Новини

От два месеца театрална София очаква какво ще се случи в голямата Зала 1 на Националния дворец на културата и ето, че то се случи – на 12 май 2015 г. - „Квартет. Опасни връзки след края на света” по пиесата на Хайнер Мюлер. Академичната общност на НБУ имаше възможност да види ръководителя на департамент „Театър“ доц. Снежина Петрова в запомняща се роля и разтърсваща драматургия.

Режисьорът Явор Гърдев, актьорите Снежина Петрова и Захари Бахаров и екип, в който повече от всеки друг път са специалистите в сферата на високите технологии представиха непознато за България high tech зрелище, но изпълнено с дълбок, разтърсващ смисъл.

Изненади и рискове „дебнат“ в този амбициозен самостоятелен театрален проект на НДК. Как ги представя един от водещите български режисьори:

„Огромното пространство на Зала 1 се отваря за театър. Проектът не е в рамките на конвенционалния театър, не е медиен, а се опитва да съчетае различни подходи – чисто театрален, снимачен, да го наречем филмов, и трети - необичайна технология, особено при използването й в реално време.

Технологиите отнемат много време, но преди това дълго време Явор Гърдев е работил само с актьорите. „Текстът на Мюлер на пръв поглед изглежда ясен, ясно е за какво става дума. Но в него има кодирано второ действие”, обяснява режисьорът.

„Прекарахме около един месец, в който не знаехме изобщо какво говорим, докато текстът започна лека-полека да придобива някакъв смисъл“, каза актьорът Захари Бахаров, а Снежина Петрова добавя: „Все едно завърших цял семестър по теософия, философия и още нещо“.

Всичко се случва и монтира в абсолютно реално време – няма нито една предварително заснета секунда, а солиден екип от компютърни специалисти моделира действието, ръководен от режисьора Явор Гърдев. Решението да се използва „моушън капчър“ позволява на персонажите да разменят ролите си, да играят срещуположния пол и лица на различна възраст, а след това да се връщат в своите кожи.

Сюжетът е познат – „Опасни връзки” – скандалният роман в писма на Шоделро дьо Лакло от 1782 г. В пиесата на Хайнер Мюлер (1929-1995), „любовта в края на дните е ненаситна; тя бърза в състезанието със смъртта, защото залогът си самият ти, а времето изтича и камерите предават на живо”, казва Явор Гърдев. И още: „Когато любовта отмине, тя оставя такива следи, че няма как да не се връщаш към нея. Има и такъв носталгичен момент в пиесата…”

И така – от оркестрината на зала 1 на НДК, доскоро монумент на остарелите практики у нас, днес изплува необикновен иновативен проект.