Новини

Откриването на изложбата „Моята любима чаша“ в Нов български университет събра студенти от различни специалности в името на изкуството. Работите на над 150 души са все още наредени из коридорите на „Център по изкуства“ към Корпус 2 и могат да бъдат видени през идните дни.

Темата, зададена от доц. д-р Моника Попова, не е случайно избрана. В откровен разговор тя сподели, че търси оригиналността, която всеки един от нейните студенти крие в себе си. В този смисъл, поставянето на „обща“ тема би вкарало в рамка младите артисти, търсещи място за изява. Също както работата по творбите, така и тяхното нареждане се оказа забавно предизвикателство за не един и двама от дейните организатори. Студеното време не попречи на студентите и техните усмивки не спираха да греят по време на няколкочасовото подготвяне на изложбата.

Всички те заявиха, че уникалността на изложбата идва не само от техните творчески похвати, а и от самия формат на презентиране. Досега са били представяни композиции върху възглавници и тениски, но за пръв път такъв „мащабен“ проект се обръща към керамиката. Именно тя носи в себе си история и заряд, до които всеки трябва да се докосне.

Множеството гости на НБУ също не останаха безразлични към случващото се и проявиха интерес към нестандартните чаши. Средствата от всяка закупена творба ще влязат във фонда на УПИЗ „Керамика“, което ще подпомогне допълнително младите творци.

Доц. д-р Моника Попова, основен организатор на събитието, Цветомира Борисова и Алина Папазова, МП „Керамика и порцелан. Съвременни и дигитални форми“ и Кристина Атанасова, БП„Графичен дизайн“ споделиха впечатленията си от процеса по организиране на инициативата:

Цялата концепция на създадената от вас изложба е нестандартна и изключително любопитна ... Бихте ли споделили малко повече за процеса на работа?

Цветормира: Да, наистина! Процесът на работа е изключително интензивен. Над 150 души пожелаха да вземат участие в проекта „Моята любима чаша“. Всеки студент трябваше да изпрати своя разработка, без значение дали тя е направена дигитално или на ръка. Моето задължение беше да събера всички рисунки, да ги оразмеря, а след това и разпечатам в така наречените „ваденки“, които впоследствие се поставят върху дадената чаша.

Вече сте почти магистри в тази област и със сигурност това не е първата изложба в Нов български университет с Вашето участие. Спомняте ли си какво беше чувството по време на първия университетски проект, в който се включихте?

Алина: Аз лично не помня първата си изложба в университета. Сега като се замисля обаче, май ме бяха направили част от един проект без дори да разбера. Бях много самокритична и нямах смелост да заявя желанието си за участие. Това е поука за всички в сферата на изкуството: „Понякога не харесваш какво си направил, но ти го излагат въпреки това!“ (смее се)

Цветомира: Аз също не си спомням каква беше първата ми изложба. Знам само, че бях по-голяма и по-осъзната от Алина. Достатъчно, че да ме е срам.

Сега е ред да попитам същото и дизайнера в заформилата се група. Това първото ти участие ли е и какво очакваш от тук нататък?

Кристина: Да! Това е първата ми изложба и съм изключително развълнувана. Не съм имала възможност да участвам в такива събития досега. Да се надяваме, че няма да остане първото и последното. Освен това ... „любимата ми чаша“ може да ми донесе и бленуваната стипендия.

Следващият ми въпрос е свързан със стипендиите и различните възможности, които предоставя университета след дейно участие в проект като „Моята любима чаша“. Мотиватор ли се оказва стипендията в случая?

Цветомира: Нещата, които се случват в ателието са нещата, с които искам да се занимавам. За мен стипендията никога не е била стимул, най-малко защото нямаш представа дали ще я получиш или не. Първо трябва да участваш и след това да кандидатстваш (на базата на нещата, които си представил).

Кристина: Съгласна съм. Парите не са основната ни цел, но са приятна възможност, която не трябва да бъде изпусната. Аз ще кандидатствам с чашата, която изготвих за тази изложба.

Доц. Попова, какво означава за Вас изложбата „Моята любима чаша“?

Доц. д-р Моника Попова: Смело мога да кажа, че този проект е с най-големи мащаби от всички, по които сме работили досега. Над 150– 200 души взеха участие в изготвянето и организацията, а това само може да ме радва. Да събереш творбите на толкова много хора е постижение, което изисква много време. Бяха необходими няколко месеца, за да стигнем до този резултат. Всичко това е още един начин студентите да се запознаят с ателиетата, които често остават незабелязани. Тук се случва всичко!

Какво предстои за всички вас оттук нататък?

Алина: Представяме още една изложба в галерия „Арт Алея“, която се намира на улица „Уилям Гладстон“ 51 А. Тя също е на тема „Керамика“ и ще се радваме, ако дойдете, за да я видите!

Доц. д-р Моника Попова: Да, точно така! Нейното начало бе поставено на 16. януари, понеделник. Заповядайте и вижте още творби от тези прекрасни студенти, а скоро и професионалисти!

Текст и снимки:

Ивета Илиева,

студент в департамент "Масови комуникации"