Новини

Атанас Атанасов, представител на департамент „Кино, реклама и шоубизнес“ в НБУ, остави значима следа във времето като записа името си не само в почетното класиране на конкурса, организиран от БАН и в. „Стандарт“ - „Научните чудеса на България“, но и в световната история, създавайки таблет за незрящи. Креативната му и общественозначима идея впечатли журито, съставено от членове на БАН, което му присъди титлата „Млад откривател“ и му връчи парична награда в размер на 1500 лв.  Другите трима финалисти в кампанията са Кристиан Георгиев, който има постижения в сферата на математиката, Петър Гайдаров, решил нерешима на пръв поглед математическа задача, и Григори Матеин, осъществил уникален експеримент в полето на физиката.

Атанас споделя, че от ранна детска възраст се интересува от наука и влага време и усилия в развитието на идеите си, но че много от успехите му стават реалност в по-късен етап от живота му, след като той прави своя „съдбоносен“ избор и решава да остане в пределите на България след завършване на средното си образование и да започне следването си в НБУ. Изненадал всички с насочването си към бакалавърска програма „Реклама“ в департамент „Кино, реклама и шоубизнес“ в НБУ. Но казва, че не забравя и не подменя целите си, а ежедневно ги обогатява. Придобитите си знания в областта на точните науки продължава да споделя със заинтересовани в ролята на лектор на различни събития, посветени на информатиката. Следват многократни награждавания на национални и регионални конкурси. Определя се като космополитна личност с разностранни интереси, чиято енергия й позволява да се изявява в различни научни и хуманитарни сфери на живота.

Споделя, че следването в НБУ му позволява ежедневно да се докосва до „големи имена в своите области“, което е безценна подготовка за последвалите срещи с доказали се личности, най-вече по време на награждавания в престижни състезания. В резултат на тази подготвеност, допирът с фигури от такава величина не го главозамайва, а е припознат от него като съществен елемент на процесите за стимулиране и „отключване“ на креативността, както и за задълбочаване стремежа към съвършенство. Затова е горд от факта, че на официалната церемония по връчването на наградите в кампанията „Научните чудеса на България“ редом с него отличия получиха ректора на Медицинския университет акад. Ваньо Митев за откритие на д-р Иван Митев, както и представители на утвърдени институции с доказан обществен принос - Софийската математическа гимназия,  Ученическият институт по математика и информатика.

Дали България предоставя поле за развитие на талантливите откриватели, дали полага усилия, за да ги подкрепя в начинанията им и дали успява да ги мотивира да останат в пределите й, Атанас споделя:

Стимулира ли общественото признание стремежа към развитие? Необходими и доколко значими са конкурсните мероприятия за младите хора?

Конкурсите са хубаво нещо. Отразяването им вече е съвсем различно нещо. Конкурсите развиват състезателното мислене. Бил съм на състезания, на които отиваме и, въпреки че сме конкуренти, се опитваме да си помогнем, защото сме приятели макар и рядко да се виждаме. Това е чудесна атмосфера на развитие и размяна на опит. Имаме чудесни ученици представящи България на най-големите научни форуми по света, но медиите не могат да отразят адекватно 90% от нещата. И стигаме до въпроса: какво обществено признание се очаква при сбъркани или неверни сведения по каналите, които достигат до широката общественост?! Аз лично съм се заел с това и се надявам до края на годината да успея да стартирам идеята си като рекламист, бивш състезател и вече ментор на ученически разработки.

Изненада ли себе си с избора да останеш в България след завършване на средно образование?

Всъщност не. Аз знаех какво искам. Имаше избор пред мен за обучение извън България. Имах и други избори, свързани с информатиката и компютърните науки, но не виждах себе си в такава специалност въпреки че и в момента се занимавам с програмиране и дори преподавам информатика. По-скоро семейството ми беше изненадано, но един път не чух от тях възражение спрямо идеите и възгледите ми. Понякога все пак ми трябва малко спор с тях, за да сляза на земята както се казва.

Как точните науки се „преродиха“ в рекламна дейност?

Докато бях ученик бях състезател главно по точни науки. Първо минах през математика и математическа лингвистика, след това информатика където бях най-силен и също така предприемачество в последните две години в гимназията. Въпреки всичко много хора ме определят като креативен човек, пълен с шантави идеи. Рекламата беше нещо, което не очаквах до средата на 12-и клас да е моето бъдеще, но си казах, че ще е страхотно, ако знам как да продавам идеите си, които се трупаха през това време. В крайна сметка, още преди да вляза да уча реклама в НБУ, вече бях на стаж в една от най-големите дигитални агенции в България и обстановката ми хареса, но въпреки всичко разбрах, че трудно бих работил за друг, а не за себе си.

Улеснява ли изборът на Висше учебно заведение бъдещото кариерно развитие на всеки млад човек?

Според мен зависи от сферата. И мястото.

С какво те спечели НБУ?

Харесаха ми хората, които ще ми преподават, защото са големи имена в своите сфери. Това беше важно за мен. Съвсем различно е, когато можеш да обсъждаш с тях и да спориш, вместо само да ти казват какво да правиш. Обичам, когато преподавател ми каже "Опровергай ме!". За радост в сградата на НБУ това е често чувана фраза.

Роля на университета ли е да възпитава обществена отговорност?

Не знам колко точно мога да отговоря на този въпрос. Обществото трябва да учи представителите си на отговорност, но от това не следва, че който не е минал през университет не може да върши значими неща за обществото. Университетът трябва да учи, че всеки е различен и има различно мислене. Затова и ролята му е важна, за да могат хора с различно мислене да се срещат по-често и да общуват.

От значение ли е практическото приложение на идеите да бъде в полза на обществото?

Идеите са нищо повече от въображението ни. Различно е за всеки. За математиците това е да докараш задачата си до края, което би помогнало на информатик да завърши програма от жизнена важност. За много изобретатели да опишеш технология е стъпка напред, за да може друг да представи практическата част в помощ на обществото или просто в помощ на някого.

Усещаш ли подкрепа в начинанията си?

От когото ми е трябвала подкрепа, съм я получил. Семейството и приятелите ми ме движат напред, а останалото е просто как ще си изиграя картите. В НБУ получавам подкрепа от преподавателите си и знам, че винаги мога да ги попитам за каквото и да било. Те пък са ми помагали по всякакъв начин. От страна на държавата съм намирал подкрепа главно от Българска академия на науките. Често ме гледат странно, като кажа, че те ми помагат често и има наистина качествени хора, работещи там. Ако пък те не могат да ми помогнат чрез някоя от техните структури, могат да ме насочат към правилния човек/компания и да ми бъдат полезни с комуникацията.

Предоставя ли се възможност за развитие на младите хора у нас?

Ако младите хора сами се борят за развитието си, ще успеят. Ако им се предостави всичко наготово, няма да се развият, а ще свикнат някой да ги покровителства. Поле за развитие има навсякъде във всички сфери. Ако младите са достатъчно предприемчиви, ще успеят.

Кога един човек е удовлетворен от дейността си?

Като види плодовете на работата си. Малко е клиширано, но е така. Само ще дам пример с това как, когато бях в седми клас, отидохме да боядисаме прозорците на външна постройка на училището за деца с проблеми в Русе. Общо взето рисувахме персонажи от приказки. Когато ни запознаха с децата беше животопроменящо, лично за мен. Оттогава се занимавам с доста социални проекти. Социалното предприемачество е нещо, в което ще се развивам най-вероятно.

Какво ти предстои занапред?

В момента развивам creative агенция с мой приятел Ивайло Бочев, преподавам в международна IT академия, помагам на деца за развитие на научни разработки. Очаквам до средата на следващата година да стартирам проект с голяма обществена значимост в няколко държави. Целият екип е мотивиран, затова стискайте палци. В момента се интересувам от роботизирани протези. Не е нещо специално, но имам някои идеи. Жалко, че не мога да отделя повече време за това си занимание.

Бъдещето е пред мен и се надявам да убедя повече хора да се занимават с подобни проекти.

Автор: Аксения Янева