Новини

Философът, културолог, преводач на философски текстове и дългогодишен преподавател в НБУ проф. д-р Христо Тодоров беше удостоен с почетното звание на тържествена церемония в Галерия „УниАрт“ след решение на Академичния съвет. Званието „Почетен професор“ беше присъдено като признание за яркия му авторски принос за модернизиране на образованието и философските изследвания в България след тоталитарния период. Проф. д-р Тодоров беше отличен за създаването и утвърждаването на философските програми в НБУ, както и за многогодишната му научна, преподавателска и преводаческа дейност, като важен принос към институционалното развитие на университета. Неговите изключителни постижения в развитието на гражданското образование в България и в НБУ също бяха отбелязани в мотивите на Академичния съвет.

 

 

Церемонията беше водена от ръководителят на департамент „Философия и социология“ доц. д-р Христо Гьошев, който представи значимостта на проф. Тодоров и неговият академичен път до достигане на Почетното професорство.

 

 

„Проф. Христо Тодоров е от хората, които имат ярко участие в утвърждаването и осмислянето на демократичните ценности в България след прехода от тоталитаризъм към демокрация. Едно общо и дългосрочно дело, което изисква последователни и целенасочени усилия. Той е давал и продължава да дава приноса си като учен, като философ чрез обществената и преподавателската си дейност за създаването на зрели форми на гражданското участие и диалог, без който устойчиви и демократични институции са невъзможни, и чието изграждане е задача от първостепенно обществено значение. Тя се отнася особено до младото поколение, което днес се намира в училищата и университетите. За образованието на тези поколения като граждански ценности и независимост са необходими условия, създаването на които не е въпрос само на обществена нужда, но и на личности, които доброволно да се нагърбват със задачата за тяхното изграждане и укрепване. Изисква се силна вътрешна мотивация, както и способност да се постави, когато е необходимо обществената полза пред личната. Проф. Христо Тодоров е един от хората, които притежават тези качества. За това днес свидетелства успешното интегриране на гражданското образование в гимназиалното обучение, както и в НБУ, за което той има ключов принос.“

 

 

Ректорът проф. Пламен Дойнов, д.н., връчи почетния плакет и грамота и описа проф. Тодоров като човек, който дава усещането за устойчивост.

 

 

„Авторитет на мислител. Това е публичният образ в рамките на НБУ, който представлява проф. Тодоров. Той е може би най-стабилният, най-реномираният, най-будещият доверие мислител в НБУ. Откъде идва това? Идва от това, че проф. Тодоров много добре знае не само да работи с думите и понятията, но и знае дълбоко в себе си историята на тяхната употреба. Много често употребяваме различни фрази, думи, но рядко си даваме сметка за значението. И моята голяма вяра в проф. Тодоров се корени в това, че той знае точно това - знае историята на употребата на тези понятия, на тези думи. И когато вече той употреби думи като „свобода“, „справедливост“, „разбиране“, той постъпва като магьосник, който успява да жонглира така със смисъла на тези понятия, че винаги той да изглежда по-дълбок и едновременно с това устойчив и като че ли вечен. Давайки си сметка за историята на тези понятия, той гради и тяхната вечност.“

 

 

С вълнение проф. д-р Христо Тодоров благодари за признанието и представи академична лекция на тема „Философия, разбиране, образование“.

 

 

В нея проф. д-р Тодоров разказа за първите срещи с философията, провокирани от желанието да проумее света и да намери ориентир в него. Сподели две важни за него максими на Сократ: "Неизследваният живот не си струва да бъде живян" и "Да понесеш несправедливост е по-добре, отколкото сам да извършиш несправедливост", които го водят през целия му живот. И до днес цени философията на Кант и разбира добрата воля като същността на морала. „Добрата воля е алфата и омегата на морала. Предметите имат цена, хората - достойнство, казва Кант.“

 

 

По думите на проф. д-р Тодоров днес във философията цари безпрецедентно вътрешно разнообразие от школи и теории. Всяка от тях развива своя специфичен език.

„Тези езици - странни и трудни за произнасяне термини, съграждат довари, както между философите и широката публика, така и между самите философи. Намирам и двете неща за интелектуално вредни.“

Темата, която най-много занимава проф. Тодоров в преподавателски и изследователски аспект е разбирането. Херменевтиката - философската теория за разбирането, има особено значение за него.

„Важно е да разбираме другите, да комуникираме и да си сътрудничим, защото това е основа за общество без страх и принуда. Разбирането е начинът, по който намираме своето място в света и влияем на него.“, сподели проф. Тодоров.

 

 

 

„Сякаш продължаваме най-често да говорим на другите, а не с тях. Да не чуваме какво ни казват и да не се оставяме думите им да променят мислите и действията ни. Разбирането е нашият човешки начин да пребиваваме в света. Само онзи, който е в състояние да разбира своите собствени преживявания, цели, мотиви, желания и действия, вътрешният свят на другите, природните закономерности, устройството на социалния свят, постиженията на материалната и духовна култура, не е чужденец, не е натрапник, не е гостенин в света, а е намерил в него своя дом.“

Пред гостите на церемонията новият почетен професор на НБУ призна, че винаги е искал да бъде учител.

„Не всеки е годен за учител. Трябва да носиш в характера си минимум две неща. Първо - хората трябва да са ти по-интересни от предметите и парите и трябва да ти се занимава с хора. И второ - трябва да проявяваш търпение, да понасяш слабостите и грешките на другите.“ Образованието има за цел разбирането и не може да бъде преподавано като безлични факти, смята проф. д-р Христо Тодоров.

 

 

„Най-драматичният въпрос, който си задавах през цялото време е на какво можеш и на какво искаш да научиш своите ученици и студенти. На разбиране. Разбирането е единствената смислена цел на образованието. То обаче не се преподава като таблицата за умножение. Това преподаване не може да се отдели от личността на преподавателя. Когато учиш на разбиране трябва да бъдеш ангажиран в процеса с цялата си личност и с цялата си биография. Успехът никога не е гарантиран и никога не си застрахован от провал. От Сократ запомних обаче утешителната мисъл, че провалите не бива да обезкуражават философа, защото в усилието за проумяване винаги е възможен и следващ опит. Ако не собствен, то със сигурност опита на някой друг.“

Проф. д-р Христо Тодоров нарече университета „забележително място с чудесни колеги, в насърчаваща среда“ и сподели, че нито за секунда не е съжалявал, че преди 20 години е приел поканата на проф. Богдан Богданов да стане част от университетската общност.

Накрая на вълнуващата церемония проф. д-р Христо Тодоров сподели своите вътрешни преживявания за истинското щастие.

 

 

„Най-красивата гледа, която изобщо мога да си представя и която неизменно ми носи огромна радост е гледката на хора, които пеят заедно. Само на хора, които се разбират, които се приемат взаимно и гледат един на друг със симпатия и обич, им идва да запеят заедно.“

Фото кредит:

Косьо Хаджигенчев

Вероника Найденова, I курс, БП „Фотография“