Новини

Юра Трошанова: Вероника Симеони даде първото си интервю за българска медия. „Много съм радостна и това е голяма чест за мен ми каза тя още в началото на разговора по телефона. Преводът, който сега ще чуете е на Петя Петкова. Разговаряхме с нея в момент, когато тя пътуваше за спектакъл на операта „Фаворитката“ от Доницети. Спектакъл във Венеция. Като музикант и певец Вероника Симеони произхожда от родината на операта Италия. Дори нейното родно място е Рим, затова и нашият разговор започва с любопитството какви са първите й спомени, свързани с операта, и дали самият римски оперен театър присъства в тях. Отговорът й обаче ни пренесе в едни други славни времена, а нейният първи досег с това изкуство е бил чрез Мария Калас.

Вероника Симеони: Първото ми преживяване беше благодарение на едно телевизионно предаване. Вървеше едно специално предаване за Мария Калас. И всъщност по време на това предаване за първи път чух гласа на Мария Калас и това безкрайно ме развълнува. И всъщност в онзи момент аз реших, че искам да пея. След това учих извън моя град, не в Рим. Учих в областта Венето, но, разбира се, много пъти съм пяла в Рим. Но съм пяла и в София. Има една много силна връзка между Рим и София при мене.

Юра Трошанова: Оказва се, че френската музика е особено близка на Вероника Симеони, както ще чуете след малко, самата тя признава, че изпълнява много по-често френски опери, отколкото италиански. Преди четири години, през 2012, Вероника участва в спектакъла на операта „Вертер“ от Масне - тук в София, като част от проекта „Райна Кабаиванска представя своите студенти на международната оперна сцена“, осъществен под егидата на Нов български университет. Освен това няколко години по-късно, през 2015 г., тя откри сезона в Римския оперен театър, отново с тази опера. Дали именно ролята на Шарлот от „Вертер“ се оказва най-близката до нея героиня и в артистично и във вокално отношение и кои са всъщност най-благодатните мецосопранови партии, ако погледнем и към други френски оперни заглавия?

Вероника Симеони: Да, наистина, така е. Шарлот е героиня, която много обичам и Райна Кабаиванска страшно много повярва в мен за тази роля и може би затова я изпълнявам. По принцип според Райна Кабаиванска френската музика и в случая на Масне безкрайно много пасва на моята вокална нагласа. Това е една много нежна музика, която изключително се вписва в моите вокални способности. И много се радвам, че отново ще изпълня Шарлот в Метрополитън опера в Ню Йорк. Мисля, че тази роля ми носи късмет. За мецосопран френският репертоар е фантастичен. И точно в момента отивам във Венеция, за да интерпретирам „Фаворитката“ от Доницети. Много често изпълнявам френски опери, дори много по-често, отколкото италиански. Кармен е отново една роля, която много често изпълнявам. Съвсем наскоро приключи една продукция в Болоня и изключително много се надявам в бъдеще да мога да направя Далила. Френската музика има една особена музикалност и деликатност, която много ми допада.

Юра Трошанова: Съвсем скоро Вероника Симеони направи своя дебют и на руска сцена. На 30 март тя участва в концертно изпълнение на операта „Аида“ от Верди. Тогава тя изпя Амнерис. Става дума за Международния фестивал „Ростропович“ и едно специално изпълнение на тази творба, което беше посветено на 90-годишнината от рождението на Галина Вишневская, чиято пък любима опера е била именно „Аида“. Така на сцената в Москва Вероника Симеони беше заедно с хора и оркестъра на „Маджио мюзикале фюрентино“ и то под диригентството на Зубин Мета, а поканата за това участие дойде от самия Маестро Мета.
Вероника Симеони: Да, във Флоренция реализирахме един диск на „Аида“ с оркестъра на „Маджио мюзикале фюрентино“ и той ме покани за този прекрасен концерт – годишнината. И да пея с Маестрото Зубин Мета беше прекрасно преживяване.

Юра Трошанова: А сега продължаваме с втората част на този разговор, в който Вероника Симеони ще ни разкаже нещо много емоционално - историята на своите взаимоотношения със самата Райна Кабаиванска. Първата им среща във Верона и всичко останало, което произтича оттам. Познават се от дванадесет години, но за нас беше интересно да чуем мнението на Вероника, като й представям едно интервю на Райна Кабаиванска от 2012 г. по повод участието на Вероника Симеони във „Вертер“ на Масне в София, нещо за което говорихме и малко по-рано. Кабаиванска описва своята ученичка със следните думи: „Преди няколко месеца намерих стари записки от първата ни среща“ – казва тя. „Тогава съм си отбелязала, че няма надежда за това момиче, но има малко огънче в очите си. Така от никаква надежда, тя вече е певица от световно ниво.“ Ето такава е преценката на Райна Кабаиванска отпреди четири години. Дали Вероника Симеони е съгласна с тази оценка? Чуйте!

Вероника Симеони: Да, абсолютно да. Защото на практика аз знаех, че искам да пея, но всъщност не знаех как да пея. Нямах техника, нямах инструментите, за да мога да изразя това свое желание да пея. И всъщност всичко това го изградихме заедно с г-жа Райна Кабаиванска. Крачка след крачка, с голяма воля и постоянство в обучението. Прекарахме някои много трудни моменти и други прекрасни, но нито една от двете не се предаде, не направи крачка назад. В крайна сметка накрая победихме. Срещнах за първи път г-жа Кабаиванска на едно прослушване във Верона. Спомням си една аура, една светлина от нейния лик и за мен да пея пред нея беше невероятна емоция. Когато свърши прослушването тя ме попита: „Защо пя тези арии?“ Явно тя усещаше, че всъщност те не бяха подходящи за мен. И аз отговорих съвсем искрено: „Госпожо, защото тези арии страшно много ми харесват“. Тя се усмихна с нейната прекрасна усмивка, защото усети, че всъщност отговорът ми беше безкрайно искрен, без никакви преструвки. И ме прие в курса като резерва с една въпросителна. Първите уроци в Академията във Верона бяха изключително трудни, защото в повечето случаи бях последна да пея или дори не се стигаше и до пеене – само слушах останалите. И си спомням, че не правих никакви паузи, просто стоях и слушах абсолютно всички. В началото дори не ме оставяше да изпея цяла ария, а правихме само вокални упражнения. Веднъж, когато попитах: „Дали мога да изпея нещо различно?“. Тогава беше отново арията на Далила и тя каза: „Да, да, разбира се.“ И ме остави да пея. Всъщност чак тогава видях в очите й задоволство и ми каза: „Това е твоят репертоар“.

Юра Трошанова: Райна Кабаиванска понякога е казвала, че обича да осиновява своите ученици. Какво мисли за това една от тях - Вероника Симеони, която пък от своя страна ни сподели, а и вие ще чуете само след няколко секунди следното: „Райна ми е като втора майка“.

Вероника Симеони: Райна ми е като втора майка. Аз съм безкрайно голяма късметлийка, че съм осиновена от нея. Първите години беше като една майка, която учи детето си да ходи, като го държи за ръка. И тъй като явно се опасяваше да не падна, ме държеше много плътно, много здраво. След като вече ме научи да ходя, ме остави да ходя сама. Тя продължава да е до мене. Следва ме непрекъснато – не ме е оставила. Освен това много често идва да ме слуша и гледа в операта. Ще дойде във Венеция за „Фаворитката“. На 6-и май е премиерата. Искам да кажа само още нещо. Ако пея и така, както пея, е само благодарение на Райна Кабаиванска.

Юра Трошанова: Ето така се разделихме с Вероника Симеони – една от най-добрите ученички на Школата Кабаиванска. Заедно двете имат вече дванадесет извървени години, през които италианското мецосопрано е получило най-ценното, от което се нуждае всеки един артист – осиновяването. И то в най-добрия смисъл на тази дума, разбира се. Нещо, заради което и самата Вероника ни каза, че се чувства най-голямата щастливка на света.

Можете да чуете интервюто тук