Новини

dsc-0205_678x410_crop_478b24840a dsc-0158_678x410_crop_478b24840a dsc-0053_678x410_crop_478b24840a dsc-0089_678x410_crop_478b24840a dsc-0096_678x410_crop_478b24840a dsc-0151_678x410_crop_478b24840a dsc-0173_678x410_crop_478b24840a dsc-0196_678x410_crop_478b24840a dsc-0202_678x410_crop_478b24840a dsc-0212_678x410_crop_478b24840a dsc-0235_678x410_crop_478b24840a dsc-0276_678x410_crop_478b24840a
17.05.2017 14:15
Новини

„Вечер на американската поезия“ обедини на пръв поглед различни езици, дисциплини и интереси

Събитието, организирано от НБУ, привлече вниманието на Съюза на преводачите в България

На 28 април в Американски център в Столична библиотека се състоя форум, в който се „преплетоха“ поезия, превод и музика. Събитието успешно обедини различни изкуства и предизвика уникално емоционално преживяване, което предизвика вдъхновение и възхищение, породи въпроси и събуди неподозирани търсения у гостите. 

 

Литературният семинар „Вечер на американската поезия“ е резултат от съвместната дейност на Нов български университет, Американски център в Столичната библиотека и фондация „Софийски салон за поезия“. Също така инициативата е поредното доказателство за ефективното междудепартаментно сътрудничество, чиито резултати личат най-вече чрез проявяването на богатата култура на студентите от НБУ. Възможността интересите на бъдещите професионалисти да бъдат развивани и надграждани благодарение на участие в съвместни събития, инициирани от департаментите, е предимство, което високо се цени от обучаемите.

 

Форумът „Вечер на американската поезия“ обедини представителите на департамент „Англицистика“ и департамент „Нова българистика“, които заедно създадоха неповторима атмосфера, в която прозвучаха в превод и оригинал стихове на едни от най-четените по света американски поети. Те бяха представени под съпровода на пианиста Марио Ангелов.

 

Повече за събитието разказва един от основните му организатори - гл. ас. д-р Милка Хаджикотева, преподавател от департамент „Англицистика“ в Нов български университет:

 

 

  • Бяхте модератор на семинар, озаглавен „Вечер на американската поезия“. Как протече вечерта?

 

Литературният семинар „Вечер на американската поезия“, организиран от Софийския салон за поезия, департамент „Англицистика“, департамент „Нова българистика“ при НБУ и Американски център в Столичната библиотека,  се превърна в един своеобразен фестивал на творчески изяви, в който американска поезия и американска музика се сляха и заживяха посредством ентусиазма и таланта на участниците. Забележително е да се чуят в превод и оригинал стихове на едни от най-четените по света американски поети: Уолт Уитман, Емили Дикинсън, Робърт Фрост, Стивън Крейн, Е. Е. Къмингс, Лангстън Хюз, Уистън Хю Одън, Феликс Полак, Ралф Померой, Джон Ашбърн, Силвия Плат, Марк Странд и Мери Оливър. А когато техни стихове се изпълнят от бележити български преводачи и творци със свой собствен почерк и неповторим стил, събитието се превръща в истински празник на творчеството и словото в поезията и превода. Така участниците в събитието, в което Нов български университет се включва за първи път, отбелязаха по подобаващ и запомнящ се начин месец април като месецът на поезията в САЩ. Надявам се вечерта да се превърне в традиция, в която и студентите от департамент „Англицистика“ да черпят вдъхновение, да намират изява и да общуват с преводачи и творци в неформалната и интригуваща обстановка на Американския център в Столична библиотека, в който живее духа на типичните за Съединените щати библиотеки, превърнали се в средища на духовност, просвета, общуване и творчески изяви.

 

 

  • Многобройните присъстващи на събитието останаха очаровани от атмосферата и емоционалния му заряд. Как протече процеса по организирането му?

 

Благодарение на ентусиазма и творческия плам на участниците, събитието се превърна в неповторим форум, в който почетни гости бяха преводачите Кристин Димитрова и Владимир Трендафилов. Свои преводи четоха Йордан Ефтимов, Ангелина Василева, Люба Александрова. Актъорът Андрей Аврамов представи стихове в превод на Леда Милева, Калина Даскалова прочете стихове на Е. Е. Къмингс на английски език и в превод на Манол Пейков. Любимите си стихове пресъздаде и актрисата Мая Бабурска. Най-многобройни се оказаха почитателите на Емили Дикинсън. Чухме нейни стихове в превод на Цветан Стоянов, както и на Леда Милева. Според регистрираните желания за участие  в събитието на първо място се класира стихотворението „Аз никоя съм. А ти кой си?“ Ивойлова, поетеса и певица, изпълни авторска песен по текста на любимото на мнозина „Умрях за красотата“. Успешно се представи студентката от програма „Англицистика“ Калина Върбанова като рецитира стихове на Емили Дикинсън в оригинал и в свой превод.  Поетът журналист Димитър Дженев  представи стихове на Стивън Крейн. В събитието активно участваха поетесата, преподавател и преводач Ангелина Василева и Камелия Конева от Американския център. На всички тях бих искала да изкажа своите благодарности.

 

 

  • Събитието е в синхрон с отбелязването на месец април като месец на поезията в САЩ и честванията, които включват и 27.04, ден на „Стихотворение в джоба“ (A Poem in Your Pocket). За първи път ли представители на Нов български университет подкрепят такава инициатива?

 

Всяка година през м. април Американски център в Столичната библиотека празнува заедно с любителите на поезията в България. Тогава участници и публика се сливат в едно и се превръщат в главни действащи лица. От няколко години поддържам контакти с представители на Американски център в Столичната библиотека, които работят в тясно сътрудничество с Посолството на САЩ, комисия „Фулбрайт“ и фондация „Америка за България“. За моя радост и благодарение на подкрепата на г-жа Ангелина Василева, с нейния „Софийски салон за поезия“, за първи път департамент „Англицистика“ заедно с департамент „Нова българистика“ намериха пресечни точки на интереси и възможност за сътрудничество.

 

 

  • Какво мотивира изтъкнати поети и преводачи да вземат участие в събитието?

 

Със своята неформална атмосфера и активно участие на университетски преподаватели, преводачи, хора на изкуството и перото, събитието привлече и вниманието на Съюза на преводачите в България. Интересът към американската поезия в България се откроява в литературните среди, а участието на студенти от програма „Англицистика“ в НБУ, както и на ученици от гимназии придава и особено значение на това събитие. Хубаво би било да се организират повече подобни събития, от които да се черпи вдъхновение и ентусиазъм, да се споделя опит и не на последно място, да се засвидетелства уважение към творческите постижения на преводачи и творци, с които студентите могат да се срещат в неформална атмосфера и да общуват. 

 

 

  • Наблюдава ли се нарастване на интереса към поезията като цяло и в частност на американската?

 

Не мисля, че липсва интерес към поезията сред литертаурните среди в България. Фондация „Софийски салон за поезия“ вече десет години привлича за каузата си изтъкнати и известни преводачи като вдъхновява и любители, които с плам и страст четат и превеждат англоезична поезия. Американските поети заемат своите почетни места в съзнанието на талантливите любителите на поезията и превода в България.  

 

 

  • По какъв начин се насърчава той от университетските преподаватели?

 

Интересът към поезията несъмнено е духовна потребност, свързана със съкровено и лично емоционално преживяване, което не е задължително да живее у всеки. Запознаването на университетската аудитория, нашите студенти, с творчеството на бележити поети и изграждането на вкус към поезията им, обаче, са сред приоритетите на университетското образование. Студентите на департамент „Англицистика“ са бъдещи преподаватели и преводачи, които ще обучават и образоват в бъдеще децата ни. Много е важно те да се зареждат както със знания, така и с ентусиазъм да творят. А това е възможно като се почувстват самите те част от една общност, общност на поети, творци, преводачи, преподаватели, които споделят общи интереси и се развиват непрекъснато като личности и професионалисти.  

 

 

  • Трудно осъществима ли е съвместната дейност между представителите на различни департаменти и честа практика ли е в Нов български университет?

 

Тази задача е осъществима единствено с усилията на университетските преподаватели да създадат общност, която излиза извън границие на отделните департаменти. А такава общност е възможно да се изгради благодарение на сътрудничество между департаментите. Пример за подобно сътрудничество е „Вечер на американската поезия“, която обединява на пръв поглед различни езици, дисциплини и интереси. А всъщност съвместните усилия на департамент „Англицистика“, департамент „Нова българистика“, фондация „Софийски салон за поезия“ и Американски център в Столична библиотека направиха възможно да се случи подобен форум на поезия, превод и музика, който обединява изкуствата и засилва емоционалното изживяване.   

 

 

  • Творби от класиците на американската музика от XX век Джордж Гершуин, Ленард Бърнстейн и Аарон Копланд бяха изпълнени от виртуозния пианист Марио Ангелов. Той е носител на редица награди и лауреатски звания от международни и национални конкурси. Кое мотивира организаторите да отправят покана за участие именно към него?

 

Едва ли има по-знакова фигура за американската музика в България от виртуозния пианист Марио Ангелов. Със забележителните си познания за класиците на амриканската музика и харизматичното си присъствие, той направи възможно изкуството на словото да се интерпретира и оживее чрез музиката на Джордж Гершуин, Ленард Бърнстейн и Аарон Копланд. Г-н Ангелов прие с ентусиазъм да участва във вечерта ма американската поезия и смея да твърдя, че без неговите незабравими изпълнения в синхрон със стиховете, представени от участниците, събитието щеше да се лиши от яркия си и неповторим колорит.

 

 

  • Поезия, превод, музика. Лесно ли се прелива от един вид изкуство в друго и допълват ли се те взаимно?

 

Вечерта на американската поезия доказа, че преливането от изкуството на поезията, превода и музиката не само е възможно, а напротив, те съжителстват в пълна и съвсем естествена хармония. Всъщност словото и музиката взаимно се допълват и подсилват. Преводът на поезия представя по близък и познат начин картини от далечни и непознати светове, които съществуват с характерния си културен, езиков и емоционалена заряд. Този заряд се опосредства и възприема благодарение на мостове, изградени от носители и изследователи на тези колкото различни, толкова и близки в човешки план светове. Един такъв мост е музиката, в която по най-естествен начин оживява емоционалния заряд на една нация.   

 

 

  • Какво е съотношението между наука и изкуство в превода?

 

Противно на всеобщото мнение, уменията, необходими на един преводач не се изчерпват с познания по един чужд език. Напротив, това е необходимият и крайно недостатъчен минимум, за да се поеме по дългия и криволичещ път на опосредстването на типични за чуждата култура философия, история, култура, възпитание, нрави, наследство, личностни изживявания, бит, духовност и т.н. през призмата на родния светоглед. Преводачът започва своя път на студентската скамейка с т.нар. теория и практика на превода, за да бъде подготвен за всеки свой превод да се потопи с усилие и отговорност в бегло познати, но чужди светове, с които той се запознава, разбира и чак тогава предава на своите читатели. И с всеки следващ превод тези светове се умножават и доближават до душевността на преводача. В цялото това пътешествие чуждите и родните светове се обединяват и отделят, развиват се и се приближават непрекъснато.     

    

 

  • Специализирали сте в университети във Великобритания, Унгария, Германия, САЩ, Исландия. Какви са наблюденията Ви от средата там – акцентира ли се върху поезията по време на обучението?

 

Опитите ми в писането на поезия едва ли биха се окачествили като сериозни. Всъщност за първи път писах стихове на брега на р. Темза в Лондон преди много години. Имах щастието да посещавам курс, чийто лектор беше актриса и с нея пресичахме творческите граници с лекота и непосредственост. Спомням си, че по време на студентските си години осъзнах колко е важна връзката между литературата, философията, архитектурата, музиката. Разпространено е в хуманитарните университетски курсове да се раглеждат литературни произведения и автори, възможно е да се акцентира върху поезия, но за да се вдъхновяват студентите, вероятно е необходимо да се излезе и извън учебните зали.   

 

Поетите за мен са най-добре подготвени да превеждат други поети. И понеже аз самата не съм поет, не бих се и осмелила да превеждам стихове. Опитът ми се простира в превода на проза: „Езерото на гарваните” от Мери Лосън, „Илюстрована семейна енциклопедия”, фотоизложбата «Мерилин Монро и Америка през 60-те” на Лорънс Шилър, статии за ЛИК, БТА. Издателството на НБУ публикува мои преводи за антологията „Идеи за свободното общество”, „За автобиографичната памет” от Анита Касабова и „Какво значи всичко това” на Томас Нейгъл.

 

  • Оправдаха ли се очакванията Ви? Каква е равносметката, която можете да направите след осъществяването на семинара?

 

Всъщност „Вечерта на американската поезия“ надмина очакванията ми. За мен беше чест и удоволствие да съм част от такова съзвездие на творци, които заразяват с професионализма и ентусиазма си бъдещите поколения преводачи и преподаватели, настоящи и бъдещи възпитаници на НБУ. Атмосферата по време на събитието би могла да се определи като атмосфера на една общност. Искрено се надявам, че нашите студенти и преподаватели ще съумеят да изградят с общи усилия подобна културна общност, в която всеки един да черпи от ентусиазма на останалите. А това е възможно единствено с общите усилия на настоящи преподаватели от различните департаменти в НБУ, както и творци, съпричастни към каузата му като г-жа Ангелина Василева, преподавател по английски език с изяви в литературни и семиотични форуми на НБУ.   

 

  • Какво Ви предстои занапред в тази насока?

 

Надявам се благодарение на съвместните усилия на департаментите да продължаваме да намираме общи пресечни точки, чрез които да въвличаме и ентусиазираме студентите на университета, настоящи и бъдещи. „Вечерта на американската поезия“ е второто събитие, организирано съвместно с Американския център към Столичната библиотека и фондация „Софийски салон за поезия“. През м. март в Американския център се проведе вечер с поетическото изкуство на Уистън Хю Одън и майсторските преводи на преводача-поет Ангелина Василева. Събитието бе посветено на 110-та годишнина от рождението на Одън с участието на департаменти „Англицисика“ и „Театър“. И тази междудепартаментна инициатива обедини изкуствата и събра на едно място поети и преводачи, както и актъорите Мариус Донкин и Росен Белов. Да си пожелаем занапред подобни форуми да се превърнат в емблема на образованието ни, а междудепартаментното и междуинституционално сътрудничество да направи възможно осъществяването на все повече подобни инициативи. 

 

 

 

 

Интервю: отдел "Информационна дейност"

Снимки: гл. ас. д-р Златка Ангелова, департамент "Музика"