Новини

Чудите се какво е общото между Стефан Командарев, Ники Илиев, Светослав Драганов, Павел Веснаков? Някои от връзките между тях са невидими и дълбинни, но други са очевидни. Например всеобщата им любов към изкуството, както и това, че те са ALUMNI на департамент „Кино, реклама и шоубизнес“ в Нов български университет, станали известни с професионалните си постижения в областта на киното. По пътя им е поел и Костадин Султов – мотивиран студент, чието дипломиране престои тази година, прилагащ на практика придобитите в Нов български университет знания и умения, въпреки предизвикателствата, с които средата го сблъсква.

Представители на поколение, което живее и се развива в неустойчива и динамично променяща се обстановка, той и състудентите му търсят поле, в което да разкрият потенциала си. Пространство, в което да получат желаната подкрепа, модерна и удовлетворяваща потребностите материална база, конкурентни условия, солидна теоретична основа, поднесена в атрактивен и разбираем вид. Всичко това откриват в Нов български университет, чиито преподаватели се стремят по иновативен, отговарящ на изискванията на съвременните условия, начин да споделят знанията си с тях.

И така, воден от интереса си към киното, търсещ креативни методи и подходи, чрез които да разгадае дълбинната му същност, Костадин Султов прекрачва прага на НБУ. Влиза в Университета като омагьосан от изкуството млад човек без опит в сферата, но твърдо убеден в желанието си да се развива професионално в тази област. Сега, няколко семестъра по-късно, на пръв поглед той е същият този млад човек. Но всъщност метаморфозата, която е преживял откакто е студент в НБУ,  е проникнала във всяка нишка от мисленето му и е белязала живота му. Днес знанията му са се увеличили многократно заради ежедневните срещи и директното общуване и обмяна на идеи с авторитетни преподаватели;  уменията му са се усъвършенствали чрез многобройните практически занимания, в които е участвал по време на следването си; мотивацията му постоянно нараства заради възможностите за кариерно развитие, които лекторите споделят със студентите си; дори вярата му е станала по-устойчива заради постиженията, които вече има зад гърба си. Опитът му включва късометражния филм „Делюзия“, създаден за майсторския клас на Георги Дюлгеров, почетен проф. на НБУ, пълнометражния филм „11 А“ , в който си партнира с Яна Маринова, собственото телевизионно шоу – „Коце шоу“, както и участието в многобройни творчески проекти с различен характер.

Признание за труда си получава и от Българската филмова академия. „Коледен триптих“ бе номиниран за най-добър късометражен филм, а „Живот на кръстопът“ има номинация за най-добър документален филм. И в двете продукции Костадин взима участие като основно действащо лице. Той е един от основателите на „Незабравимата България“ – платформа, в която се създават документални филми за национални герои. Като част от нея и по инициатива на българската общност и на българското посолство в Женева и в Букурещ заедно с режисьора Искрен Красимиров, който е дипломиран магистър по „Кинорежисура“ в НБУ, са били осъществени прожекции на „Грешникът светец“ – филм, посветен на живота на Софроний Врачански.

Младият творец споделя, че дори интересът му към киното е претърпял промяна по време на следването му в НБУ и се е превърнал в безгранично търсене и порив към обогатяване. Разказва, че дължи много на преподавателите си, които притежават уникалната способност да „подклаждат“ и поддържат стремежа. Успели са да го възпитат и у него. Този устрем се е превърнал в негова максима по пътя към успеха и днес той не може да „стои на едно място“. Прави всичко възможно, за да се развива като личност и като артист, за да надгражда знанията си и за да разширява компетенциите си. Не се страхува да поема рискове и го прави с чиста съвест, защото вярва, че човек сам определя съдбата си.

• Имаш бакалавърска степен по „Политология“, а в момента си студент в магистърска програма „Филмово и телевизионно изкуство“ на департамент „Кино, реклама и шоубизнес“ в Нов български университет. Кога и как се породи любовта към киното?

Като малък любимият ми филм беше „Сам вкъщи”. Mного харесвах Macaulay Culkin и исках да приличам на него. Oще тогава тайно се надявах да се занимавам с кино. След това в училище имитирах много от моите учители. Дори съучениците ми ме накараха да отида на кастинг в Благоевградския младежки театър. Избраха ме за главна роля в пиесата „Буржоата благородник”. От този момент знаех, че искам да се занимавам с изкуство, било то театър или кино.  

• Какви методи прилагаш, за да „влезеш в роля“? 

Всеки актьор си има свои методи за влизане в роля, поне така предполагам. Но аз не съм типичният актьор - не съм завършил НАТФИЗ и честно казано това дори ми помага, когато се подготвям за роля. Може би, защото не съм обременен. Черпя вдъхновение от живота, от това което съм преживял, от средата, която ме заобикаля. Но за конкретна роля опитвам да се доближа максимално до персонажа, който изграждам. Дори живея като него. 

• Във филма „11 А” си партнираш с Яна Маринова. Разкажи как протече снимачният процес и какво беше усещането да работиш с актриса като нея?

„11 А“ е първият пълнометражен филм, в който участвам и съм радостен, че имаше голям успех и залите в кината бяха пълни при всяка прожекция. Яна е професионалист, може да звучи като клише, но това е истината. Тя иска всичко да е изпипано до последния детайл и се отнася много сериозно към работата си. Това ми направи много добро впечатление. Иначе на самия терен, по време на снимките, гледах и другите актьори как работят и се учех и от тях. Винаги може да откраднеш нещо, особено от тези, които са с повече опит от теб.

• Появяването на героя ти в този филм предизвиква нестихващ и продължителен смях у публиката. Доволен ли си от ролята, в която се превъплъти?

Да, наистина мисля, че моят герой стана любимец на публиката. Лично ходих на кино, за да видя как аудиторията ще реагира на филма като цяло, защото по време на всяка премиера се чуват само поздравления и комплименти, но когато отидеш на прожекция като обикновен зрител, виждаш настроението в киносалона. Останах приятно очарован от това, че зрителите харесаха филма. Дори веднъж го гледах от първия ред, защото нямаше места, а аз мразя да гледам от първия ред.

• Има ли роля, която би отказал да изиграеш?

На този етап всичко ми е интересно, вълнуващо и искам да влизам в колкото се може повече различни и далечни от мен роли. Бих експериментирал доста в тази насока.

• Освен ролите ти в киното беше водещ на свое собствено телевизионно шоу - „Коце Шоу”, което се излъчваше всяка седмица. Как успя да постигнеш такъв успех? 

Да имам свое шоу е друга моя мечта, за която се борих. Радвам се, че получих този шанс. Бяха незабравими моменти за мен. Натрупах опит в телевизията, който се надявам да ми помогне в бъдещите ми проекти. За съжаление, може би няма да има следващ сезон на шоуто, защото всеки от екипа има други ангажименти. Важното е, че ние направихме нещо, което малко хора имат смелостта да направят. Екипът ни беше от трима души - аз, Мартин Райковски, който беше  режисьор, и моята очарователна ко-водеща Марина Колева, която също е студент в НБУ. За всичко се грижехме ние - от сценарий до намиране на спонсори, подбор на гости. Успяхме да приложим на практика знанията, придобити в НБУ, и да натрупаме безценен опит. Наистина беше много динамично всичко. Но пък и доста забавно!

• В какви проекти участваш в момента?

Суеверен съм и докато няма нищо „черно на бяло“, не мога да кажа. Надявам се скоро да се похваля с нещо интересно. Иначе всички актьори ходим на кастинги, естествено, когато разберем, че има такива, и се надяваме да ни се усмихне съдбата. Опитваш, опитваш, докато стане. Общо взето, трябва да гледаш на кастинга все едно отиваш да изпиеш едно кафе с приятели!

• Предстои ти да завършиш магистърска програма по „Филмово и телевизионно изкуство“, департамент „Кино, реклама и шоубизнес“. Кое те привлича повече – режисурата или влизането в роля?

Режисурата ми е интересна, но ако трябва да съм честен, в момента се чувствам по-сигурен като актьор. Мисля, че имам още много да уча, да чета и да гледам филми, а и да натрупам опит, за да започна да режисирам.

• Сред състудентите си в НБУ си по-известен като „новия Блатечки“. Какво доведе до това сравнение?

Не си спомням какво точно провокира това. Може би това, че по време на аудиторните и извънаудиторни занимания в Нов български университет, в които трябваше активно да участваме като бъдещи режисьори, аз се включих в няколко проекта на мои колеги и като актьор. Но това си е шега между мен и колегите.

• В какво се изразява ролята на Университета за израстването на твореца?

Университетът ти помага много по пътя към намиране на себе си. Когато записах магистратура в НБУ, бях малко скептичен и не знаех какво да очаквам. Но времето показа, че решението ми е било правилният избор, защото се срещнах с отлични преподаватели и креативни колеги, с които сме на една „работна честота“. Всеки ден в Университета е стъпка към желаното развитие.

• Какви са най-важните уроци, които си получил от преподавателите в НБУ?

Най-важните уроци или по скоро съвети, които съм получил по време на следването си и които продължавам да получавам от преподавателите си, са „да не стоим на едно място“, да не се задоволяваме с постигнатото и да се развиваме като личности и артисти, защото животът е много динамичен и в момента, в който спреш да си починеш, вече си изостанал от останалите.

• Режисирал си късометражен филм за майсторския клас на Георги Дюлгеров, почетен проф. на НБУ. Разкажи повече за него.

Да, спомням си, че исках да съм и режисьор, и актьор в моя филм. Тогава професор Дюлгеров ми каза, че ми е рано за такова нещо. Посъветва ме да се концентрирам върху режисурата, за да видя какво е усещането да се работи с актьори. Тогава не бях много съгласен с него, защото има много актьори, които са и режисьори в своите филми, но се съгласих от уважение към опита и професионализма му. След време разбрах, че е прав за всичко, което ми каза. Като режисьор ти се налага да мислиш за хиляди неща на снимачната площадка. Всеки гледа теб и те натоварва с очакванията си относно вземането на правилните решения. Наистина беше много вълнуващо, но и изключително трудно да накараш целия екип да работи като добре смазана машина. Снимахме късометражния филм около два дни и мисля, че като за първи път, се получи доста добре. Филмът е експериментален и дързък. По мотиви от разказ на Буковски. Казва се „Делюзия” и поради интереса, който предизвика у публиката при излизането си, може да бъде открит в интернет пространството. 

• Кои са най-големите ти постижения до момента? 

Това, че успях да стигна до собствено шоу, го броя за една малка победа. Исках да докажа на себе си, че мога да го направя, въпреки тези, които не вярваха в мен. Мисля, че се получи добре, защото доста хора ми писаха и искат да има нов сезон!

• Какво ще пожелаеш на състудентите си от НБУ?

Пожелавам си да имаме още една успешна година, всеки в специалността си. Да успеем да се възползваме от възможностите, които Университетът ни предоставя; да не се отказваме от целите, които сме си поставили, и от мечтите, които ни мотивират. Да се научим да се борим докрай за тях, защото вярна е максимата, че може да си разочарован, ако не успееш, но си обречен, ако не опиташ.

Интервюто взе: Аксения Янева

Снимки: личен архив