Новини

На 22. февруари 2017 г. в Нов български университет се проведе творчески семинар, организиран от департамент „Дизайн“ и Istituto Europeo di Design (IED) Флоренция. Лекторът, д-р Габриеле Горети, е архитект, дизайнер и изследовател в областта на стратегическия дизайн, модния дизайн и пазара на луксозни стоки. От 2013 г. освен преподавател, Горетти е и академичен координатор в IED Флоренция.  В семинара участваха студенти от БП „Мода“, БП „Интериорен дизайн“ и МП „Пространствен дизайн“.

Темата на представената лекция беше „Реални истории с етикет „Made in Italy“ или какво прави италианският дизайн толкова популярен, успешен и разпознаваем още от 40-те години на миналия век и дори в съвременното глобално общество на размити граници и достъп на информация. Д-р Горетти очерта няколко посоки, които отговарят на този въпрос. От една страна, това е начина, по който дизайнът, създаван и произвеждан в Италия, не е еднопластов, а е основан на редица исторически и концептуални натрупвания: например богатата история на изкуството и вековните традиции на класическото занаятчийство. Тези традиции освен източник на вдъхновение са и реално въплътени в ценностите и стойностите, предавани чрез съвременния моден, интериорен и продуктов дизайн. Тоест, съвременният дизайн е симбиоза между идеята на дизайнера, традиционните подходи и умения, абсорбирани чрез техническата иновация. Тук един от участниците в семинара, докторантът по дизайн Руслан Лозев, повдигна дискусия, че към всичко това е важно да се добави влиянието и въздействието на съвременното изкуство. Именно тази симбиоза е печелившата формула, която работи във всички нива на италианската дизайн продукция. Дори и в най-високия клас марки като  Dolce&Gabanna, които д-р Горетти даде за пример, се усеща и подчертава тази съвременна и концептуална интерпретация на традициите, на които е основано обществото и занаятчийското производство. Тук бихме могли да добавим и работата на студио Formafantasma, които не бяха споменати по време на лекцията, но които използват същите подходи, и това ги изведе на международната сцена като едни от най-успешните дизайнери не само в Италия и Холандия, но и на световно ниво. Както подчерта и д-р Горети – тук не става въпрос за възраждане на занаятчийството и остарелите похвати на работа, а за въплъщаване на конкретни ценности и социални натрупвания в конкретния дизайн продукт и предаването им на съвременния глобален потребител. Единият подход, който е на разположение на дизайнера, е работата върху формата. Тук отново е важно да направим уточнение, че не става въпрос за формализъм в чист вид, а за конкретен дизайн процес, при който посланието на крайния продукт е въплътено в неговата форма и начин на производство.

Един от уместните примери, които даде д-р Горетти, е този с произвеждания от италианската компания EDRA стол Вермела (Vermelha Chair) – по дизайн на братя Кампана. Столът се произвежда от 1998 г. и е продуктът, който изстрелва кариерата на двамата бразилци на световната дизайн сцена. Столът представлява 500 метра червено въже, навито ръчно около алуминиева рамка – концептуален дизайн, който използва занаятчийски подход при създаването си и чрез тази симбиоза реализира изключително иновативен продукт.

Благодарение на това, че арт директора на EDRA, Масимо Мороци, забелязва стола и започва неговото производство, международната артистична и дизайн общност открива работата на братя Кампана. Но както казахме –  при италианския дизайн винаги има втори план. В случая е важно да отчетем факта, че Мороци е една изключително емблематична фигура, архитект и дизайнер, съосновател на едно от най-влиятелните италиански студия през 20. век – „Архизум“.

Уместно тук е да си послужим с цитат на Мороци, който напълно ясно синтезира и основните изходни точки и понятия в изнесената от д-р Горетти лекция: „Дизайнът няма много общо само с функционалността. Той е много повече от това: той е симбиоза от концепция, предизвикване на реакция в публиката, умишлено избягване на модните течения, но следване на собственото (на дизайнера) виждане“. Или както д-р Горетти подчерта: освен формата от изключително значение е и контекста, в който конкретният дизайн продукт, било той мода или интериор, ще бъде поставен и представен, внушението, което ще се предизвика от него.

Именно в този контекст беше интересно и представянето на новите медии като инструмент на разположение на съвременния дизайнер да създава нов и различен лайфстайл, чрез който да влияе на настроенията на публиката за популяризиране и възприемане именно на конкретен дизайн продукт.

Текст: гл. ас. д-р Биляна Калоянова, департамент „Дизайн“ (модератор на събитието)
Снимки: проф. д-р Борис Сергинов, департамент „Дизайн“ (модератор), Косьо Хаджигенчев (Уеб студио) и Петя Петкова - отдел „Информационна дейност“