Новини

На 2 ноември 2017 г. в Нов български университет се проведе церемония, на която проф. Антони Славински, Председател на Настоятелството на НБУ, присъди Награда за хуманитаристика „Богдан Богданов“, в памет на проф. Богдан Богданов, дфн, Президент на НБУ. Проф. д-р Пламен Бочков, Ректор на НБУ, връчи дипломите на седем отлични дипломанти, а проф. Михаил Неделчев произнесе завладяващо слово за живота и дейността на проф. Богданов и за приноса му за развитието на образователната и културна среди. Гостите бяха изненадани от излъчения откъс от филм, в който проф. Богданов разказва за НБУ и за хуманитарните програми в него. Церемонията бе открита с музикален фрагмент от Йохан Себастиан Бах – Адажио от соната №1 за соло цигулка – в изпълнение на Александър Зайранов.

Проф. д-р Христо Тодоров, член на Настоятелството на НБУ и председател на журито, обяви носителя на Награда за хуманитаристика „Богдан Богданов“ – поетът Борис Христов. По негово желание паричната награда ще бъде отредена за стипендия на студент от НБУ.

Като героя си от стихотворението „Следобедно кафе“, Борис Христов стои усамотено там някъде в полите на Родопите, защото иска едновременно да бъде и да не бъде в този наш свят. Вероятно няма по-трудно поприще от това да искаш с цялото си същество да те няма, да не си в устата на хората, в суетата на живота и в пустотата му, но в същото време да искаш светът да става по-добър, по-човечен и по-смислен.

„...Ще трябва сам градината да прекопавам
и сам вода да мъкна към изпръхналата суша.
А как бих искал с някого да разговарям,
кафе да му варя и в болките му да се вслушвам.“

(последна строфа от „Следобедно кафе“,

от стихосбирката „Вечерен тромпет“, 2004 г.)

Борис Христов успява да се съпротивлява на пошлостта в света и живота ни вече повече от 40 години. Целеустремено и жертвоготовно, с впечатляваща упоритост той не остъпва от принципите си и „проповядва“ човещина и светлина. Съмишленик и приятел на проф. Богдан Богданов, Борис Христов е избран единодушно от журито на Наградата за хуманитаристика за пръв неин носител.

Сходствата между делото на двамата са много. Скромността им ги превърна в митологични образи за демократична България. Отдадени на словото и силата му, и двамата постигат, макар и бавно, макар и трудно, онова, което са вярвали, че трябва да се случи в България след тоталитарния режим.

Отпечатък от делото на Борис Христов има на много повече места и върху много повече неща от видимото. За българската среда и култура, той е като онзи исов глас, който крепи с упоритостта и твърдостта си цялата й конструкция. За колегите си в НБУ, такъв беше и създателят на университета проф. Богдан Богданов.

Парадоксално, но и напълно естествено, онзи, който е най-суров и строг със себеподобните си, всъщност най-силно ги обича и милее за тях. Като баща Христов се сърди и не показва одобрение, трудно приема почести, страни от похвали, но заедно с това дава пример и се вписва в подсъзнателния ни по-добър и по-хуманен живот. Поезията му прониква дълбоко в българския свят, но изгражда въздействието си с тухлите на общочовешките ценности и качества. Иманентната доброта и човеколюбие във всичко, което създава Борис Христов, е основанието журито на Наградата за хуманитаристика да връчи отличието за 2017  година на поета.

проф. д-р Христо Тодоров