Новини

win1_678x410_crop_478b24840a obsh-plan_678x410_crop_478b24840a gt_678x410_crop_478b24840a nomin2_678x410_crop_478b24840a nomin1_678x410_crop_478b24840a nomin3_678x410_crop_478b24840a nomin4_678x410_crop_478b24840a nomin5_678x410_crop_478b24840a nomin6_678x410_crop_478b24840a juri1_678x410_crop_478b24840a juri1_678x410_crop_478b24840a juri4_678x410_crop_478b24840a juri2_678x410_crop_478b24840a juri3_678x410_crop_478b24840a juri5_678x410_crop_478b24840a vd_678x410_crop_478b24840a
02.03.2021 12:59
Новини

„Урок по самота“ на Мартина Новакова и Мигел Валентин е победителят в Конкурс за нова пиеса‘2021 на Нов български университет

Драматургичният текст на българо-испанския литературен тандем спечели петото юбилейно издание на тема „Свободата“

„Лабораторията за писане на пиеси на нашия конкурс е много важна негова фаза, тя е отличаваща го от всички останали конкурси, които съществуват на територията на нашата родина, защото дава възможност авторите в нея да работят една седмица с изявено име в областта на театъра, литературата, драматургията, и да срещне онези, които могат и онези, които знаят, с онези, които биха искали да бъдат част от писането на драматургия, да бъдат част от театъра и развитието на драматургията в съвременния свят. Това е уникална възможност – уникална за България, където връзката между знанието, моженето и реализацията е скъсана – не само в областта на драматургията. Този конкурс имаше голямата цел да се опита да събере тези прекъснати нишки между хората, които пишат пиеси, онези, които ги поставят на сцената и онези, които знаят какво е драматургията или театъра през времето. Този университет е най-доброто възможно място за подобна инициатива.“

Така проф. Виолета Дечева, д.н. – председател на журито на Конкурса за нова пиеса даде началото на официалното закриване на петото издание на Конкурса и благодари за подкрепата на Ръководството на НБУ, на Централния фонд за стратегическо развитие към Настоятелството и на Столична община, в чийто културен календар Конкурсът присъства две години. Проф. Дечева не скри и обстоятелството, че проектът е реализиран с подкрепата на проф. Богданов, д.н., с когото неведнъж обсъждали необходимостта университетът да направи опит да подкрепи развитието на драматургията в България.







„Щастлив съм, че точно днес се случва тази церемония – първи март, защото това е може би празникът на надеждата. Той е във време, в което имаме силна нужда от такава надежда, но както е известно – надеждата не е достатъчна – трябва да си поне номиниран. Т.е. трябва да получиш шанс тази надежда да се сбъдне, мечтата да се сбъдне и Нов български университет е точно такова място, което събира хората, които искат да работят заедно, да се чуват взаимно – с други думи – да създава среда. Това е място, където другите да чуят твоите думи и ти да чуеш другите – взаимно да се чувате.“

С тези думи Ректорът на НБУ проф. Пламен Дойнов, д.н., се обърна към финалистите в Конкурса за нова пиеса и посочи мотивите на журито, с председател проф. Виолета Дечева, д.н., за избора на победител – „За свободата, с която се движи тази пиеса в драматургичната форма и градското пространство.“






Мартина Новакова благодари на журито за оценката и възможността да участва в Конкурса: „Тази пиеса е един скок към свободата. Цялото това преживяване оставя след себе си много надежда, че можем да пишем за това, което най-много ни вълнува и вълнува тези, до които стига. Беше невероятна чест да се запознаем – с Георги Господинов, с останалите участници, да имаме този изключително открит, искрен диалог, който понякога липсва в тези среди – мое лично усещане, липсва. Мисля, че трябва да се подкрепяме много – един друг – да пишем драматургия, за да има българска драматургия.“







Мартина Новакова (София, 1993) е бакалавър по „Испанска филология“ от Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и магистър по „Театрално творчество“ с почетна диплома от Университет Карлос III в Мадрид, с ръководител Хуан Майорга.

Разбира театъра като преживяване и обича да смесва и взаимства от различни театрални форми като театър на предметите, сайт специфик, вербатим и театър на сетивата. Обича да работи в мултидисциплинарни екипи, в които ролите на артистите не са ясно разграничени.

В последните години участва в множество проекти, семинари и обучения с драматурзи и режисьори като Хосе Санчис Синистера, Енцо Корман и Карлос Туньон.

Автор е на пиесите:
„(Dis)placement, история за миграциите на птици и хора, поставена в Ла Нау, Валенсия (2019); „Препострояване на вече несъществуващо място“, в съавторство с Мигел Валентин, Мадрид, (2019);
„Паноптикум или Паметта на предметите“, Аудиторио де Леганес, Мадрид (2018); „Low Cost“, документално-сетивен пърформанс, вдъхновен от социалните измерения на туризма в България Център за култура и дебат Червената къща, София (2017).

Също така превежда пиеси от испански на български език, между които са „Рейкявик“ от Хуан Майорга и „Тъмният камък“ от Алберто Конехеро.

През 2020 година печели стипендия Фулбрайт, както и конкурса ЕURODRAM България с пиесата си „Паноптикум или Паметта на предметите“.

Мигел Валентин (Мадрид, Испания) завършва „Аудиовизуална комуникация“, „Театър“ в Куарта Паред, магистър е по „Театрално творчество“ с ръководител Хуан Майорга и магистър по „Културен мениджмънт“. Пише поезия и драматургия. Започва да режисира през унивеситетските си години. Три от пиесите му са „Пустинята“ (научно-фантастична пиеса, разказана с предмети), „Кучекоткариба“ (три монолога за съвместното съжителство) и „Бар Хамлет“ (мъжка фантазия в дискотека). Често работи и като актьор.

В последните години работи по различни проекти. Участва в електронния рецитал на поемата си „Селфи 32“, заедно с Хавиер Талаванте, в рамките на „Конхунтос“, проект на срещи между артисти и учени, режисиран от Алфредо Миралес и съфинансиран от фондация „Даниел и Нина Карасо“ и университе Карлос III, Мадрид. Координатор е на театралната трупа „Чат на живо“ в МедиаЛаб Прадо, в междупоколенческия лагер „От 0 до 99“ в хибриден формат (онлайн/на живо).

Мигел Валентин и Мартина започват да работят заедно върху „Препострояване на вече несъществуващо място“ – документална пиеса за затвора Карабанчел в Мадрид, написана за фестивала „Ефимера II“ на списание „La gran belleza“, като по-късно създават и радио версия на пиесата. Сътрудничат си и в документална театрална работилница за климатичните промени „Аргансуела 2059“ в сътрудничество с издателство Епиская и колектив HUL, Мадрид.






„Урок по самота“ е поема, ритуал и обиколка. Случва се по улиците на град от сенки и статуи. Това е поема за писател, обвързал се със страната си и с един човек, и загинал, в опит да защити едно oт двете. Този ритуал ще те спаси от любовната история, която не можеш да забравиш. Ще те накара да скочиш от въображаема скала в средата на един парк. По време на обиколката ще се срещнеш с много поети, и с една поетеса, които ще ти разкажат нещо важно за самия теб. Каним те да скочиш от Лефкада и да се почувстваш свободен. Самотно свободен. На три. Едно... Две... Три!

Седем млади драматурзи от България, Испания и Северна Македония работиха през последните дни върху своите текстове под менторството на писателя и драматург Георги Господинов: Владо Трифонов с „Нещастен син на некадърно време“, Деница Пенчева – с „Богоявление“, Калина Терзийска – „Ейяфятлайокутл“, Кристина Беломорска с „EXODUS: Отвътре-навън“, победителите – Мартина Новакова и Мигел Валентин с „Урок по самота“, Мая Кисьова с „Моят театър. Един урок на Сара Бернар“ и Митко Бояджиски – „С човешко лице“.

На церемонията Георги Господинов призова финалистите в петото издание на Конкурса за нова пиеса на НБУ: „Не спирайте да се вълнувате, докато създавате пиесите си, защото само вълнението предизвиква вълнение. Създайте общност, с която да говорите за театър, за писане, за тенденции.“