Новини

С изкуство, дизайн, звук и необичайни гастрономически експерименти в галерия „УниАрт“ на Нов български университет беше официално открита изложбата „Вкус и формули за утре. 125 години от рождението на Николай Дюлгеров“. Проектът преоткрива една от ярките, но все още недостатъчно познати фигури на българския модернизъм – художника, архитекта и дизайнера Николай Дюлгеров (1901–1982), свързал творческия си път с италианския футуризъм.

Изложбата съчетава оригинални произведения, архивни материали, пространствени реконструкции и съвременни интерпретации, за да покаже многостранния характер на творчеството на Дюлгеров и средата, в която той работи.

Специално за откриването в България пристигнаха и двама от наследниците на Николай Дюлгеров – неговите внуци Барбара и Никола, които пазят паметта за своя дядо отвъд музейните фондове, архивите и историята на изкуството.

„Благодарим от сърце на галерия „УниАрт“ и на Анжела Данева за поканата. Изключително благодарни сме за отношението и вниманието, с които д-р Данева разпространява творчеството на Николай Дюлгеров. Изключително много ценим и съдействието на университета за проучването и документирането на дейността на Николай Дюлгеров като художник“, споделиха те.

За Барбара и Никола изложбата е и възможност творчеството на техния дядо да достигне до нова публика: „Много сме щастливи, че тази изложба дава възможност да се види стойността на творбите на този български човек на изкуството, който оставя значима следа.“

По време на откриването зам.-ректорът по международната дейност доц. Георги Гочев постави въпроса за мястото на модернистите в историята на българското изкуство: „Всички знаят кой е Владимир Димитров – Майстора, но шепа хора извън тези, които се занимават с история на изкуството, знаят кой е неговият съгражданин Николай Дюлгеров.“ По думите му „историята на българското изобразително изкуство е в огромен дълг към българските модернисти“.

Именно от въпроса защо Дюлгеров остава толкова малко познат в България започва и работата по изложбата, разказа един от нейните куратори д-р Анжела Данева.

„Дюлгеров изгражда творческия си живот в Италия. Произведенията, проектите и документите му са разпръснати между различни колекции и архиви. Самият той упорито отказва да се побере в една категория – той е художник, архитект, дизайнер, график, работи с мебели, интериор, типография, реклама“, посочи тя.

В центъра на изложбата е художествената реконструкция на La Taverna Futurista del Santopalato – историческия футуристичен ресторант в Торино, открит през 1931 г. Оригиналният му интериор е дело на Николай Дюлгеров и Луиджи Коломбо – Филиа.

„За екипа на проекта „Таверна Сантопалато“ е много повече от една ексцентрична футуристична история на храната – тя е ключ към начина, по който Дюлгеров мисли. Там архитектурата, интериорът, графиката, храната и човешкото поведение се срещат в един общ замисъл“, обясни д-р Данева.

Тази идея оживя и по време на откриването чрез три кулинарни „формули“, публикувани в La cucina futurista през 1932 г. – POLLOFIAT / ПилеФиат по формула на Николай Дюлгеров, ORTICELLO CUBISTA / Кубистична зеленчукова леха и FRAGOLAMAMMELLA / Ягода гърда.

Съвременните им интерпретации са дело на шеф Анри Донно, шеф Мартин Николов и шеф Йоанна Йорданова от училището за кулинария и занаяти „Шарена Фабрика“. Те пресъздадоха една от провокативните идеи на футуристите – храната да бъде композиция от форма, цвят, аромат, вкус и допир, а храненето да се превърне в художествено преживяване.

„На храната не се гледа като на бреме, като на тежест, която всекидневно трябва да поглъщаме, а се гледа като на празник. Усеща се наистина духът на Италия“, отбеляза д-р Данева.

Сред специалните експонати е L’Anguria lirica – футуристична книга от ламарина от колекцията на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, която се показва пред публика за първи път. В изложбата могат да бъдат видени и оригинални колажи, плакати, светлинни обекти и керамика на Дюлгеров, както и архивни документи и фотографии.

Експозицията е съпътствана от изданието „Николай Дюлгеров в писма“, подготвено от д-р Анжела Данева. То включва 57 писма от Централния държавен архив в София и архива на Тулио д’Албисола в Италия, представени на български, италиански и английски език. „В тези писма изведнъж изчезва историческата фигура и започваме да чуваме човека“, сподели д-р Данева.

Важна част от проекта е участието на студенти и преподаватели от НБУ, които поставят идеите на историческия авангард в съвременен контекст. В колективния експериментален анимационен проект „Синхроничности“ студенти от програмите „Анимационна режисура“ и „Анимационно кино“, под художественото ръководство на ас. д-р Велислава Господинова, интерпретират творчеството на Дюлгеров чрез абстрактни геометрични, органични и механични форми, цвят, движение и звук.

Звуковото измерение на футуризма е развито в проекта „Шумът като цвят“ на екипа по електронна и компютърна музика с ръководители проф. д-р Симо Лазаров и доц. д-р Росица Бечева. В него участват студентите Борис Филипов и Касем Незар от БП „Музика“, специализация „Електронна и компютърна музика“, и Деница Дойчева и Кристина Савова от МП „Тонрежисура“. Чрез електронно звукоизвличане те продължават футуристичната идея, че шумът може да бъде музика, а звукът – не просто фон, а част от художествения образ.

Така участието на новото поколение продължава една от основните линии в творчеството на Дюлгеров – свободното преминаване между различни изкуства, медии и сетива.

„Проектът постепенно престана да бъде опит да възстановим един позабравен автор. Той се превърна в среща между различни времена“, обобщи д-р Данева. „И се надявам, че вместо да питаме защо Николай Дюлгеров е останал толкова малко познат, може би ще се попитаме как сме могли толкова дълго да не забелязваме колко интересен е той.“

Изложбата „Вкус и формули за утре. 125 години от рождението на Николай Дюлгеров“ е курирана от изкуствоведките д-р Анжела Данева и Надежда Янакиева е резултат от сътрудничеството между галерия „УниАрт“ и Центъра за българо-европейски културни диалози на НБУ, с подкрепата на Италианския културен институт в София и в партньорство с училището за кулинария и занаяти „Шарена Фабрика“.

Изложбата е отворена за посетители в галерия „УниАрт“ на Нов български университет от 24 септември до 30 ноември.

Фотокредит: Милена Янкова