Новини

В навечерието на Деня на народните будители споделихме вълнението и гордостта от успеха на нашите студенти. На тържествена церемония в зала 3 на НДК, близо 130 абсолвенти получиха дипломите си и се отправиха смело към своето бъдеще. Събитието беше открито със студентския химн Gaudeamus igitur в изпълнение на „Фолк-джаз формация“ на НБУ с диригент доц. д-р Георги Петков.

 

 

 

„Денят, в който ние дипломираме своите студенти е специален ден в живота на нашия университет. Още повече, когато е в навечерието на Деня на народните будители. Ден, в който поглеждаме назад и си припомняме всеки, който със своето присъствие, думи, дух и действия ни е насрчил да вървим смело напред и да не се боим от препятствията и разнообразието в живота. Днес, точно тук и сега, поглеждаме също така и смело напред, замечтани в бъдещето. Бъдеще, в което ние ясно виждаме нашите абсолвенти като успешно реализирани хора, отлични професионалисти, но преди всичко – изградени личности и добри граждани на нашето общество.“. С тези думи, водещият на церемонията, доц. д-р Кристиян Постаджиян, приветства дипломантите.

 

 

Специален гост на събитието беше режисьорът Явор Гърдев, който само няколко дни преди церемонията защити успешно докторантура в НБУ с интердисциплинарнa дисертация в сферата на философията, социалните науки и театрознанието. Носителят на множество български и международни театрални и филмови награди произнесе академично слово на тема „Неизбежната свобода“.

 

 

„Скъпи абсолвенти, на вас се падна жребият да се дипломирате в момент, когато светът изглежда като възможно най-неуютното и безперспективно място.

Нашата собствена страна изглежда незасегната, но неспокойствието в душите, вътрешният хаос на емоциите, общественото напрежение, политическата нестабилност и едва доловимият, далечен тътен, който ежедневно отеква в нас и смущава сърцата ни, подсказват, че като частица от баланса в този свят, не сме застраховани, не сме отдалечени, не сме остров.

Дипломирането в точно такъв момент за някои от вас може да изглежда и недотам радостно, но дори и тук да се намерят такива, искам да ги уверя, че нямат основание за отчаяние.

Нямате никакво основание за отчаяние, скъпи абсолвенти, защото на вас се падна не само жребият, но и шансът да се дипломирате в момента, когато светът изглежда като най-неуютното и безперспективно място. И шансът се състои в това, че не само ще наследите този свят, ами ще имате възможността и свободата да го претворите, да го преустроите, да го пренаправите.

А няма по-голям шанс в живота от притежаването на смислена за постигане цел. Цел, която възбужда въображението и занимава съзнанието. Цел, към която истински се стремиш и за която не пестиш усилия и труд. Цел, която отваря пред теб множество пътища, измежду които ти се налага постоянно да избираш. Цел, която даже и всячески да ти пречат да реализираш, те стимулира да използваш пречките като гориво, от което да черпиш енергия. Добрата цел задвижва живота и притежава потенциала да го осмисля. Добрата цел зарежда двигателя на живота, когато се мисли и усеща като дар, а не като бреме.

Затова и работата по промяната на същия този неуютен и наглед безперспективен свят най-често започва с промяна на собственото съзнание. При това, според мен, не с промяна, влачеща ни към недрата на мъката, а придвижваща ни по-скоро към изворите на радостта от живота.

– Каква радост от живота? – би ме попитал всеки разумен скептик. – Не виждаш ли какво се случва наоколо?

– Виждам и разбирам.  – бих отговорил. – Но радостта не ме напуска! И не ме напуска не защото не разбирам тежестта на ситуацията или защото подценявам нейната безизходност, а защото свободата ми дава възможност да избера дали да изпадна в униние от очевидностите или да ги приема като материал, който очаква лично от мен да го преработя в нещо по-поносимо, по-хубаво, по-добре устроено, по-перспективно, по-годно за обитаване. Свободата да избирам, дори когато изглежда отнета, пак е тук. Тя, така да се каже, е неизбежна. Тя присъства. Тя е възможна алтернатива дори в най-тежката ситуация на външна принуда. Тя е парадокс, който всеки един от нас носи в себе си, било като овладяна способност, било като неразгърната възможност, било като неподозиран талант, било като осъзнато бреме, но винаги като неделима част от нас самите. Като разгърнат или неразгърнат потенциал, който е в състояние да отвори шлюзовете на радостта, от чиито недра извира и силата да променяш този свят, да го благоустройваш, да го насищаш с красота и смисъл, да го споделяш с другите.

 

 

Kогато много отдавна, за първи път се дипломирах като вас днес, вътрешно проклинах живота си в неустроената реалност, която сякаш очакваше лично от мен да я устроя. Попадането си в тази неустроена реалност разглеждах като лош късмет, като едва ли не кармично наказание за предишни грехове в предшестващи животи. Подобно на останалите ми състуденти, често мислех, дали да не хукна нанякъде и да не се весна повече тук.

Близо тридесет години и три дипломи по-късно аз отново съм тук, тази реалност е все още недоустроена, все още очаква лично от мен да я доустроя, но аз самият вече гледам на попадането си в нея и на живота си тук като на особен и рядък шанс, свързан с възможността за голямо познание. Познание, което не всеки, роден в устроена реалност, би могъл да придобие.  Намирам, че възможността в един още недоизживян живот да изживееш и изпиташ в учестен и задъхан ритъм смяната на два исторически периода, на няколко технологични революции и на множество идеологически парадигми, не е шанс за изпускане. Той е богатство, даващо жизнен опит и познания за света, каквито хората бавно са трупали със столетия. Това е предимството на наваксващата реалност. Докато очаква от вас да я доустроите, тя ви обезпечава мащабен компенсаторен исторически опит. В забързан ритъм изживявате цели пропуснати епохи и поемате в себе си цели светове в компресиран вид.

 

Вашето поколение е поставено пред друга, вероятно още по-отговорна задача. Да устрои и стабилизира новозараждащия се свят. Светът, чието пришествие очакваме след днешния тътен и смут. Този свят е ваше дело, а неизбежната свобода, която ще ви съпътства при сътворяването му – вашият неотменим дар.

Използвайте този дар мъдро и с радост!“

 

В своето обръщение към дипломантите, ректорът проф. Пламен Дойнов, д.н., ги призова:

„Искам да запомните труда, който сте полагали в НБУ, за да получите шестица. Но и да запомните труда, който сте полагали, за да получите петица. Да запомните късмета, с който сте получавали шестиците. Аз ви пожелавам и труда и късмета от тук нататък да не ви напускат. Защото, ако забравите да се трудите, няма да имате и късмет. Мечтайте си за това да се трудите много и да имате страшно много късмет. Мечтайте си за това мечтите никога да не ви омръзват. Когато ви омръзват мечтите, трябва да започнете нещо от начало. Желая ви да продължавате все така напред, но винаги да помните Нов български университет. Ние сме тук на този свят и никога няма да ви изоставим. На добър час!“

 

 

С това пожелание, ректорът връчи грамоти и дипломи на 40 отличници, а останалите абсолвенти получиха своите свидетелства за висше образование от деканите на Бакалавърски факултет и Факултетът за базово обучение доц.д-р Илия Кожухаров и гл.ас.д-р Екатерина Георгиева.

 

 

За доброто настроение на вечерта се погрижиха студентите от департамент „Музика“ Давид Цветанов, с две изпълнения на китара „Романс анонимо – традиционален“ и музика на Джипси Кингс, и Роберт Агопян, който представи „Кубински танц“.

 

А най-емоционалният момент настъпи с традиционното хвърляне на шапките на дипломантите.

 

 

Режисьор на събитието беше доц. д-р Анна Пампулова, а специалните моменти и емоциите в тържествената вечер уловиха студентите от БП „Фотография и видеография“ Жана – Мари Вацова и Стилиян Мурджев.

Благодарим за помощта на нашите студенти – доброволци от департамент „Медии и комуникация“ -  Роди Ушева, Рая Димитрова, Михаела Симеонова, Валентина Никова и Тея Симова , които се включиха в организацията на церемонията.

 

На всички дипломанти пожелаваме да не престават да носят малко от огъня на младостта си. И заедно с този огън да запазят в сърцето и душата си Нов български университет.