Новини

На 14 април в Аулата на Нов български университет се проведе първата, в рамките на 30-ата годишнина на Университета, общоуниверситетска конференция на тема „Интердисциплинарността в НБУ“. Целта на широко посетеното от академичната общност събитие беше да обсъди актуалното състояние на интердисциплинарността в Университета, разгледана както като подходи и методология в научните изследвания, така и като практики в образованието. Форумът целеше и да начертае перспективи за развитието на НБУ като университет-пионер в тази насока у нас.

На конференцията беше представен контекстът на разбирането за интердисциплинарността в България – оскъдните документи, които третират проблема, беглото споменаване на интердисциплинарността в нормативната база на страната, въпреки поставени стратегически приоритети за развитие на образованието в посока на създаване на интердисциплинарни учебни планове и учебни програми с цел създаване на нови професии.

Събитието беше открито от Ректора на НБУ – проф. Пламен Дойнов, д.н.:

Уважаеми професор Методиев,
Уважаеми членове на Председателския съвет и на Настоятелството на Нов български университет,
Уважаеми членове на Академичния съвет, ръководители на департаменти, директори на програмни съвети, членове на академичната общност на НБУ,

Тривиалната фраза е, че се радвам да открия такава конференция, посветена на интердисциплинарността в Нов български университет. Тя, разбира се, обаче колкото е тривиална, толкова и същинска, защото „Да не се боим от разнообразието“ – девизът, зад който стои нашия университет, пряко изговаря и тази амбиция да бъдем интердисциплинарни. Разнообразието е всъщност интердисциплинарност.

Радостта е умерена и заради друго – защото вече няколко пъти се опитахме, след вълните от пандемия, да рестартираме нормалния академичен живот в нашия университет. Позволявахме си, както се оказа, един неособено обоснован оптимизъм от време на време, когато пандемията като че ли затихваше и сякаш си отиваше.
Разбира се и тази конференция попадна в клопката на това да бъде насрочена за януари тази година, заради поредната пандемична вълна беше отсрочена неизвестно за кога. Ето – за 14 април.

Иска ми се обаче, без да дърпам Дявола за опашката, да си обещаем, че е време след тази конференция – в хоризонта на идващата сесия и най-вече в перспективата на следващата академична година, всички ние да имаме воля, ако условията позволят, да се възвърнем към онзи ритъм – доста позабавен, позабравен – на академичния живот от който имаме нужда.

Честността иска да си кажем, че не всички от нас са готови за това. В един момент бяха открити онези зали, в които можем да се скрием и да си мислим, че едновременно с това поддържаме академичния дух в нашия университет, но непременно и единствено онлайн. И това е изключително удобно за всички – че студентите го искат, направо ни го крещят и едва ли не ние сме готови да се откажем от основната си роля – да създаваме общност. Тя няма как да се създаде, освен ако не е на живо. Разбира се – светът се промени, начинът ни на мислене, свързан с обучението, също се промени. Разбираме, че електронното обучение ще бъде един незаобиколим фактор, но това не е основният вид обучение в Нов български университет, както и във всеки истински университет. Има други университети, които са вид електронни школи, където това може би е доминиращата практика.

Но за интердисциплинарността няколко думи – две са полетата, в които мислим ние. Това, разбира се, е полето на образователния процес и полето на научната дейност. В аспекта на образователния процес трябва да си кажем отново честно, че в последните години Нов български университет – това е и заради пандемията, и заради други фактори – всъщност започна лека-полека да се отказва от нещо, което беше до преди години, присъщо, а това е динамичните промени в образователните програми. Аз съм бил и директор на програма, бил съм и ръководител на департамент и зная как на самия мен понякога наистина ми е писвало да правя непрекъснато такива промени, каквито са се искали.

Но другата крайност – когато не се правят никакви промени, при това не се правят тези промени с цел да се реализира един коридорен, департаментски уют, който не позволява да проникне в цеха някой друг – е лоша инерция. Точно върху това ми се иска да се случи разговорът днес, когато говорим за интердисциплинарността в образователните програми.

Всеизвестна е метафората за феодалните стени. Дори да я използваме, нека да кажем, че става дума тук за особен тип програмирано неразвитие на образователните програми. И това е тревожно. Този тип програмен или департаментен егоизъм би трябвало да бъде преодолян.

Вторият аспект за интердисциплинарността в научната дейност – там имаме поредица от успехи, от една страна, но и някои недоразумения. Например понякога преподавателите от департамент „Нова българистика“ и от департамент „История“ – едните са литературни историци, а другите са „чисти“ – с кавички и без кавички – историци, си мислят, че като направят общо някой семинар или конференция практикуват интердисциплинарност. Или колегите от „Политически науки“ и колегите от департамента по масова комуникация. Общи дейности, които някак си по естествен начин са интердисциплинарни.

Това, разбира се, не е така. Това е междудепартаментно сътрудничество. И не трябва да изживяваме илюзията, че сме толкова интердисциплинарни, след като заедно, различни звена в НБУ, осъществяват общи проекти. Интердисциплинарността, разбира се, е отвъд това и става дума тук за специфично изпробване на методологии, откриване на нови тематични полета заедно и използване на инструментите на други дисциплини в нашите изследвания. Например литературните историци и чистите историци в един момент започват да практикуват заедно, съвместно микроистория. Например. В един момент, тъй като споменах и тях като пример, специалистите по масова комуникация и политолозите започват да използват инструментите си на различни полета и започват да търсят онова, което ни обединява по специфичен начин, а именно различни социологически подходи, езикът като част от публичното пространство и т.н., и т.н.

С други думи тук става въпрос за едно преодоляване на нашите навици, когато искаме да постигнем нещо не заради дисциплината, не заради научната дейност сама по себе си, която искаме да направим, не заради нашето академично израстване. Да, това са вторични цели, които неизбежно присъстват, когато извършваме това. Но всичко е насочено. В крайна сметка защо се прави наука? Не дори и заради прогреса, около който винаги може да се спори колко е прогресивен. А заради разбирането на човека и на обществото, което може да се осъществи тук при нас. Мога да кажа – само тук при нас. Когато, разбира се, се чуваме и работим заедно, включително както и на тази конференция, вярвам.

На добър час на конференцията!

В първата част на научния форум беше представено актуалното състояние на интердисциплинарността в научноизследователската и учебната дейност в НБУ и контекста, в който тя се развива: нормативна база, разпоредби на ЗРАСРБ, в които е конкретизиран понятийният апарат за видовете интердисциплинарност според „Закон за развитието на академичния състав в Република България“, „Правилник за изменение и допълнение на правилника на Фонд „Научни изследвания“, „Закон за насърчаване на научните изследвания“, „Стратегическа рамка за развитие на образованието, обучението и ученето в Република България (2021 - 2030)“. Представяне на информация за развитие на интердисциплинарни проекти в НБУ. Темите представиха доц. д-р Юлияна Гълъбинова – зам.-ректор по качеството и акредитацията на НБУ и проф. д-р Георги Арнаудов – заместник-ректор по научноизследователската и творческата дейност.

По презентация на тема „Индивидуални програми: потребности и интердисциплинарност“, в която бяха представени практики в образователната дейност на НБУ, представящи потребности за обучение в индивидуални програми, модели на смесване на курсове от различни професионални направления, тенденции в периода 2015-2021 с информация за броя студенти обучаващи се в индивидуални програми, говори зам.-ректорът по учебната дейност гл. ас. д-р Владимир Димитров. След него за интердисциплинарната си практика сподели проф. д-р Кристиан Банков – директор на Югоизточноевропейския център за семиотични изследвания, а заместник-ректорът по международната дейност гл. ас. д-р Димитър Трендафилов говори за интердисциплинарните практики на обучение в Алианса на европейските реформаторски университети – ERUA, част от който консорциум е и Нов български университет.

Своите визии за интердисциплинарността изказаха и доц. д-р Мартин Осиковски, който представи примера на Нидерландия в контекста насърчаване на интердициплинарността чрез гъвкави системи за оценка на НИД, представителите на Студентски съвет Сирма Боянова и Асен Наков, които споделиха своите предложения за оптимизиране на практиките, свързани с общообразователните курсове и майнър програмите, председателят на настоятелството проф. д-р Веселин Методиев и проф. Георги Фотев, д.н. – член на Сенаторския съвет към Настоятелството, който представи стратегически визии за интердисциплинарността.

Събитието завърши с дискусия.

Запис от цялата конференция можете да проследите на следното видео: