуствено разделяни при историческия прочит.
Проф. Методиев акцентира върху нуждата архивните свидетелства да се тълкуват критично и в контекст. „Цялата тази документация на комунистическия режим трябва да се чете критично“, отбеляза той, като допълни, че без историческа рамка съществува риск от изкривяване на паметта за личностите и събитията.
Според него разбирането на епохата е ключово, защото иначе „сърцевината, душата на тези хора, е оставена настрани“.
Проф. Неделчев постави акцент върху моралните и човешките измерения на процесите. „Тритомникът ме накара да си задам въпроса: „Как са подбрани тези хора на съд?“, каза той, като определи разглежданите биографии като изключително различни по характер и манталитет.
„Това, което е най-печално, са тези, които се съгласяват със своите съдии“, допълни той, определяйки това като „основен критерий за морала на тези, които биват съдени“. В същия контекст той зададе и по-широк въпрос: „Кои от нас биха били съдени днес, колко от нас биха били изправени пред така наречения български Народен съд?“.
Д-р Николов определи тритомника като силно въздействащо изследване, което поставя множество въпроси за историческата памет и интерпретацията на документите. „Това се превръща в една пиеса на ужаса, която ме кара да си задавам много въпроси“, каза той.
По думите му „когато не четем за тези събития черно на бяло, си задаваме въпроса: „Какви са били тези хора?“, а без познаване на контекста рискуваме да ги разбираме едностранчиво.
Фотограф: Милена Янкова