Новини

Третото издание на „Дебатилница“ събра преподаватели, студенти и гости около една от най-парещите теми на съвремието: „Има ли граници свободата на словото в дигиталната ера?“. Събитието беше организирано от Студентския съвет на НБУ, Студентски клуб „Дебати“ и реализаторите на проект №3 „Развитие на студентската общност“ към Стратегическия план на НБУ (2023–2028).

Дискусията се превърна в задълбочен анализ на сблъсъка между технологичния напредък, етиката и личната отговорност в мрежата.

Проф. Десислава Бошнакова (ръководител на департамент „Медии и комуникации“) откри дебата и подчерта, че правото често изостава от реалността, което оставя регулирането в ръцете на колективния морал. Тя илюстрира проблема с примери за фалшиви видеа и разликата в нивата на „фактчекинг“ в България и чужбина.

„Границата е там, където я поставя колективният морал и търпимостта към нарушаване на елементарни етични норми“, сподели проф. Бошнакова.

Участниците обсъдиха как стремежът към рейтинг в традиционните медии често легитимира съмнителни експерти под маската на „баланс на мненията“. Гл. ас. Любомир Стефанов (департамент Политически науки) повдигна въпроса за липсата на вътрешни „спирачки“ и авторитети в дигиталното пространство.

„Като нямаш никакви авторитети в дигиталната сфера, се чувстваш не просто свободен, ами недостижим, богоподобен и богоравен“, коментира той.

В дискусията беше засегнато и влиянието на популярната култура върху границите на търпимост, като бе посочено, че българското общество дълго е било „възпитавано“ в посока на скандалното и усмиването, посочи гл.ас. Георги Проданов (департамент Политически науки).

Доц. д-р Лъчезар Томов от департамент „Информатика“ обърна внимание на ролята на изкуствения интелект и алгоритмите, които моделират общественото мнение чрез експлоатация на негативни емоции. Той предложи нов, „информатичен“ подход за защита на свободата – вместо директна цензура, да се атакуват автоматизираните механизми (ботове), които усилват дезинформацията. 

„Вместо директно да цензурираме конкретни мнения, можем да атакуваме автоматизираните механизми, през които се усилват тези мнения“, допълни доц. Томов.

Магдалина Китанова, преподавател в департамент Политически науки, представи данни от международни изследвания които показват, че макар България да има висок индекс насвобода на изразяване (0.84), гражданските свободи все още са предизвикателство. 

В края на дебата участниците се обединиха около идеята, че университетът е мястото, където се изграждат будни граждани, способни да разпознаят границата между свободата и слободията.

„Свободата винаги има граници, защото моята свобода свършва там, където започва свободата на другия човек“, обобщи гл. ас. Диана Кулчицкая (департамент Медии и комуникация).

В емоционално заключение проф. Людмил Георгиев определи университета като място, което предоставя свобода и спокойствие – своеобразен оазис на правилното говорене.

Той подчерта, че мисията на академичната общност е да съхрани това удоволствие от общуването и да го пренесе във външната среда чрез своите възпитаници

Проф. Георгиев припомни резултати от мащабно международно изследване, според което Нов български университет е повлиял решаващо на външната среда по 32 показателя, въпреки предизвикателствата на нехомогенната и често недобронамерена среда.

„Университетът е такова място, където близостта ни е явна и това, което се случва в тази дебатилница, е че ни дава спокойствие, че живеем в един оазис“, заяви проф. Георгиев.

Той завърши с призив към общността да продължи да работи за създаването на интерес към прогресивното и човешкото, за да бъде университетът „още по-влиятелен“ през следващия академичен сезон.