Новини

Текст: Стефана Пеева и Елизара Митева, студентки от програма "Връзки с обществеността"

На 23 март 2015 г. от 18:30 в Университетския театър на Нов български университет беше представена постановката “Три и половинa” – миниатюри по Дарио Фо Франка Раме. В спектакъла взеха участие актьори с трайни физически увреждания по програмата „Открий театъра, вход достъпен за хора с различни възможности“.

Представените миниатюри бяха четири. Получи се интересно съчетание на талантливи актьори, които неусетно накараха публиката да забрави, че на сцената присъстват хора в неравностойно положение. Този проект напомня, че трябва да бъдем толерантни и да предоставим шанс на всеки да развива и показва своя талант. Ролите в спектакъла бяха много добре подбрани и подходящи за физическите възможности на участниците.

Всички миниатюри в спектакъла имат комедиен и поучителен характер. В първата режисьорът ни разказва историята на една жена (Нина Жишева), представяща мъжа си като силно парализиран след преживяна катастрофа. Тя използва дома си за публичен дом, което разбираме от присъствието на двете проститутки (Мирослава Захова и Александра Манчева), допринасящи за интересния сюжет. В нейния дом пристигат двама майстори (Живодар Жишев и Николай Марков) , неподозиращи за зловещата тайна, която крие стопанката на къщата. Те попадат в неподозирани ситуации, вследствие на които по забавен начин разкриват истината.

Втората миниатюра ни разказва за посещението на една бременна жена (Анжела Пенчева) при доктор (Николай Марков), с цел той да й помогне да разбере кой е бащата на детето. От забавната и нелепа история, която тя му споделя, той остава силно озадачен и шокиран. В крайна сметка се оказва, че не това кой е бащата е въпросът, който вълнува младата жена.

В третата миниатюра водещият (Николай Марков ) представя пред публиката темата за изнасилените жени. На сцената млади дами (Мирослава Захова и Александра Манчева ) ни показват по хумористичен начин нови тенденции в модата, подходящи за жени, тормозени и подложени на физическо насилие. На фона на неговите думи виждаме три стари жени, които вършейки домашни задължения изказват мнение, че всяка изнасилена жена си е виновна сама, защото мъжете с оскъдно облекло и неприлично поведение.

Последната миниатюра ни разказва историята на млада жена (Вероника Янакиева-Христова), която, отчаяна от живота, е взела крайното решение да се самоубие. В нейните предсмъртни слова, които тя записва с видеокамера, с цел да изпрати на любимия си мъж, научаваме, че тя страда от несподелена любов. През това време й се случват събития, които й показват, че и другите хора страдат или изпадат в безизходица. В резултат на всичко преживяно тя се отказва от намерението си и отново връща вярата си в живота.