Новини

Как може да протече един ден в Америка? По хиляди начини. Пречупен през личната призма и повлиян от чувства и моментни емоции. А може ли да бъде споделен мигът? Може, когато зад обектива е творец, който вижда отвъд видимото и който усеща безплътното. Доказателство за това е авторската фотографска изложба на проф. Людмил Христов, ръководител на департамент „Кино, реклама и шоубизнес“, която бе открита от проф. д-р Пламен Бочков, Ректор на Нов български университет, на 15. декември в Нов български университет. Централното фоайе в Корпус 1 едва събра многобройните представители на академичната общност, студенти, преподаватели и гости на Университета, които уважиха събитието.

Проф. д-р Пламен Бочков сподели възхищението си от таланта на проф. Христов, който „единствен може да създаде такава изложба и който неведнъж ме е впечатлявал с въображението и прецизността си по време на снимки“. Ректорът пожела на „майстора фотограф“ многобройни творчески изяви и нестихващ ентусиазъм.

Водещ на представянето бе гл. ас. д-р Кирил Аврамов, заместник-ректор по научноизследователската и международната дейност в НБУ. Той благодари на проф. Христов за възможността за докосване до една необятна динамична държава.

Официален гост на тържественото откриване на експозицията бе г-жа Тами Палчиков, културно аташе на САЩ в България. Тя определи фотографията като „изкуството, чрез което с лекота се споделят култури“. Не скри възхищението си от това, че вижда „Америка през очите на един българин, чийто поглед и вложена емоция дават съвсем друг привкус на кадрите.“

Доц. д-р Васил Гарнизов, преподавател от департамент „Антропология“ и член на Настоятелството на Нов български университет, определи изложбата като „вдъхновяващ начин за предаване на впечатления от онази Америка, изпълнена с наситено общуване и откритост на образа, която е позната за малцина“.

Проф. Людмил Христов заяви своята признателност към Централен фонд за стратегическо развитие на Нов български университет, благодарение на който изложбата се е превърнала в реалност. Той сподели радостта от засвидетелстваното уважение към стойността на експозицията с гл. ас. д-р Енчо Найденов, преподавател в БП „Фотография“, който е разгледал 8000 снимки, от които заедно са подбрали едва 35 фотоса, показващи бостънската реалност. Проф. Христов отправи специални благодарности и към студентите си за вдъхновението, което предизвикват у него, за да успее той да покаже най-доброто, на което е способен като творец и личност.

Платната, разположени в Централно фоайе на Корпус 1 и на алея пред зала Аула в НБУ, разказват за преживяванията на проф. Христов в САЩ. Впечатлен от многобройните детайли на ежедневния живот, той с лекота решава да ги „пренесе отвъд Океана“ и да ги сподели с всеки желаещ да се докосне до тях. От тях сякаш надзърта живият живот, с който се е запознал по време на престоя си в Америка. Очи, изпълнени с емоции, заглъхнали думи, отвлечени послания, застинали жестове – всичко това е запечатано върху лентата и се е превърнало в непреходен символ на вече отминало време.

Фотографиите умело улавят мигове от динамично всекидневие, в които човекът присъства видимо или индиректно. Но във всеки случай присъствието му е осезаемо. Близката, но и в същото време далечна Америка е представена в цялата си прелест, без това да е заличило недостатъците й. Заснетите от проф. Христов силуети на американски градове, които се „разтварят“ в големи природни пространства, представят човешкото величие и вдъхновение. Грандиозната мисъл на личността съпътства творенията и им вдъхва непреходност. Всяка творба е смесица между ежедневната дейност, движението и динамиката в средата и в начина на живот на американците и погледа на твореца. Така фотографиите придобиват нов, по-дълбинен характер. Превръщат се в мост между материалното и душевното. От тях ясно прозират човешки устреми, „кодирани“ в архитектурни силуети, насочили се към висините или изпълнени със спокойствие, оглеждащи се във водни пространства, преливащи в сюрреалистични форми или обикновени детайли от ежедневието. На този фон проф. Христов е уловил чистата емоция във всяко нейно проявление и форма. Може би това е една от причините за големия интерес към изложбата. Огледалността й, закодирана във фотографската лента, е лесно откриваема, защото от платната гледат лица, отразяващи действителността, но и нас самите. 

„Един ден в Америка“ не е просто фотографска изложба, а е емоционален разказ с неправилна форма и многолик смисъл. История, която дори може да бъде наречена „мост“. Между нации; между поколения; между култури; между търсено и намерено; между преживяно и непознато. Споделянето на това случило се докосване до американския начин на живот, изпълнен с различни по своята същност мигове от всекидневието, приковава погледа. Но и поражда въпроси, предизвиква неподозирани търсения у хората. Само у тези, които успяват да  го възприемат като визуално проявление на чистия опит, до който с лекота могат да се докоснат благодарение на проф. Людмил Христов.

Текст и снимки: отдел "Информационна дейност"