Новини

Вероника, каква е твоята роля в живота и на сцената?

Вероника е и може да бъде много неща. Както на сцената, така и в живота избирам или ми се налага да влизам в различни роли. Но ако трябва да извадя най-същественото: „Другите гледат на мен като на боец. Аз – като на творец!“

Какво е за теб актьорското изкуство?

Изобщо няма да преувелича, ако кажа – всичко! Актьорското изкуство е мечта, която ме съпътства от ранно детство, когато баба ме водеше на театър или в киноцентъра, където работеше. То е полето ми за образование, за личностно израстване, за професионална изява, за удовлетвореност и забава. Честно казано, ако реалността бе друга и аз, въпреки  увреждането си, можех да се реализирам напълно в тази професия, не бих се и замислила за режисура. Аз не мога да живея далеч от театъра. Записах магистратура „Режисура“ и това за мен е едно ново удоволствие и предизвикателство.

Какво ти даде обучението по актьорско майсторство и обучението по режисура в НБУ?

На първо време ми предостави възможност да си сверя часовника за собствените си знания. Защото макар и от години – вече 20, да се занимавам с театър, се учех в движение и предимно от режисьора Кристиана Бояджиева. Допусках грешки, но смятах, че знанията ми са ограничени и нямах самочувствието, което е нужно за тази професия. Това много бързо се промени. Не казвам, че нямаше какво ново да науча! Напротив! Но когато разбрах, че не съм „съвсем боса“, това, че се уча бързо, ме успокои и засили амбициите ми за нови знания, за надграждане, за експериментиране.

Нов български университет ми предостави и възможността да се запозная, да работя и да си крада на воля от таланта на изключителни личности – нашите преподаватели!

Освен това попаднах в голям и много цветен клас, с който изградихме много стабилен екип. Разбира се, не е възможно всеки с всекиго да стане приятел, но ние успяхме да се приемем такива, каквито сме. Тоест да приемем и положителните, и негативните качества на всеки за даденост, без те да ни дразнят или да пречат на работата ни. През годините е имало спорове, но те не оставяха след себе си обиди, раздразнения  и прочие, а бяха градивни!

Талантът или мотивацията са ключът към успеха в театъра?

Според мен и двете неща са тясно свързани. Макар че талантът може да си съществува и да допринася, но без мотивация ще е без значение. Докато мотивацията е  всъщност ключът към всички видове успехи!

На какво учи актьорското майсторство децата?

В последните пет години натрупах опит и в работата с деца: някои – с увреждания – физически и интелектуални, други – без. Точно този опит ме кара да не знам как да отговоря кратко на този въпрос. Да свикнеш да мислиш, че всеки проблем и ситуация имат повече от едно решение. Да си отворен да приемеш различно мнение, идеи, възгледи и поведение, без да имаш усещането, че ти е натрапено или си направил компромис. Да трябва да сътвориш „нещо от нищо“, тоест от парцал – кукла, която да оживее, или от едно изречение – цяла история.

Това са най, най-ценните знания, на които театралните занимания могат да научат децата и те да отнесат и да ги използват във всички сфери на живота и в по-нататъшното развитие.

Какво трябва да знаят нашите читатели за инициативата на Университетски театър НБУ, която стартира на трети декември?

Тя е по хрумване и с подкрепата на мои преподаватели, за което искам много да им благодаря!

Трети декември е Международният ден на хората с увреждания. За жалост, той, сам по себе си, не е повод за радост, както например е Денят на усмивката, но е повод за размисли. Размисли, че различията съществуват, че ние съществуваме, но всички делим един живот, една пространствена среда. Идеята е да стартираме на трети декември с три спектакъла.  Аз участвам  в спектакъла „Забавно като патерица“ от Рич Орлоф, който е с режисьор проф. д-р Eвa Вoлицeр. Представлението е доста забавно и гениално в това, че осмива всички, защото всички имат предразсъдъци, независимо от това дали са със или без увреждания. Представленията по време на кампанията ще се излъчват онлайн и всеки ще може да ги гледа безплатно, но ще има опция където, при желание, може да се дари сума под формата на билет на подкрепа. След близо година с набраната сума аз – вече дипломиран режисьор и Университетски театър – НБУ ще направим едно интегрирано представление с участието на деца и младежи със и без увреждания.

Какво е посланието ти към всички читатели на това интервю в Международния ден на хората с увреждания?

Мечтите са безплатни и е безумие да не се възползваме от това! А за да може една мечта да стане реалност, е необходимо само вяра!

Автор: Денис Никифоров, Университетски театър – НБУ.