Новини

Проф. Пламен Дойнов беше отличен за стихосбирката си „Влюбване в диктатора“ на церемония в Драматичен театър „Адриана Будевска“ в родния град на поета Христо Фотев - Бургас.

„Благодаря на журито, на Община Бургас, на духа на Христо Фотев, благодаря на прекрасните колеги поети, с които заедно сме номинирани и с които заедно участваме в поддържането на крехката надежда, че поезията скоро няма да умре.“

Проф. Дойнов избра да говори за Фотев като „учител по нова политическа поезия" като разви тезата си чрез стихотворението му „Тържествена литургия за делфините“:

„То започва така: „Помня - морето миришеше на престъпление…“ и по нататък се разгръща ужасяващата картина за убийството на себеподобни, убийството на приятели, чийто думи не разбираме. То се появява на 1 октомври 1968 година във вестник „Черноморски фронт“ и първоначално е озаглавено „Из лято 68“. В първия си вариант то е грандиозна алегория за интервенцията на т.нар. варшавски войски в Чехословакия. Това е един голям урок на Христо Фотев за всички нас.“

Проф. Пламен Дойнов получи парична премия и диплом от Община Бургас, както и пластиката „Златно перо“ от Съюз на българските писатели.

По традиция наградата беше присъдена на рождения ден на поета Христо Фотев - 25 март. Конкурсът е едно от най-значимите литературни събития в България. Тази година в него участваха 77 творци с 90 новоиздадени в последните две години стихосбирки. Председател на журито е писателят Керана Ангелова.

„Влюбване в диктатора“ е последната стихосбирка на проф. Дойнов, писана между 2017 и 2020 г. Част от нейните текстове бяха представени в поетическото четене Нова политическа поезия: Втора нощ на 19 ноември 2018 г. в София. Сред заглавията са: „Нарцис и Психея, или В страната на суетните генерали“, „Защо Господ не е българин“, „Философия на контрапротеста“, „Сърцето на вицепремиера“, „Докато получавам орден „Стара планина“ – първа степен“, „Юлия К. твърди, че не е агент“, „Автобус пада в Искърското дефиле“, „Кои евреи?“, „Фашизоиди оплождат клетка“, „Извънредно положение“ и др.

„Новата политическа поезия иска да сподели всичко, което знае. В това е нейната особена безпощадност. Да, понякога тя изглежда някак заядлива и жестока. Но дали това е наистина така? Колко немилостива може да бъде поезията в назоваването си? И дали всъщност тази крайност на изричането не е парадоксална проява на милост? 

Новата политическа поезия не би искала нито да обвинява, нито да съди, нито дори да свидетелства. Тя по-скоро се стреми да поеме вината; да надникне в кладенеца на съществуването, да види отблизо незнанието, да усети цялата болка от узнаването и от споделянето на узнатото. Да направи всичко това, вслушана в желанията и в суверенния избор на човека да бъде такъв какъвто би искал да бъде. И да назове цената на този избор, готова да я плати със самото говорене за нея – без пестене.“

Пламен Дойнов, „Влюбване в диктатора“

Фотокредит: Община Бургас