Учени и творци от НБУ и международни експерти доказват терапевтичния ефект на изкуството в болнична среда
Как изкуството, дизайнът и технологиите реално променят преживяването на малките пациенти в болницата? Отговорите на този въпрос бяха представени по време на официалната заключителна конференция по международния европейски проект „Лечебна природа - Анимация за щадяща и грижовна детска болнична среда“, която се проведе в Нов български университет (НБУ).
В продължение на две години (2024-2026) международен екип от художници, аниматори, изследователи, преподаватели, студенти и здравни специалисти от България, Хърватия и Португалия работи по идеята, че болничната среда може да бъде не само място за лечение, но и пространство, което носи спокойствие, надежда и положителни емоции. Проектът съчетава художествени стенописи, вдъхновени от природата, с анимация и технологии за добавена реалност (AR), за да създаде интерактивни преживявания за децата, техните семейства и медицинските специалисти.
Един от най-значимите резултати от проекта у нас беше реализиран на 27 май 2026 г. в УМБАЛ „Царица Йоанна - ИСУЛ“ в София, където официално бяха открити арт инсталации от три стенописа с добавена анимирана реалност. Те пренасят в коридорите на детските клиники природни пейзажи, растения, животни и приказни образи, които оживяват през мобилно устройство чрез приложението Artivive.
Форумът в НБУ събра международните партньори, за да представят емпирични и психологически резултати от научни изследвания, доказващи реалния терапевтичен ефект на средата върху децата. Конференцията беше открита в Аудитория 1 на Библиотека „Проф. Богдан Богданов“ от заместник-ректора по международната дейност доц. д-р Георги Гочев, който отбеляза:
„Този проект е изключителен пример за това как академията, изкуството и науката могат да прекрачат границите на университетските аудитории и да донесат реална, осезаема промяна за най-уязвимите – децата в болнична среда. Опитите ни да хуманизираме педиатричните отделения чрез съчетаване на творчество, технологии и психологическа подкрепа показват силата на международното сътрудничество и посоката, в която съвременното здравеопазване трябва да се развива.“
Акцентът на събитието беше поставен върху две независими, но взаимно допълващи се научни изследвания, които обективно измерват въздействието на внедрените стенописи и добавената реалност (AR):
- Изследване на визуалното внимание чрез Eye-Tracking (Ай-тракинг)
Доц. д-р Евгения Христова (департамент „Когнитивна наука и психология“) представи прецизен анализ, осъществен с помощта на специален отдалечен ай-тракер (с висока времева резолюция от 300 Hz, регистриращ движението на погледа 300 пъти в секунда) върху 23-инчов екран. В изследването участват 30 пълнолетни лица (със средна възраст 23 години), на които дигиталните версии на стенописите са представени в случаен ред за период от 10 секунди.
Анализът на 7 предварително дефинирани зони на интерес (AOI) доказва изключителната ефективност на композициите – почти всички ключови елементи привличат вниманието на близо 100% от участниците. Дори най-малко посещаваната долна зона отчита висок резултат от 77%, което потвърждава, че визуалният разказ успешно задържа зрителския фокус.
- Мащабно психологическо проучване в три държави
Проф. Изабел Сантос (съдиректор на магистърската програма „Клинична и здравна психология“ във Факултета по психология и науки за живота в Университета „Лузофона“, Португалия) представи данните на международния психологически екип, обхващащ експерти по клинична, здравна, социална и екологична психология. Изследването е проведено в педиатрични болнични структури в три държави (Португалия със 179 участници родители/деца, Хърватия със 77 деца и 87 родители, и България със 75 деца и 82 родители). Данните са събирани на два етапа за деца на възраст между 4 и 17 години и техните настойници: изходно ниво (baseline между октомври и декември) и три месеца след монтажа на стенописите и AR елементите (между май и юли).
Основни изводи:
Промяна във възприятието на пространството: Както децата, така и родителите възприемат болничните чакални след намесата като значително по-топли, по-ярка, по-цветни и по-малко студени, тъмни или празни.
Емоционален ефект при децата: Отчетено е статистически значимо подобрение в емоционалното състояние на малките пациенти - те се чувстват по-забавлявани и изпитват по-малко страх, тревожност и скука.
Ефект върху родителите: При възрастните също се наблюдава статистически значимо намаляване на усещането за скука по време на престоя в чакалните.
Авторите подчертават, че макар да съществуват локални и културни разлики между отделните държави, внимателно проектираните интерактивни среди доказват устойчив положителен ефект и се утвърждават като важен елемент от по-широката стратегия за детско здравеопазване.
Важна част от конференцията беше и панелът за социалната и терапевтична роля на творчеството. В него взе участие Милена Нейова от Ателие „Прегърни ме“, която сподели опита от мащабното включване на децата в самия творчески процес на проекта „Лечебна природа“.
Десетки деца и младежи от Ателие „Прегърни ме“ и други партньорски арт ателиета взеха активно участие в подготвителните творчески работилници, където рисуваха, споделяха своите емоции и създадоха концептуални скици и герои. Тяхното въображение директно вдъхнови приказните елементи и образи, вплетени в стенописите на болничните пространства. В рамките на инициативата талантливи младежи от ателието дори създадоха свои собствени авторски анимации по стихотворения, доказвайки че изкуството дава глас на уязвимите малки творци. По време на събитието Милена Нейова сподели:
„Ние учим децата, че любовта е по-голяма от злото. И тук е незаменимата роля на изкуството, която отваря врати пред тях за красотата, приятелството, любовта.“
Тя завърши своето представяне с думите на близкия приятел на ателието – изтъкнатия поет, журналист и преподавател Марин Бодаков:
„Някои от тези деца познавам буквально от години. Видях не само как растат ръцете и краката им, но и душите им. Как стана това? Достъпът на тези момичета и момчета до истинско изкуство им помогна те да се отворят към света, да изпитат доверие към него и към себе си. Днес тези деца са красиви, защото са обичани и обичат, узряват в прегръдките и творят заедно. В Ателие „Прегърни ме“ топлината между хората е безшумна и непретенциозна. Тя минава през рисунки, пътувания, приказки. И пристига в едно по-щедро и защитено бъдеще.“
Творчески процес и социален отзвук („Pay it Forward“)
Зад успешните резултати на проекта „Лечебна природа“ стои мащабна международна и креативна работа, представена от координаторите ас. Весела Данчева и д-р Мелинда Шефчич, както и от екипите по места.
Мелинда Шефчич и Леа Видакович от Хърватия запознаха аудиторията с концептуалното развитие, както и с арт-работилниците с деца в болнична среда и SOS детското селище Лакеник, вплетени в създаването на обемни и ръчно рисувани анимации.
Даниела Тизен от Португалия представи техническата реализация на анимациите, съчетаващи акварелни кадри и дигитална обработка през софтуер като After Effects за постигане на естествена плавност.
Ас. Весела Данчева (преподавател по анимация в НБУ), гл.ас.д-р Севина Иванова (преподавател по анимация в НБУ) и Лидия Цветкова (студент) споделиха как българският екип адаптира пастелни тонове спрямо естествената дневна светлина и преодолява архитектурни предизвикателства, интегрирайки идеи от работилници с деца в неравностойно положение. Чрез приложението Artivive и студентски анимации кадър по кадър (създадени от студенти), неподвижните стенописи оживяват, превръщайки се в интерактивно приключение.
Импакт извън рамките на проекта („Pay it Forward“): Вдъхновяващ завършек на конференцията беше презентацията на студентката по анимация Камелия Пешева, която показа как академичните изследвания водят до реални действия – заедно със сестра си тя изрисува чакалнята на детското отделение в болницата в родния си град Кюстендил, доказвайки че „лечебната природа“ може да се разпространява отвъд границите на официалния проект.
Събитието беше модерирано от проф. Десислава Бошнакова и остави отворена дискусията за бъдещото приложение на добрите арт практики в здравните заведения.
Проектът №101173267- HN е съфинансиран от Европейския съюз и подкрепен от Национален фонд „Култура" с договор ТЕ-2024-9/2024.
Изразените мнения и становища са единствено тези на авторите и не отразяват непременно официалната позиция на Европейския съюз или Изпълнителната агенция за образование, аудиовизия и култура (EACEA). Нито Европейският съюз, нито Европейската комисия, нито НФК могат да бъдат държани отговорни за тях.