Новини

Вдъхновение, ентусиазъм и жажда за нови знания изпълниха пространствата на университета след лятната ваканция. Над 2400 първокурсници избраха за своя „Алма матер“ Нов български университет. Те бяха привествани на тържествена церемония в Аулата, която започна с изпълнение на университетския хор на химна GAUDEAMUS IGITUR с диригент доц. д-р Георги Петков и под режисурата на доц. д-р Анна Пампулова.

Водещ на церемонията беше зам.-ректорът по учебната дейност доц. д-р Кристиян Постаджиян, който посрещна университетската общност с думите:

„Това начало няма как да не възпламени страстта ни да мечтаем, да учим и да бъдем по-добри в това, което правим.“

 

 

 

„Вие вече сте направили най-важните избори в живота си. Избрали сте, първо, да учите и второ – избрали сте НБУ“, обърна се към първокурсниците ректорът проф. Пламен Дойнов, д.н. и призова:

 

 

 

„Бих ви помолил да се съсредоточите върху изборите, които ви предстоят сега. В НБУ ще ви помагаме да ги извършвате. Ще се опитаме да ви предложим и един друг избор, той е много рискован и си давам сметка, че звучи претенциозно, но онези от нас, които не се страхуват да бъдат последователни в своя етичен избор хора, ще ви дават възможност да избирате между добро и зло. Не сте длъжни да им вярвате, да ни вярвате, но ние няма да искаме това. Ние ще ви предлагаме аргументи в полза на доброто и ще ви помогнем да разпознаете злото. То на пръв поглед е лесно да бъде разпознато, когато има лице на насилие. Но има и друго зло, което се представя, като ненасилие. Едно меко зло, което е свързано с уж добронамерени лъжи, с уж представяне на възможности, които са фалшиви. Както фалшивите новини, впрочем. Никога няма да ви излъжем в НБУ и вие сте направили много важен избор. Да сте тук! На добър час!“

 

 

Специален гост на събитието беше доц. д-р Нина Найденова – възпитаник и преподавател в НБУ, един от водещите оперни режисьори в България и директор на Държавна опера – Пловдив. В словото си „Страстта на интелекта“, с голяма доза вълнение, доц. Найденова се върна към първите си стъпки в университета.

„Човек има в живота си изброими мигове на вълнение, един, два, три…Мигове, които оставят следи дълбоко в сърцето – първият учебен ден, първата целувка, раждането на първото дете…..Вярвам, че и за вас, днес е един от тези дни с по-особено вълнение. Вълнение, което ще призная е обзело и мен. Заставам пред Вас, като човек извървял пътя на студент, от първите дни на създаването на този Нов, нов и български университет, в далечната за Вас, но не и за мен, 1991 година. Когато получих поканата да изнеса академичното слово, изключителна чест за мен, като на филмова лента превъртях първите си дни в моята Алма Матер. Алма Матер  в превод от латински буквално означава „майка-хранителка“  - термин, с който в Древен Рим са наричали богините-майки, а в средновековното християнство самата Дева Мария. Днес, по традиция понятието се използва за ласкателно или шеговито наименование, с което Вие студентите ще наричате университета си. Право да наричат един университет „Алма-матер“ имат само неговите възпитаници, за които той е „майка-хранителка“.

Позволете ми да Ви разкрия с емоция моето начало в университета. Помня първата си лекция като студент. Проведе се в един апартамент в кооперация, на емблематичната за онова време  на 90-те години, градинка на „Кристал“. Да, в апартамент. Преди 33 години, времето беше бурно като днес, но за разлика от днес раждаше радикални идеи, променяха се социални и политически системи и нагласи, умираха утопии, раждаха се нови. Точно в това време, сложно време на промени, почти на прага на реалното и невъзможното, една личност с възрожденски дух и група съмишленици, интелектуалци, се осмеляват да вклинят в тежката държавна система на университети, един Нов университет, с амбицията той да бъде алтернатива, по-динамична и свободна образователна система за висше образование. Идеите са се раждали ето така, в малки апартаменти, но от големи личности! Проф. Богдан Богданов, моля запомнете това име, уважаеми първокурсници, потърсете и прочетете за тази личност, един от създателите на съвременното образование в България и идеолога на образованието в Нов български университет. Човекът, който проправи път на знанието до хиляди. И Вие ще бъдете част от тези хиляди. Част от 10-те хиляди студенти на Нов български университет само тази година. 2 400 от тях първокурсници. В годините общност от хиляди, които споделят по между си и със света, духа на нашата Алма Матер.

 

 

Добре дошли, уважаеми първокурсници при вашата Алма Матер – вашия Нов български университет!

Може би, патосът е задължителен елемент в такива тържествени моменти, но често ще го виждате и в думите на вашите преподаватели, които горят в желанието да споделят знанието си с Вас. Ще си позволя да Ви ангажирам още малко с моя личен патос. Студентският ми факултетен номер бе 0004. Не знам дали съм била четвъртият поред записан студент или такъв номер ми се е паднал. От градинката на „Кристал“, минахме през още няколко по-големи сгради, за да стигнем до тук, далечния от центъра квартал. Представете си, наоколо се ширеха поляни, на които пасяха животни. Всички тези модерни кооперации ги нямаше.  Имаше стари изоставени сгради на бившата вече Висша партийна школа за кадри на комунистическата партия тогава. Учех оперна режисура и оставах до късно след лекциите, за да свиря на пиано. Имах малка кола, която паркирах тук пред университета, който въобще не изглеждаше така модерно като сега. И една късна есенна вечер попаднах в много странна ситуация. Отивайки към колата видях, че една коза се бе покачила на покрива й, за да гризе клони от дървото. Да, коза – пред университета. Нямаше никой, който да помоля за помощ. Повярвайте ми, положих всички усилия да я сваля от покрива, говорих й, пях й, размахвах ръце, танцувайки ала дервишки танц, но прословутото „запъна се като коза“ ме застигна с мощна сила. Нямах друг избор,  не можех да си се представя как шофирам из София с коза на покрива на колата. Седнах на една пейка срещу университета и зачаках козата да се нахрани и слезе от покрива. Тогава смарт телефони още нямаше, нямаше Гугъл, Фейсбук, Инстаграм, Тик - ток също. И трябваше да остана в тишина и размисъл. Имах своите първи два часа, сама с университета и моите планове и мечти. Чертаех планове, благодарение на една коза. Споменът за нея -  козата, винаги ме кара да се усмихна. Сега, вече преподавател в университета, също си имам своите 20 минути насаме с него. В събота, когато свърша лекциите, уморена, късно вечер, сядам на една пейка срещу университета и се потапям в любимото ми удивление. Пред мен в годините израстнаха светове - нов театър, нова кино зала, художествена галерия с творби с история, нови телевизионни студиа, художествени ателиета, дигитализирани зали, библиотеки, книжарници, нови корпуси, спортни площадки, центрове за изкуство и наука, модерни и нови фасади, кафенета и това е само инфраструктура, а вътре над 50 бакалавърски, над 100 магистърски и докторски програми…. И всичко това е започнало в един апартамент, от една смела идея, на един смел човек и неговия патос да споделя знанието. Професор Богданов!

 В момента имам успешна кариера на режисьор, майка съм на две деца, от 12 години съм директор на един от най-успешните и големи държавни културни институти и преподавам. Преподавам в Моя университет - силно емоционално ангажирана да предавам знания, вече 25 години. Следва изречение с патос: Горда съм да съм част от този нов почти 33 - годишен университет! Убедена съм, че успехите ми и лични и професионални се дължат на начина на мислене, формирани от моите учители, в моята Алма Матер!

Сигурно е нескромно да споделям моите преживявания с открит патос, но именно за този „патос“ бих искала да Ви говоря. Но не за налудничавия, високопарния, празния от съдържание патос, нито за този, който разкрива възвишени категории като чест, съдба, род и родина и който вероятно събужда иронични усмивки с определението, че е отживелица. Ще говоря за простия патос, идващ от сърцето,  за този, с който успяваме да убеждаваме, да предаваме знание, а защо не и да променяме светове... Патосът, който е на изчезване …и който се надявам Вие да спасите! 

Казват, че нашият свят се развива в последните 20 години с най-високата си скорост до сега. Живеем във времена на свръх технологии, времена на промени – войни, пандемии. Апропо тях винаги ги е имало. Но това, което е фундаментално различното е промяната в начина на човешкото общуване. Общуването на Човек с Човек, подменяно все по-често от общуването на Човек с Машина и нейните производни  - компютър, телефон, социална мрежа, изкуствен интелект….. Днес получаваме за секунди информация, събрана от цял свят, от минали, сегашни и бъдещи времена. Преди време четяхме 40 страници за черната рокля на Ана Каренина в романа на Толстой….Висока скорост на информация, висока скорост на живот. Дигитален свят! И един нов бог. Бог на новата реалност -  Изкуственият интелект?! Признавам тук  моят патос изпада в ступор.

Вярна на новото време дадох задача на изкуствения интелект да дефинира самия себе си и ето отговора му: „Изкуственият интелект е ключова технология за бъдещето, която се основава на хипотезата, че основно човешко качество като интелигентността, може да бъде описано с достоверна точност, така че да бъде симулирано от машина“

Интелект – да, разбирам, но чувства може ли да имитира? Машината /така наричам обобщено всичко що не е човек, а технология/ може ли да ни даде модел за съпреживяване на чувства?! На човешки чувства…сигурно ДА! Но да ги превърне в страст? Емоция, чувство, страст, любов, вдъхновение… думи гарант за онова, което прави общуването със запазена марка „човек“. Трескаво продължавам проучването. Събирам разхвърляно информацията, без чувства само факти. Стигам до първите 7:

Факт 1. През 1950 г. преди 73 години, Алън Тюринг формулира критерий за изкуствен интелект, известен като тест на Тюринг. В него човек трябва да общува с обект, без да знае, дали е друг човек или компютър. Ако остане с впечатлението, че е общувал с човек, но всъщност това е бил компютър, то тогава компютърът проявява изкуствен интелект.

Факт 2. През 2012-а година Джефри Хинтън  - директор на отдел "Изследвания" в Центъра за теоретична космология към Университета в Кеймбридж и двама негови студенти в Торонто  създават невронна мрежа, която може да анализира хиляди снимки и да разпознава обикновени обекти като цветя, кучета и автомобили.

Факт 3. Google плаща 44 милиона долара, за да придобие компанията, създадена от Хинтън и двамата му студенти. А тяхната система води до създаването на все по-мощни технологии, включително новите чатботове като ChatGPT и Google Bard.

Факт 4. ChatGPT и чатботът Bing вече могат да издържат изпитите за правоспособност и получаване на медицински лицензи. ChatGPT и чатботът Bing могат да получат 99% резултат на тестовете за интелигентност.

Факт 5. Джефри Хинтън, който често е наричан “кръстникът” на изкуствения интелект, смята, че изкуственият интелект се развива в суперинтелект толкова бързо, че след пет години може да стане по-умен от хората, така че цитирам "да унищожи или трансформира обществото"

Факт 6. В края на март 2023, милиардерът Илон Мъск и редица експерти призовават да се спре развитието на изкуствен интелект. Цитирам Мъск: "Системите за изкуствен интелект с разум, който съперничи на човешкия, могат да създадат големи рискове за обществото и човечеството“.

Факт 7. Днес евродепутатите настояват законодателството на ЕС за изкуствения интелект да насърчава иновациите и да гарантира безопасността и правата на човека. "Ние не сме против технологиите, но искаме етични технологии", казват евродепутатите.

Теориите, свързани с въпросите за изкуствения интелект и природата на разума могат да бъдат открити още в древността, в митологията, художествената литература, да бъдат открити във философията още от Античността, киното и изкуството. Сценариите за неговото развитие са диаметрално противоположни - от неговите ползи до апокалиптични такива. Изкуственият интелект може да реши нерешимите до този момент проблеми и дилеми на нашето съвремие, като например тези в здравеопазването и считаните за нелечими болести, но може да стане и напълно независим и извън човешкия контрол, да бъде използван, за да се създадат нови биологични оръжия, по-смъртоносни от естествените пандемии. Въпросите отново са безброй, но за мен два са основните:

• Кой ще е първи при взимане на решения - машината или човекът?
• Ще измести ли прогреса на открития в науката, вярата и искреността в общуването между хората? Страстта между тях?

И докато учените се занимават с отговор на първия въпрос, то вторият въпрос обзема съзнанието ми: как най-съкровеното за човека, умението да общува с ближния, да влияе чрез убежденията на  словото и личната си емоция върху живота на останалите ще остане човешка привилегия.

Човекът е застанал в сянката на машината и ако тази Машина реши да мине през човека, ни трябва спешен антидот  - онова, което тя не може. Машината не може да говори със страст, да говори с чувство, поне засега… Сълзите на Машината са неосъществима абстракция, усмивката също, поне засега… Човекът може да плаче на филм, да се смее на театър, да препрочита със страст книга, да стои вдъхновен пред картина, или „настръхнал“ да слуша музика, поне засега...

Преподавам драматургия на операта – там където  чувствата се увековечат като човешки модели на поведение. Мисля си за „Патос“ – метод, който е синтез на логика и емоция в убеждаването на другия. Патосът използва емоционални аргументи и средства за убеждение, които целят да въздействат върху чувствата, сантиментите и емоциите на аудиторията. Бинго – може би това е ключът, в тази кратка малка дума, пълна с чувства, логика и страст.

Константин Сергеевич Станиславски казва „Една мисъл, преди да стане мисъл, е била чувство.“ Мисъл плюс чувство е равно на Патос - антидотът, който може да ни отличи от машината. Дали това е наивно мое твърдение ми трябват доказателства. Питам Интелекта за понятието „патос“ и някъде в отговора му стигам до Аристотел.

Аристотел, прочут философ от Древна Гърция, живял преди повече от 2300 години, ученик на Платон и учител на Александър Македонски, автор на голям брой велики философски идеи и теории дава рецептата за човешкото общуване в  “Три метода за убеждаване”.

Първият „етос“ или как да спечелите доверието на другия. Изградете изказването си на истинските факти като: познавате добре темата; говорите от личен опит; споделяте истории; показвате емпатия към аудиторията; говорете с ентусиазъм, енергия и страст.

Методът „логос“,или как да убедите събеседниците си с аргументи: използвайте ясен език, който другите разбират, изберете темата да е значима, подходяща и полезна за другите, реалистична и достоверна, но уникална и специална; говорете с логиката на причината и следствието от нея; балансирайте «за» и «против» и бъдете непредубедени; изяснете защо трябва да се направи нещо, вместо това защо да не се прави; акцентирайте на позитивното.

Методът „патос“  или как да говорите с емоционален ефект за посланието, за да спечелите съмишленици или как да изградите връзка с другите и да ги вдъхновите към действие: бъдете себе си; разказвайте характерни и запомнящи се истории; използвайте факти и визуални средства – снимки, видео; говорете с идеята, че помагате на аудиторията си; включете слушателите, ангажирайте ги в диалога, окуражавайте ги към действие, улеснявайте избора им; покажете чувствителност, емпатия, грижа за другия; говорете със страст, ентусиазъм, достоверност, надеждност; бъдете етични, справедливи и честни; вдъхновявайте с примери и мотивирай като чертаете нови хоризонти; накарайте другите да се чувстват добре, да се усмихват, да са ентусиазирани, да са щастливи от това, че хората са припознали идеите Ви. Интересно думите като “симпатия”, “емпатия”, но и “апатия” произлизат от думата “патос”.

Изкуственият интелект знае много и за Аристотел и за неговите методи на убеждение, но дали може да приложи Етос, Патос и Логос? Да! Сигурно с етоса и логоса невронната мрежа ще демонстрира убедителност, но да намери Патоса, едва ли? Патосът все още е патент единствено на човека. Само Човекът може да създаде емоционална връзка между хората, само Човекът може да провокира чувства и да вдъхнови чрез силата на думите, емоционално обременените думи, страст, образи и силни аргументи. Нека да пазим това човешко умение!

Споделям всичко това с убеждението, че Вие уважаеми първокурсници, колеги, ще знаете, че винаги имате избор пред Вас – да убеждавате със знанието на интелекта – изкуствен, придобит или природен, но и с патоса на Вашата логика и преживян емоционален опит. Умения, които Вашата Алма Матер ревниво ще разкрива пред Вас.

Завършвам с още една мисъл на гуруто на убеждението в театъра Константин Сергеевич  Станиславски: „Говорете на очите, а не на ухото. Очите са най-чувствителният орган, водещ до усещане за мисъл.“

И за финал, изкушавах се да попитам Изкуствения интелект какво мисли за „коза на покрива“. Не го направих. Запазих това преживяване за себе си. И знам, че когато имам съмнения за житейски казус, трябва просто да седна, да си представя козата на покрива, да се усмихна и да намеря мисли за бъдещето с оптимизъм.

Този материал е генериран с помощта на ChatGPT, който сам формулира възможностите и опасностите пред своето развитие и неетично използване.

Благодаря Ви, затова че споделихте патоса ми. Страстта и логиката ми са изградени с достоверност, искреност, факти, емоционален опит и най-вече на знание, голяма част от което придобих тук, в Нов български университет, моята Алма Матер.

На добър час, колеги  и студенти!“

 

 

След официалната церемония тържеството за началото на 32-ата академична година се пренесе под щедрите лъчи на септемврийското слънце. Зелените пространства се изпълниха с радост, веселие и усмивки. За доброто настроение на университетската общност се погрижиха студентите от департамент „Музика“, водени от гл.ас.д-р Илиян Парасков. Техните музикални, певчески и танцови изпълнения поднесоха незабравими моменти на присъстващите, отразявайки духа на общност и вдъхновение в Нов български университет. Разнообразни танцови форми представиха момичетата от Мажоретния състав на НБУ и студенти от танцова формация „Тропанка“.

 

 

Нека 32-ата академична година бъде изпълнена с успехи, нови приятелства и безкрайни възможности!