Новини

zimna-shkola-2017-2_678x410_crop_478b24840a zimna-shkola-2017-1_678x410_crop_478b24840a dsc-0031-1_678x410_crop_478b24840a dsc-0030-1_678x410_crop_478b24840a dsc-0039-1_678x410_crop_478b24840a
02.02.2017 13:29
Новини

Зимна школа 2017 „Многоезичност и междукултурна комуникация“

На 1. и 2. фувруари.2017 г. се проведе традиционната Зимна школа 2017 на департамент „Англицистика“, организирана с участието на департамент „Романистика и германистика“. Събитието, преминало под наслов „Многоезичност и междукултурна комуникация“, предостави форум за изява на английски, испански, руски и български език на преподаватели, студенти и докторанти от Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Политехническия университет „Петър Велики“, Санкт Петербург, и Нов български университет.


Пленарен доклад на тема „Развитието на перфекта в английския език“ изнесе на английски език гл. ас. д-р Божил Христов, Катедра „Англицистика и американистика“, Факултет по класически и нови филологии, СУ „Св. Климент Охридски“. Д-р Христов разгледа произхода и развитието на перфекта в историята на английския език, като обърна внимание как перфектът със спомагателния глагол to have (имам) възниква от по-ранни притежателни конструкции с допълнение (от типа на I have something done „имам нещо направено“). Перфектът с глагола to have постепенно измества този със спомагателен глагол to be „съм“. Особено внимание беше отделено на функционалните обяснения за изчезването на перфекта с be.


Презентация на тема „Използването на електронни терминологични инструменти с цел усъвършенстване на уменията и компетенциите на студентите по превод“ беше представена на английски език от преп. Мария Степанова и нейните студенти Наталия Староселская и Татяна Ершкова от Института по хуманитарни науки, Политехническия университет „Петър Велики“ в Санкт Петербург. Те разказаха за опита си в разработване на проект за използване на електронни инструменти за представяне на терминология. Целта на проекта е да се подобрят уменията и компетентностите на студентите по превод в избраната от тях област. В него са взели участие магистри първокурсници. Те са създадали многоезичен електронен речник на термините, използвани в областта на преводознанието, на четири езика: английски, испански, френски и немски. Общо 90-те термина са разделени в три групи: основни понятия и терминология в преводознанието, преводни полета, преводни техники. Многоезичният електронен речник е достъпен на адрес: multiterm.tra-service.ru (SPBSTU Речник).


Презентацията „Трансформации при превода на вълшебната картина на света в романа „Хари Потър и огненият бокал“, изнесена на английски език от Е. А. Мозгачева – също от Института по хуманитарни науки, Политехническия университет „Петър Велики“, Санкт Петрбург, анализира основните методи и техники, използвани за пресъздаване на вълшебната картина на света в превода на романа на руски език. Бяха идентифицирани и анализирани характерните методи и техники за пресъздаване на света в превода. Според представения анализ преводачите на романа на руски език са използвали най-често калки (63%), транслитерация (17%) и описателен превод (10%). Бяха отбелязани и други техники, напр. добавяне (5%), лексикални и граматически промени (3%), обобщаване, изпускане, холистични трансформации (1%).


Презентацията на гл. ас. д-р Милка Хаджикотева, НБУ, „Превод на метафори“, представена на английски език, насочи вниманието на аудиторията към теории за отражението на действителността върху езика и присъщата му метафоричност, обобщени в първични и вторични моделиращи системи. Застъпените теории са разработени от водещи изследователи в областта на лингвистиката, културологията и семиотиката, според които характерната за езиците метафоричност на възприемането на заобикалящата действителност и самата мисловна дейност дават отражението си върху различните езици и използваните от носителите им изразни средства. С помощта на примери от английски, български и руски език бяха изведени тенденции за осмисляне на специфичните езикови прилики и различия във възприятията, които се отразяват върху превода на метафорични изрази от един език на друг.


В презентацията си на тема „Преводи и рецепция на руската литература в България” доц. д-р Татяна Фед, НБУ, разказа за етапите на проникване на руската литература в България от средата на ХIX век до наши дни. Тя също така сподели интересни факти от личния си преводачески и изследователски опит. Като новина за слушателите прозвуча фактът за литературната мистификация на поета Николай Парушев на Изгубената глава („Пътешествието на Онегин“) от „Евгений Онегин” на А. С. Пушкин и проблемите на превода на текста от български език на руски. Интересни се оказаха данните за новия прочит на пиесата на Н. В. Гогол „Ревизор” от българските режисьори-преводачи, които чрез прийома на адаптацията, свойствена за преводите от следосвобожденския период, представят на съвременния зрител Гоголевата творба. В дискусията след презентацията студентите от Санкт-Петербурския политехнически университет изразиха учудването си, че в книжарниците в София се продават преводи на руски класици от ХIX век от различни издателства, а не са срещнали нито един съвременен автор.


Пленарният доклад, изнесен на втория ден на школата от проф. д-р Димитър Веселинов, д. н., СУ, бе на тема „Фердинанд дьо Сосюр и българските студенти в Женевския университет“. Аудиторията се запозна със значимостта на издирването и изследването на българските студенти на известни учени, оставили трайна следа в историята на отделните клонове на науката, за разкриване на българското присъствие в европейското научно и културно пространство. Оказва се, че формирането на българския интелектуалец следва своя собствена логика и сравнителна рядкост са случаите на имитационно имплантиране в българската филологическа и лингводидактическа област на дадена изследователска теория. Очертават се определени поколенчески нагласи за отвореност или за резервираност при възприемането на чужди изследователски или образователни модели. Профилът на българския студент в сравнение с швейцарския показва разлики в социалната мотивация, в менталността, в желанието да продължи успешно образованието си и, разбира се, в различните социопрофесионални пътища на реализация. За отбелязване е, че българските студенти невинаги отиват в Женева само за да се сдобият с диплома, отваряща им пътищата към служебна кариера след завръщането им в България. Обикновено голяма част от българите се отдават само на аристократичното удоволствие от изучаване на престижни и авангардни дисциплини, насочени главно към посветени (т. е. инициирани) кандидати. Показателен обаче е фактът, че те имат усет за адаптиране към този елитарен дух на Женевския университет и се появяват там, където няма особен интерес сред прагматичните службогонци и архивисти. За тях френският език, филологическата подготовка и загадъчният акцент на санскритския език са основните академични мотиви за избор на университетски дисциплини, даващи им право на висококвалифицирана образователна подготовка.


Презентацията на тема „Изобразителното изкуство в чуждоезиковото обучение“ бе представена от доц. д-р Елена Савова, НБУ. Според препоръките на Сеулската програма: „Цели на развитие на естетическото образование“, приета от ЮНЕСКО през 2010 г., обучението по която и да е дисциплина трябва да бъде подчинено на разностранното – не само когнитивно, но и емоционално, естетическо и социално развитие на личността. Тези идеи се възприемат и в съвременното дейностно и комуникативно ориентирано чуждоезиково обучение. В тази връзка презентацията запозна аудиторията с начини за използване на произведения на изобразителното изкуство с цел развиване на речеви умения в „автентична среда за учене“, в каквато могат да се превърнат музеят и картинната галерия. Представени бяха учебни дейности и материали, демонстрирани на конференция и семинар в Университета Дюсбург-Есен през месец март 2016 г. Разглеждаха се и възможности за използване на подобни идеи в учебния процес в НБУ в съответствие с образователната философия на университета и със средата за обучение и общуване, която той предоставя.


Докладът на гл. ас. д-р Магдалена Караджункова, НБУ, на тема „Критерии за подбор на литературни текстове в обучението по испански език като чужд“, представен на испански език, си постави за цел да запознае аудиторията с основните критерии за подбор на литературни текстове, които използва преподавателят по испански език в час. Разглежданата проблематика е обект на дискусии, като изследователите по темата представят различни гледни точки. Разработката се базира на мнението и опита както на учени представители на англоезичния свят като Коли, Слейтър, Натъл, така и на изследователи, принадлежащи на испаноезичния – Албаладехо Гарсия, Наранхо Пита и Вентура Хорхе. Въпреки че не съществува еднозначна формула за подбора на литературния текст, като основно изискване бяха посочени съобразяване с групата обучаващи се, с тяхното ниво и интереси. Литературата в часа по испански език като чужд трябва да предизвиква наслада от четенето, да създава настроение и да съдейства за езиковото и културно образование на обучавания.

 

Докладът на гл. ас. д-р Даниела Александрова, НБУ, на тема „Преводът като дидактическо средство в обучението по испански като чужд език“, представен на испански език, си постави за цел да разгледа ролята на превода в чуждоезиковото обучение в исторически план и да докаже ползата му като дидактическо средство в рамките на съвременните методи по чуждоезиково обучение. Дидактическият превод в обучението по чужд език се схваща като средство за постигане на определена цел, различна от професионалната подготовка на преводачи. Представени бяха в контрастен план граматико-преводният метод и комуникативният подход в чуждоезиковото обучение, като бяха анализирани приносните моменти на двата подхода. В заключение бяха представени различни дидактически приложения на превода, съгласно нивата и изискванията на европейската езикова рамка.


В презентацията на тема „Е-платформа в помощ на обучението по специализиран чужд език“, доц. д-р Мария Стамболиева за първи път демонстрира резултатите от първия етап на проекта на Лабораторията за езикови технологии към департамент „Англицистика“, разработван в сътрудничество с департамент „Информатика“ и финансиран от Централния фонд за стратегическо развитие към Настоятелството на НБУ. Платформата дава възможност: 1/ за създаване на специализирани учебни корпуси за основните професионални направления на Университета и за нивата от Европейската езикова рамка, 2/ за създаване на лингвистични бази данни с морфологична и синтактична информация към корпусите; 3/ за генериране на разнообразни тренировъчни езикови упражнения и прехвърлянето им в платформата Мудъл. Платформата вече разполага с десетки учебни текстове за нивата А1 и В2, разпределени в 24 учебни корпуса, и стотици тренировъчни упражнения. В началото на м. януари тази година текстовете и тестовете към тях бяха публикувани в курс „Специализиран английски език“, а интересът на студентите беше очевиден: за малко повече от денонощие се регистрираха близо 400 студенти. Освен за обучение по специализиран чужд език Е-платформата може да допълва курсовете по граматика и лексикология и практически чужд език за неспециалисти, голям брой курсове във филологическите програми на НБУ, а също и курсовете по български език за чужденци и по езикова култура.


Работата на школата завърши с обща дискусия на тема „Граматика и лексикология“. Участниците обсъдиха съдържанието на унифицираните курсове по граматика и лексикология на нива В1 и В2, предназначено за студентите от общообразователните курсове по английски език в НБУ. Материалите за тези курсове бяха разработени от екип от преподаватели по английски език в НБУ през пролетния семестър на академичната 2015/2016 г. специално за целите на обучение на студентите в университета. В качеството си на електронно пособие за черпене на информация както от студенти, така и от преподаватели, материалите бяха публикувани в електронната платформа на НБУ през есенния семестър на академичната 2016/2017 г. Преподавателите по английски език в двата курса разполагат с пълната свобода и съпътстващата я отговорност да разширяват и допълват предоставените общи материали с персонализирани упражнения в контекст, съобразен с интересите на обучаваните от тях студенти.


Благодарение на позитивната енергия и зареждащата атмосфера школата се превърна в многоезичен форум, в който участниците представиха своя опит, научни интереси и резултати от проектите, в които са участвали и участват и обмениха идеи за бъдещо сътрудничество и творческа работа. Взаимодействието между преподаватели, студенти и докторанти бе в центъра на сесиите, посветени на лингвистиката, превода и преподаването на съвременни езици.


Благодарим на участниците и до нови срещи!

 

Текст: гл. ас. д-р Милка Хаджикотева, Ръководител на департамент „Англицистика“