Новини

Весела Герчева, директор на програма „Съвременни музейни експозиции в исторически и археологически музеи“ в НБУ.  Завършила е археология в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и е специализирала интерактивна педагогика и образование в музейна среда. През годините е преподавала на студенти в Нов български университет, участвала е в проекти за популяризиране на културно-историческо наследство и е работила за създаване на детски образователни кътове в музеите в България. Ключов участник в екипа, който създава Музейко, първия детски научен център в България и негов първи програмен директор между 2015 и 2023.

Говорим с Весела Герчева за музея днес, който създава диалог с публиката през любопитството и преживяването.

Кое е важното за музея днес?

Струва ми се, че най-важното е да поставим посетителя в центъра. Музеят е за хората и това става все по-ясно днес, когато всеки се стреми към вниманието на публиката. Една експозиция трябва да отговаря на конкретни проблеми, въпроси и потребности. Виждаме все повече и все по-успешни музеи в България, които вече правят това. 

Бих добавила и продължаващия разговор с посетителя. В много малко от музеите – не само в България, но и в световен мащаб, кураторите могат да отделят време да разговарят със своята публика. Това е разбираемо, предвид техните задължения, но всъщност именно комуникацията с хората е ключов момент: защо идват и какво биха искали да видят следващия път.

На трето място бих сложила Голямата идея - движеща сила в създаването на една изложба. Всяка експозиция, независимо дали е за палеолитното изкуство или за промяната на нивото на Черно море, препраща към съвременността и по някакъв начин има потенциал да докосне съвременните хора. Креативността на добрия и запален куратор добавя елементи, за които не сме подозирали, че са възможни. 

 

Тренд ли са добрите примери в българските музеи или случайност?

Случайност - съвсем не, през последните години има ясно изразено развитие на музейните изложби у нас. Ако преди години имаше пет къта за деца в цяла България, сега те се случват на много места. Ако преди време имаше една изложба, която ангажира всички сетива на посетителите, насърчавайки ги да взаимодействат, сега това е често срещано.

Със сигурност тук бих споменала Националния политехнически музей в София, който съвсем скоро представи своето детско пространство „Изследователница“ – място, където децата наистина могат да направят сложни и задълбочени експерименти от областта на физиката, както и да видят демонстрации от други научни области.

Епископската базилика в Пловдив е разработена на световно ниво – наскоро тя влезе в краткия списък с архитектурни награди SHARE (една голяма чест за българско музейно пространство!).

 

Откритата наскоро изложба, посветена на Мартин Върбанов в Оряхово (проект на Фондация „Америка за България“), Историческият музей в Попово, Регионалният исторически музей и Еко музеят в Русе - прочие, едно от любимите места на градските посетители, също са страхотни примери. Художествената галерия в Казанлък показа как могат да бъдат изведени смисъл, тема и емоция от едно произведение на изкуството. Домът на хумора и сатирата в Габрово се промени много през последните години – предлага невероятни изложби. Очаквам с нетърпение да посетя наскоро открития в Тутракан музей „Тутраканска епопея“, посветен на атаката на Тутраканската крепост през 1916г.

В този оптимистичен контекст, разкажи ни повече за новата магистърска програма „Съвременни музейни експозиции в исторически и археологически музеи“, чийто пилот предстои през академичната 2024/2025 в НБУ.

Програмата има своята история от около 10 години. В една японска поговорка се казва „Ако не си засадил дърво преди 20 години, следващото най-добро време да го направиш е сега“.

Към момента няма друга програма, която да се занимава със задачата да се изгради вълнуваща и образователна музейна експозиция, едновременно насочена към хората и достоверна по отношение на научна информация. Постарахме се да съберем опита и знанието на професионалисти от България, Европа и САЩ, които да помогнат от една страна на бъдещото поколение музейни специалисти и от друга страна – на тези, което вече работят в музеи и правят изложби в България.

Голямото постижение на програмата, създадена с много усилия от страна на Нов български университет и Фондация „Америка за България“, на колегите ми от департамент „Археология“ и на самата мен, е да съберем изключителни професионалисти с голям опит, поставявайки ги на разположение за успешното развитието на съвременните музеи.      

 

Как се обучава музейният специалист, кои са основните задачи пред програмата?

Водещият приоритет е практическата подготовка. Във всеки един от курсовете има отделено време за групова дейност и за работа по конкретна тема – било то разработване на заглавие на експозиция или развитие на концепция, която представя научните данни достоверно, но и ангажира публиката.

Вторият ни приоритет е да смесим хора с научна експертиза и хора с опит в разработването на изложби в световен план. Благодарение на Нов български университет в редовия състав на програмата са включени трима американски преподаватели – изключително постижение най-вече, защото прави възможен обмена със студентите.

Третият акцент е интердисциплинарността  – в програмата ще вземат участие 13 преподаватели, които представляват различни департаменти в НБУ (Изкуствознание, История, Археология, Дизайн). Това осигурява възможност студентите да си представят в цялост работата по една изложба и какво всъщност включва тя. 

 

Би ли се наела да очертаеш най-важните качества за съвременния музеен куратор?

Не мисля, че има категоричен профил на добрия куратор и набор от качества. А и професионалистите, които работят ексклузивно изложби, а не комбинират научна работа с изложби, все още са рядък вид. Най-важно ми се струва да имаш желание и готовност да минеш през предизвикателствата, които тази работа включва. Казвам това и донякъде, защото съм виждала страхотни куратори в музеи - строго академично ориентирани, които въпреки това имат уменията да изградят екип и да създадат изложба, насочена към посетителите.

От друга страна, има куратори със слаба научна подготовка, но много добри комуникационни умения за работа с учени; и това им позволява да направят цялостен продукт. Вероятно едно от важните неща е разбирането и готовността да се работи в екип – в който и да е проект, зад кадър ще видим не едно, а 10 или 15 имена, които са били активно заети с реализацията му.   

 

А какъв ще бъде профилът на чуждестранните лектори? Сподели повече за тяхното участие.

За тази стъпка най-голяма заслуга и подтик даде успехът на академия „Муза“ – програма на фондация „Америка за България“ за обучение на музейни професионалисти, която ще има своето четвърто издание през есента.

Академията събира професионалисти от музеи и дизайнерски студиа, на които предлага поредица от практически ориентирани семинари, насочени към експозиционна работа. Именно успехът на тази програма показа, че има търсене за такъв тип знания и готовност те да бъдат надградени.

Нашата магистърска програма стъпва върху академия „Муза“ не само като опит. Тя работи и с водещите американски преподаватели, които провеждат семинарите в академия „Муза“. Казвам това, защото знанието, което те ще споделят в НБУ, е вече и продължава да бъде тествано и обсъждано с български музеи и специалисти.

Чуждестранните колаборации са най-вече по отношение на ангажирането на посетителите, на създаването на разказа зад една експозиция, който да бъдат и интересен, и научно достоверен. Участието на чуждестранните лектори ни позволява да обърнем внимание на ключови „детайли“, които в България често пренебрегваме. Такива са например експозиционните табели – какъв шрифт използваме, на каква височина ги поставяме, каква е дължината и разположението на текста, за да осигурят добро възприемане. Страхотно е, че Пол Орсели, Джейми Лойер и Кристина Ферверда ще бъдат част от програмата. 

 

Програмата е магистърска - вероятно сте помислили за работещи специалисти?

Програмата е подходяща за работещи специалисти поради няколко причини: тя може да бъде полезна за хора, които вече работят в музеите, а пък и знаем, че тези, които записват интензивна магистратура, вече работят. Така че - да, часовете на лекциите ще бъдат след работно време. Програмата е редовна, но се води с подкрепящо онлайн преподаване – тоест, всички лекции ще бъдат стриймвани. Стажът е задължителен, като ще има възможност за провеждането му и извън София, тъй като не бихме искали всичко да бъде фокусирано в столицата.  

Магистърската програма осигурява стипендии, а кандидатстването се случва в две фази: първата е за включване в самата програма, а втората е насочена към желаещите да получат пълна или частична стипендия, която покрива обучителната такса. Кандидатстването включва необходимите за НБУ документи (представени в описанието на програмата), CV и мотивационно писмо. Намерението ни е да се срещнем за интервю с всички, които са подали документи, избирайки кандидати както за програмата, така и за стипендиите. 

 

Коя е последната експозиция, която те впечатли, какво би искала да виждаш по-често?

Имах възможност да посетя гостуващата изложба Fake for real, представена в Етнографския музей. Изложбата пристига от Дома на европейската история в Брюксел със съдействието на фондация „Америка за България“ и е посветена на историята на фалшифицирането. Тя е пряко свързана с разпознаването на истинската информация в потока от фалшиви новини. Адаптирана е от Иглика Мишкова, която се е справила невероятно, превръщайки Етнографския музей в необичаен домакин на изложбата. Адмирации за колегите и екипа!

 

Интервюто е реализирано в контекста на Магистърската програма „Съвременни музейни експозиции в исторически и археологически музеи“ на Нов български университет. Програмата е насочена към работещи музейни експерти, куратори, архитекти, дизайнери с интерес в експозиционната работа и студенти с бакалавърска степен. Практическият фокус и приложимите знания са приоритет на обучението, което ще стартира в рамките на новата учебна година 2024/2025.