Новини

На 14 септември, Кръстовден, Русенският митрополит Наум откри реновираната музейна експозиция на Русенска митрополия. Музеят се намира в бившия северен параклис „Св. Александър Невски“ на катедралния храм „Св. Троица”. Той съдържа стари икони, старопечатни книги, църковна утвар, одежди от територията на епархията.

В словото си при откриването митрополит Наум припомни историята на експозицията, открита за първи път на 28 юли 1983 г. по решение на Епархийския съвет на Доростоло-Червенската митрополия и в присъствието на Доростолския и Червенски митрополит Софроний, на неговия викарий, Проватски епископ Антоний, на известния изкуствовед и реставратор проф. Любен Прашков и др.

„През изминалите месеци Русенската св. митрополия и църковното настоятелство на храм „Св. Троица” вложиха значителни сили и средства, за да ремонтират и обновят основно материалната база на нашия музей, а Русенската св. митрополия отдели и немалко средства, с които бяха откупени някои ценни богослужебни предмети, икони и вещи, принадлежали на архиереи и духовници от този край“ - каза митрополит Наум.

Днес Русенската митрополия има една от най-модерните и професионално уредени музейни сбирки, посочи владиката. „За посетителите ще бъде особено интересно да видят някои непоказвани досега артефакти като: св. Престол за извършване на св. литургия от олтара на русенската църква „Всех Святих”, донесен и прибран в камбанарията на катедралата преди разрушаването на историческия храм от комунистическата власт през 1975 г., както и красивите ракли за богослужебни одежди, принадлежали на мастития Доростолски и Червенски митрополит Василий“, - сподели пред дошлите на откриването митрополит Наум.

Той изрази увереността си, че „тази съкровищница на православната духовност в русенския край ще бъде още един повод за гордост на жителите на нашия прекрасен град, за да стане притегателен център за посетители от всички краища на Родината ни“.

За цялостната подредба на сбирката и за някои отделни експонати в нея говори гл. ас. д-р Владимир Димитров от департамента по „Изкуствознание и  история на културата” в Нов български университет, който поясни важността на представените реликви и тяхното значение за българското изкуствознание:

„Още от началото на ХХ в. изследователският интерес в България е насочен към обектите на византийското и българското средновековно изкуство. През 20-те, 30-те години се появяват първите проучвания в областта на историята на изкуство от поствизантийския период и епохата на Българското възраждане. Публикациите са малко и са насочени преди всичко към известните зографски родове и школи, произхождащи от Трявна, Банско и Самоков. На зографите от тези центрове са посветени обширни и задълбочени монографии, сборници и научни конференции както в миналото, така и днес.

С течение на времето интересът на изкуствоведите постепенно се насочва и към паметници и зографи от други региони, от други социални и народностни групи. Отделни проучвания обръщат внимание на конкретни майстори, но при тези изследвания водещ е интересът предимно на техни потомци. Голяма и непроучена е групата от паметници, която е определена като наивно-примитивна или нешколувана, тези произведения от своя страна стоят между професионалното изкуство и фолклора. На паметниците от този кръг пръв отделя внимание Асен Василиев. Той и неговите първи последователи често маргинализира стойността на художествената продукция и възможностите на зографите, поради това тези артефакти не са включвани в експозициите на музеите в миналото, а това води до тяхната забрава и много често загуба.

Подробното проучване на нови артефакти и включването им в научно обръщение би попълнило много празноти в българското културно наследство. Паметниците от периода 15.-20. в. са добре усвоен ресурс от културния туризъм, а в днешният прагматичен свят партньорството между различните сфери от нашия живот е най-сигурната формула за устойчивото им развитие.

Освен множество слабо проучени или напълно неизвестни паметници на християнското изкуство, има и такива които изчезват пред очите ни! А най-сигурният път за съхранението на това наследство е неговото социализиране. Именно поради това събитието, за което сме се събрали днес, откриването на реновираната музейната експозиция на Русенската митрополия е едно знаково събитие. На практика тук в Русе е единствената подобно сбирка. На мен поне не ми е известно друга Митрополия да е експонирала своето художествено наследство освен, разбира се, трите ставропигиални манастира Рилския, Бачковския и Троянския и Църковният музей при Св. синод в София.

Какво ще видим, когато прекрачим прага на Музея. Най-представителната извадка от иконописната колекция на Митрополията. Икони от периода 17.-20. век. Произхождащи от различни школи, различни зографи, изпълнени за различни храмове в епархията. Освен стиловото разнообразие за сбирката е характерно функционалното и иконографското разнообразие на иконите. Посетителят може да види икони от царския, апостолския или празнични ред на иконостаса, целувателни, домашни иконостаси, диптих и пр., а що се отнася до иконографското разнообразие наред с най-често визуализираните иконографски типове на Христорс Пантократор или св. Богородица с младенеца всеки от нас може да види и такива рядко визуализирани персонажи като св. пророк Данаил, св. София и т.н.

Наред с иконите виждаме различни произведения на металопастиката, използвани за украса на иконите, сребърни нимбове, вотиви и пр., те се редуват с дискоси, потири, рипиди, напрестолни кръстове и всички остнали утвари, използвани в литургичната практика на църквата. Върху част от тях са посочени имената на дарителите и на дарените.

Особено интересно и ценно е обособяването на отделни кътове църковни одежди на предишни митрополити с акцент върху тяхната обществена дейност: митрополит Михаил и червния кръст или на заслужили архийереи на БПЦ като Проватският епископ Антоний.

Зрителят може да види и стари фотографии, експонирани в голям мащаб с изгледи от русенските църкви в миналото, някои могат да бъдат видени и днес, а от разрушения храм „Всях Святих“ е показан запазеният престол.

Разбиращите от музейно дело знаят колко време и усиля са необходими, за да се подреди една експозиция, но с това работата не приключа, а се отворя нова голяма страница, подготовката и публикуването на анотиран каталог, включващ както експонираните, така и артефактите, съхранявани в депата на митрополията.

Ще завърша с една клиширана, но вярна в конкретния случай фраза: „Чрез показването на тази колекцията и включените в нея произведения те ще заемат своето заслужено място в историята на българското изобразително изкуство.“

На откриването присъства кметът на града Пламен Стоилов, който изказа голямото си задоволство от възстановяването на църковния музей, подчертавайки че Община Русе винаги ще подкрепя с готовност инициативите на Русенския митрополит Наум, който е един от най-дейните и предприемчиви български архиереи.