Новини

Разговаряме с Веселина Енева, зам. директор „Експозиция, работа с публика, образователна и проектна дейност“ в НПМТ, за облика на съвременния музей и интеракцията с посетителите, която трябва да предложи знания чрез преживяване, един пластичен, но и образователен диалог.

 

 

1. Здравейте, Веселина! Разкажете ни малко повече за Вас и Вашата роля в Националния политехнически музей.

 

Казвам се Веселина Енева. По образование  съм машинен инженер с квалификация „Педагог по инженерни дисциплини“ и специализации: „Информатика и информационни технологии“ , „Педагогика и специална дидактика за ученици с увреждания“. В музея работя от 2006 г., а от 2020 съм зам.-директор направление „Експозиция, работа с публика, образователна и проектна дейност“. Последните десетина години участвам и ръководя проектите в НПТМ, участвам в експертни комисии и съвети,   автор и водещ  съм на музейни образователни програми, ателиета, работилници  и семейни съботи,  но с най-голямо удоволствие  изпълнявам дейността „Демонстратор по физика“.

 

2. Кои са най-важните послания, които НПТМ се стреми да предаде към аудиторията днес?

 

 

Смело твърдя, че музеят ни винаги се е старал и подържал висок  стандарт в комуникацията с публиката, преплитайки традицията със съвремието.  НПТМ е както традиционен, така и модерен музей, но в никакъв случай скучен – така твърди публиката ни. Темите и колекциите в постоянната експозиция смислено и визуално, превръщат  дейността на музея в изключително полезна за задоволяване любопитството и обогатяване на общата култура на публиката ни. Но отвъд този ефект културните ценности, които НПТМ представя на своята традиционна  младежка публика, са особено полезен образователен ресурс, който допълва и прави устойчиво знанието на младите хора, както правят и най-големите технически и научни музеи в света.   Друг много ценен ресурс са разнообразните по теми образователни програми, които предлагаме на публика си. Програмите включват  интерактивни и завладяващи изживявания в които прилагаме различни стилове на учене и интереси. Включени са  практически занимания и  мултимедийни презентации. Огромно предимсво и гордост е и демонстрационният ни кабинет по физика. В него разполагаме със съответното оборудване, което  позволява на участниците в демонстрацията  да видят и усетят на практика изучаваните физични закони. Те не са  само статични наблюдатели, а  всеки участва пряко. Образователният процес протича под формата на забавно, практическо обучение. Кой казва, че ученето трябва да е скучно? Тук  се учи  чрез правене.

Стремим се музеят ни да не е едно „място“ в което се пази тишина  и не се пипа. Напротив! Смятам, че по този начин гарантираме , че посетителите от всички възрасти могат да се насладят на едно обогатяващо и забавно образователно пътешествие, където мъдростта на миналото се среща с иновациите на настоящето, превръщайки музея в по-различно и оживено пространство за учене и открития.Top of Form

 

 

 

 

3. Кои са отличителните характеристики на един добър музей?

 

Много са нещата, които допринасят за успеха на един музей. Най-кратко и общо казано това са ангажирането и обучението на посетителите. Един добър музей трябва да се стреми да бъде актуален. Да проучва интересите, предпочитанията и нуждите на публиката си.  Да съобразява своите изложби, програми и комуникационни стратегии.  Да предлага съдържание представено по достъпен начин, коетоне само  да се харесва, но и да  създава преживявания на разнообразна аудитория, от деца до възрастни. Да се стреми да бъде приобщаващ и достъпен за хора от всякакъв произход, възраст и способности.  Да търси обратна връзка от посетителите и заинтересованите,  с цел  да оцени  въздействието си и коригира своите стратегии .

Въплъщавайки тези характеристики, един добър музей може да изпълни мисията си да       съхранява, интерпретира и споделя знания и култура с обществеността по смислен и въздействащ начин.

 

4. Как НПТМ успява да заинтригува нови публики? Какво вече е постигнато?

 

Интригуването на нова публика е от съществено значение за растежа и актуалността  на музея. Това, може би, е една  от най-сложните задачи на музейните специалисти. Опитваме се да  да привлечем и ангажирме нови посетители най-вече чрез  динамика и  разнообразие.  Стараем се поне два пъти годишно да експонитаме собсвени временни изложби. Каним гостуващи .

Знаем, че интерактивните  и практически изживявания са важни и заради това  в експозицията са включени интерактивни елементи с  практически дейности, които позволяват на посетителите да се ангажират активно с експонатите.

Организирайме специални събития, семинари, лекции и представления, концерти, теметични четения, които се грижат за интересите на  специфичната ни  публика. Сътрудничим  си с много неправителсвени и правителсвени организации, артисти, експерти в различни научни области.

Предлагаме  на отстъпки или специални промоции. Предлагаме  и адптирани образователни програми, които отговарят на съответните нужди на участниците.  Предлагаме съботни събития и образователни програми, подходящи за цялото семейството.

 

5. Кои са най-ценните качества, които един бъдещ специалист по музейно дело (мениджмънт, комуникация) трябва да развие?

 

Бъдещият музеен  специалист със сигурност трябва да има добра  професионална  подготовка. Но за да е успешен трябва да притежава и някои лични качества, като например: адаптивност и гъвкавост, страст, ентусиазъм , внимание към детайла и не на последно място находчивост и креативност при справяне с предизвикателствата – а те не са малко. Да не забравяме, че и добрите комуникационни умения са изключително полезни.

 

    

    

     6. Как би могла средата успешно да взаимодейства с посетителите? Имаме ли добри примери сред музеите в България?

Музейната среда играе решаваща роля за изживяването на посетителите. Идеалният вариант е сградата на музея да бъде проектирана специално за целите на музея. В България такива са твърде малко. Добре проектираното вътрешно пространство и тематико-експозиционно изложение са от основно значение и определят  начина, по който посетителите възприемат и научават. Предоставянето на информация на множество езици, ясните, кратки етикети и обяснения правят информацията достъпна за всички посетители, независимо от техните предварителни познания.  Добре и с емоция разказаната история (беседа),  в комбинация с практически дейности  също допринасят  посещението да е по-въздействащо и запомнящо се.  Не трябва да забравяме и за  комфорта на посетителите  –достъпност, лесна навигация, добро осветление,  приветлив персонал, наличието на удобства като тоалетни, места за почивка, магазин за сувенири. И ако сме успели да постигнем всичко това в нашия музей ще сме сугурни, че посетителите  ни ще си  тръгна т удовлетворени, образовани и вдъхновени. И ще се върнат отново.

 

7. Коя е първата стъпка в процеса на промяната и заговарянето на един нов "език" с публиките? 

Специфично е. Музеите ни са различни: по- големина, специфика, местонахождение ….Но, за всички е валидно, че е невъзможно да ангажираме  съвременните  посетители със старите  методи. За да създадем  нещо свежо и иновативно, се нуждаем  от нови идеи, методи и дори участници. Ако разчитаме единствено на традиционите си практики едва ли ще  привлечем  днешната технологична и разнообразна публика. Процесът на промяна ще е дълъг. Уви, вълшебна пръчица нямаме. Но все отнякъде трябва да се започне. Добрата новина е, че  и този процес в  не малко български музеи вече тече. Срещат се на все повече места авангардни, интерактивни инсталации, виртуални реалности и интерактивни дисплеи. Разказите/беседите не са скучни, по-скоро са дискусии . Добрите екскурзоводи насърчават участието на  публиката чрез въпроси и интерактивни демонстрации и така направят  темата по-осезаема и запомняща се.

Въпреки че опитът и традицията са ценни, музеите ни се нуждаят от свежи идеи и подходи, за да се свържат с днешните по-изискващи посетители, с  по-младите поколения и с различните демографски групи.

 

 

 

8. Разкажете ни малко повече за партньорствата, които музеят създава и поддържа. Кое е най-успешното за Вас към днешна дата?

 

Списъкът е дълъг. И всяко партньорство ни е носило различна полезност. Партньорствата ни с университети и други научни институции са довели до редица съвместни проекти, подобрявайки научната компетентност и репутацията на музея. Партньорствата с образователни институции и обществени организации са били полезни за   разработването на иновативни и ангажиращи програми, съвместни събития, семинари и лекции, които са привличали и нова публика. Партньорствата с корпорации, фондации и правителствени агенции осигуряват на музея съществена финансова подкрепа чрез грантове, дарения и спонсорства. Ето и списъка:

Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ)

Българска телеграфна агенция (БТА)

Български автомобилен клуб  „РЕТРО“( БАК Ретро)

Български ЛЕГО Клуб “Лебго”

Висше училище по телекомуникации и пощи

Гражданско Сдружение Алцхаймер-България

Национално издателство „Аз-буки“

Националната художествена академия

Регионалното управление на образованието – София-град (РУО София – град)

Сименс – България

СУ “Св. Климент Охридски”

Съюзът на физиците в България

Сдружение „Евтерпани“

Университет по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ).

Фондация „Америка за България“

Физически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“

Фондация “Еврика”

Център за неформално образование и културна дейност „Алос“

 

 

 

9. Кои са най-големите предизвикателства пред музейните изложби, с които бъдещите специалисти в областта ще трябва да се справят?

 

Предизвикателствата не са само за бъдещите специалисти. Да, натрупаните знания и опит са много важни, но всички сме изправени  пред редица провокации при проектирането и реализирането на изложби. От първостепенно значение е изборът  на тема - критична стъпка, която изисква внимателно обмисляне и планиране, като се започне от подбор на експонати до дизайна на изложбеното пространство и образователните програми, които е добре да  придружават новата изложба. Не забравяме интересите, нуждите и предпочитанията на публиката на музея. Добре е темата да предлага нова гледна точка или нова интерпретация на известни теми, както и да позволява интерактивни и завладяващи преживявания. В заключение ще добавя, че съществено предизвикателство пред всички нас бъдещи и настоящи куратори е това да намерим  баланса  между дълбочина и достъпност, така че  включените  експонати да са информативни и образователни, без да са прекалено технически или скучни. Тук идва на помощ създаването  на завладяващи разкази  с любопитни истории и интерактивни елементи.

      10. Какво предстои в програмата на Националния политехнически музей през 2024-а? 

 

Както и всяка година – наситена. Ще гостуваме с четири  пътуващи изложби в Стрелча, Хисаря, Благоевград и Ловеч. Ще бъдем домакини на три изложби. Предстои да открием осъвременения кабинет по физика и изложба към него, както и нов кът за деца с множество интеракции. Следете ни и за други събития, за които дори и ние още не знаем. Винаги има такива!

 

 

 

Интервюто е реализирано в контекста на Магистърската програма „Съвременни музейни експозиции в исторически и археологически музеи“ на Нов български университет. Програмата е насочена към работещи музейни експерти, куратори, архитекти, дизайнери с интерес в експозиционната работа и студенти с бакалавърска степен. Практическият фокус и приложимите знания са приоритет на обучението, което ще стартира в рамките на новата учебна година 2024/2025.  Повече информация за записване в програмата можете да получите официалния сайт на НБУ. 

 

Фото кредит: Национален Политехнически музей