Новини

На церемония в галерия УниАрт на НБУ проф. д-р Васил Гарнизов беше удостоен със званието „Почетен професор на Нов български университет“.

Проф. д-р Васил Гарнизов получи почетната титла за инициирането и неговото пряко участие в създаването, укрепването и развитието на Нов български университет и промяната на висшето образование в България. За активната му и многостранна дейност в университета по изграждане на научен капацитет и въвеждане на НБУ в широка международна мрежа, както и за създаването и утвърждаването на департамент „Антропология“ и на антропологията в България.

Академичният съвет на Нов български университет оцени и ясно изразяваната и отстоявана гражданска позиция на проф. д-р Васил Гарнизов за развитие и укрепване на гражданското общество, както и за експертната му дейност в разнообразни сфери, като регионално развитие, национална сигурност, градско развитие, социални изследвания.

Дипломът връчи ректорът на НБУ проф. Пламен Дойнов, д.н.

„Няма нищо по-естествено, когато нашият университет отбелязва своята 30-годишнина, да отдадем почит и да отправим истинско признание към основателите на Нов български университет. Две са качествата, заради които аз толкова много ценя проф. Васил Гарнизов. Първото качество е прямотата – той е толкова прям човек, че след неговата прямота знаеш как да работиш по-добре. Второто качество, заради което още повече го ценя – това е неговата добронамерена взискателност. Той не се задоволява с нищо по-малко, освен с повечето. И заради този максимализъм, той ме прави оптимист, че когато се стремим към нещо винаги голямо, никога няма да се задоволим с нещо по-малко. Това е качество, от което Нов български университет винаги ще има нужда.“

Проф. д-р Васил Гарнизов прие с вълнение и стеснение почетното отличие, като интерпретира двете чувства през опита си на антрополог, изследващ непознатото.

„Да си притеснен и едновременно с това въодушевен е един типичен модус на живота и работата на един антрополог. Въодушевен, когато тръгнеш на терен, когато отидеш там, когато си привлечен от екзотиката на другия, когато попаднеш в едно ново време и пространства, изпълнени с мълчание. И това въодушевление винаги върви с едно стеснение, което стеснение идва от това, че непрекъснато се чувстваш некомпетентен. Нито езика знаеш добре, аз съм работил с турски и гръцки общности, бил съм в Казахстан, Нигерия, дълги години съм изследвал турците в Източните Родопи. И като започнеш от незнанието на езика и минеш през шегите, които не разбираш, не разбираш устойчиви словосъчетание, които крият културен опит, до който ти нямаш пряк достъп.“

Професионалният и житейски път на проф. д-р Гарнизов, доцент и доктор по Антропология в НБУ, е тясно свързан със създаването, укрепването и развитието на университета, както и със създаването и утвърждаването на департамент „Антропология“ и на антропологията в България.

Опитът му на антрополог го е довел до знанието, че мисленето е действие. И като такова действие подлежи на пълния контрол на една етическа парадигма, която се отнася към всяко действие.

„Когато стигнеш до теренната работа, когато се срещнеш с хората, изведнъж си даваш сметка, че всяко знание, което ти постигаш за тях или за себе си, или съзнание – т.е. научаване заедно с тях на нещо ново, ако е истинско, то е опасно. Толкова много тайни знаеш, и за толкова хора се притесняваш, включително и за мъртви, дали няма да изложиш паметта им, или за живи, дали няма да ги направиш обект на агресия или смях, че не смееш да преминеш към никаква публичност на своите умствени занимания. Това ще е голямото предизвикателство пред департамент „Антропология“ през следващите години.“

Проф. д-р Васил Гарнизов преподава в програмите по антропология, политически науки на английски език, кино и телевизия, политически науки на френски език, фотография на Нов български университет.

През последните години работи в областта на визуалната антропология и теренна работа с фотоапарат. Занимава се професионално с фотография, автор е на три самостоятелни изложби.

Проф. д-р Гарнизов е един от авторите, заедно с Димитър Дочев и Петко Стайнов, на Манифеста за Нов български университет. Член е на Настоятелството на НБУ от неговото създаване до днес, член е на Председателския съвет, председател на Централен фонд за стратегическо развитие към Настоятелството на НБУ.