Актуално

Д-р Боряна Гигова е хоноруван преподавател в три департамента на Нов български университет. Защитава докторската си дисертация с темата „Медийната репутация като държавна политика”, а нейн научен ръководител е проф. д-р Росен К. Стоянов. Експерт е в брандинга и рекламата.



Каква е мотивацията Ви да изберете НБУ за кариерно развитие?

Аз съм кадър на този университет. Завърших бакалавърска степен, магистърска степен, докторска степен. От гледна точка на българските университети Нов български университет е най-доброто място, в което човек може да развие себе си и то не като какво да мисли, а как да мисли – въобще да мисли. Смятам, че е най-добрият университет в България и дава страхотна възможност на студентите си да се докоснат до практиката.


Защо имате мотивацията да преподавате?

Това е дълъг процес. Когато получих предложение да стана докторант, първоначално отказах, защото не смятах, че мога да съвместявам натоварения си работен график с преподавателска дейност. Още повече – не смятах, че притежавам нужните умения и компетенции да преподавам. Да преподавам не като форма на наизустяване, а като реално предаване на мотивация, желание да търсиш и намираш, да се развиваш. Още с първия ми курс разбрах, че дълбоко съм се заблуждавала. Преподаването ми донесе усещане за правилна посока и добри избори, за смисъл на приемственост, за гордост от постиженията на студентите вследствие предадения опит, заряд и мотивация. Самата аз се промених, защото в началото целта ми беше да преподавам, като смисълът беше да мултиплицирам себе си, да дам максимума от моите експертизи и е абсолютно невъзможно и безсмислено. Всеки човек има силни и слаби страни. Смисълът е да опитам да намеря всичко най-добро във всеки един студент и да му помогна да го развие. Няма идеален и перфектен човек, това важи за студентите във всяка една сфера. Всеки човек има различни силни и слаби страни. Целта е да се засилят силните и да се работи върху тях и да се тушират слабите. Моя близка приятелка завърши MBA в Харвард и по време на следването ѝ имах възможност да ѝ отида на гости и да посетя публична лекция там. Неин професор ме вдъхнови, твърдейки че част от добрия мениджмънт е да не поставяш хората под общ знаменател, а да търсиш силата във всеки един и да работиш върху нея. Леко плагиатствам.


Има ли трудни моменти в ролята ви на преподавател (неразбирателство със студенти) и как се справяте с тях?

Случва се изключително рядко. По-скоро бих определила тези случаи като казуси и обикновено е въпрос на неразбирателство, а не на проблем, който с нужното търпение се изглажда.


Маркетинг, брандинг или реклама?

Влюбена съм в брандинга, това е любов от пръв поглед, която се задълбочава с годините. Разглеждам брандинга като част от маркетинга и като маркетолог се интересувам от изглеждането и управлението на бранда. Брандингът е факторът, който стои зад всеки един успешен бизнес. Благодарение на опита си, успявам да дам на студентите си реални казуси, върху които да работят, реални решения, които да съумеят да валидират. Афинитетът ми към рекламата се дължи на креативноста и хората в този бизнес. С особена сила това важи за дигиталната реклама, която заема все по-централна роля в медийния микс. Вече не може да се говори за предпочитани комуникационни услуги, а по-скоро за промяна на цялостната визия за развитието на комуникационния пазар, насочен към дигитализиране. В този тон, връщайки се към самия въпрос – не бих приоритизирала нито едното. Не смятам, че днес може да бъде осъществена успешна комуникация, било то корпоративна или политическа, без да се използва целия микс и набор от средства. Не бих изключила и ПР.


Има ли реклами, които трябва да бъдат ограничени?

Има регулации в рекламата. Продуктите, които подлежат на подобен тип рекламни рестрикции са алкохол, цигари, лекарства, хазарт, вредните храни.От комуникационна гледна точка забраната е безпредметна. Рекламата е форма на комуникация и като такава цели разпространяване на информация. Ако един продукт може да се окачестви като „вреден“, то нека се забрани производството му, не неговата комуникация – тоест реклама. Не може да разрешаваш производството на даден продукт и да забраняваш той да бъде комуникиран, съответно рекламиран. Инфорамацията е ресурс, ценен ресурс. Не съм против рестрикциите, но те остават безрезултатни, ако не бъдат част от цялостна стратегия, която включва информационни кампании. Ако нещо е толкова вредно трябва да се ограничи неговото производство, а не неговата реклама.


Успешна реклама в България и чужбина?

Рекламният бизнес все повече се доближава до успешните световни практики, особено като криейтив. Кампании, които имат силен потребителски инсайт се отличават с емоционалния си брандинг, който надделява над рационалния. Провокация, интерактивност и ангажираност се виждат все по-често.


Какво представлява Рекламна академия?

Това е най-добрият форум, срещащ бизнеса с академичността, който съм виждала в този университет и като цяло в България. От 5 години преподавам в НБУ и за първа година имах удоволствието да бъда активен участник и организатор. В рамките на 3 дни 210 студенти от различни университети и специалности имаха възможност да работят върху реални кампании с реални клиенти по процеса на изготвяне на цялостна комуникационна кампания. Искрено съм впечатлена и нямам търпение да се случи и следващото издание.


Какви са вашите бъдещи планове?

Като специалист в дигиталния маркетинг и преподавател в този университет, се надявам да имам възможността да споделям опита си със студентите, да го предавам, да ги зареждам позитивно и да им давам вяра и увереност, че те могат да постигнат всичко това, което искат и единствените хора, които биха могли да ги спрат са те самите.

Интервюто е част от проект в рамките на курс „Вътрешноорганизационни отношения“ на гл. ас. д-р Евелина Христова, пролетен семестър на академичната 2017/2018 година.