Актуално

Интервюто взе Атанас Узунов, студент в програма „Журналистика“.


Гл. ас. д-р Даниела Кадийска е преподавател в департамент „Кино, реклама и шоубизнес“ на Нов български университет, където завършва висшето си образование. Притежава бакалавърска степен по „Реклама“ и е магистър по „Филмово и телевизионно изкуство“, а докторската ѝ дисертация е посветена на изследване на потребителските нагласи към продуктовото позициониране в киното и телевизията. Основните ѝ изследователски интереси са в областта на развитието на рекламата в света и България, иновациите и творческите подходи в комуникацията, интегрираните маркетингови комуникации и продуктовото позициониране. Участва в различни национални и международни проекти, както и в университетски конференции (организиране, доклади, комисии и др.). Води курсове като „Брифът в рекламата“, „Иновативни форми на рекламата“, „Творчески техники в рекламата“ и др.

Какво според вас прави една реклама иновативна?

Живеем в епоха, белязана от зашеметяващ напредък в технологиите и нарастващи предизвикателства. Потребителите, пазарите, медиите – всичко се променя, а и човек така е създаден, че непрекъснато търси нещо ново и различно. Всеки ден хората се опитват да открият следващото „голямо нещо“, следващото изобретение, което ще улесни живота им. Идеите ни нямат край, но когато те създават стойност, можем да говорим за иновации. Това важи и за комуникациите. И тук искам да подчертая, че в съвременния бизнес не говорим за приложение на отделните комуникационни елементи (реклама, насърчаване на продажбите и т.н.), а за съчетаването им в една система, която ще доведе до желаните бизнес резултати. Иновативната комуникация е способността на фирмите да общуват със своите публики ясно, последователно и с уважение, като прилагат идеи и процеси, които не са били използвани по-рано. Печеливша иновативна комуникация ще бъде тази, в която успешно работят функциониращи екипи, включващи хора както от маркетинга и продажбите, така и от комуникационните агенции, различни разработчици (на софтуери, сайтове, уеб съдържание и мултимедия, мобилни приложения и т.н.) и инженери от бизнес средата. Аз винаги обичам да казвам на моите студенти, че човек единствено в банята е сам (а вече и там не сме сами) и екипността в този бизнес е от изключително значение. Второто важно условие за успех е инвестиция в силна комуникационна платформа, която да ангажира аудиторията. И третият фактор за успех на всяка една иновационна програма е силата на двупосочното въздействие на комуникацията. Добри неща се случват само чрез слушане, разбиране и оценяване на други гледни точки, без които малко от нововъведенията, които подобрят живота ни ще надхвърлят идеята.

Може ли България да бъде среда за развитието на иновативно мислещи млади хора (в тази област)? Защо?

В България има много млади и талантливи хора с иновативно мислене и това го усещам всяка година в студентите си. Те притежават и нестандартното виждане, и талант, но не всички успяват да ги развият. Защото за изграждането на един истински рекламист са важни още много качества – характер, целеустременост, упоритост. Когато имаш хъс и мотивация да вървиш напред няма невъзможни неща и можеш да ги реализираш навсякъде. Никой и нищо не може да те спре. Аз вярвам, че единственото, което може да ни попречи да осъществим мечтите си сме самите ние. Така, че да – не само в България, но и във всяка една точка по света можеш да развиваш иновативно мислене и да го прилагаш успешно, стига да имаш желание и мотивация. Има една поговорка, която гласи „Когато някой иска да направи нещо го прави, когато не иска да го направи си търси причина за това“.


Как съчетавате рекламата с киното и телевизията?

Киното винаги е било моята страст, моето хоби и част от моето образование. Допирните му точки с рекламата са много. И двете съчетават в себе си изкуството и бизнеса, което ги превръща в огромно предизвикателство. Най-добър ще бъде онзи филм, който съблазни най-голям брой от средния многомилионен зрител, който успее да намери контакта с публиката. Същото е и с рекламата. Освен това, рекламата и киното взаимно се допълват в общуването си с публиката. Много често си помагат в реализацията на целите. Тази връзка датира още от далечната 1895 г., когато братя Люмиер, създават и прожектират първия филм в света, след което киното се превръща постепенно от екзотично преживяване в масова медия.

Завършвайки бакалавърска програма по „Реклама“, реших магистърската да е „Кино и ТВ“, именно поради това, че можех да съчетая в едно двете си големи страсти. Когато трябваше да избера тема за докторската си дисертация исках тя да е свързана и с рекламата, и с киното. Решението дойде много бързо – продуктово позициониране. Практика, която току-що беше регламентирана в нашата страна и това от научна гледна точка беше неразорана целина. Чудесен повод да докажа връзката между киното и рекламата. Всяка година в хилядите продуцирани филми рекламодателите виждат не само алтернатива на традиционната реклама, поради различни финансови, законови и чисто технически причини, но също така и всичките предимства от маркетингова гледна точка.


Как с едно изречение бихте определили връзката между литературата и киното? Пречат ли си те по някакъв начин?

С една дума – симбиоза. Киното и литературата са изкуства, свързани по между си, но в същото време различни по свой собствен начин. Киното се заражда много по-късно от литературата и през своето развитие търси помощ от предишните „поколения“, едно от които е литературата. И за начинаещия „кинаджия“ е ясна зависимостта на киното от ярка литературна основа. Това разбира се е плод на активно търсене, много средства и не на последно място силен усет за печеливша комбинация между литература и екип, който да я осъществи. И тук отново стигаме до тази екипност, без която нито един бизнес не би успял.

Всички продуценти се натискат да откупят станалите бестселъри литературни произведения, съзнавайки, че бъдещият филм ще тръгне от висока база - популярността на предхождащия го роман. От тук нататък – много пари, добри актьори, режисьор и като че ли всичко е предрешено. С това искам да кажа, че добрата литература много скоро намира своята екранна реализация. От друга страна обаче, сивият поток в нея захранва огромната нискокачествена и незапомняща се продукция запълваща безбройните ефирни и кабелни телевизионни канали.

При реализацията на даден текст има няколко възможни варианта. Единият е, качествен текст, доказал стойността си чрез читателски успех - да бъде пресъздаден адекватно на стойността си от добър филмов екип. Продукт на такава симбиоза е филм с голям, понякога в зависимост и от други фактори, огромен успех изразен чрез цифрата на своя боксофис. Антипод на този модел е варианта филм без литературен първоизточник, филм роден в главата на режисьора. И в двата случая примерите са много. Темата е дълга и не може да се изчерпи с две изречения. В отговор на въпроса ви пречат ли си по някакъв начин литературата и киното ще кажа – не. Смятам, че това, което ни кара да запомним определен филм при всички случаи е успешната комбинация между литература и майстори, които да я преведат на езика на киното, да изградят напълно нов продукт, който в много случаи има самостоятелен живот


Как избрахте Нов български университет?

Ако трябва да бъда откровена – случайно. След като завърших средното си образование опитах в СУ да следвам психология. Това беше по времето на социализма, в което се изискваше да се явиш на т.нар. политически изпит. Аз винаги съм била от хората, които тогава наричахме „бунтари“ и не се явих на него. Струваше ми се безумно да се определя нивото ти на знания от теми, свързани с политиката. По онова време тези теми (свързани с история на БКП, името на Тодор Живков и как да претворим в дела решенията на партията) разработени се разпространяваха от ръка на ръка и трябваше само да ги научиш наизуст, за да успееш да влезеш. По тази причина не ме приеха, за което съм много благодарна. И така не станах студентка, но на 21 години бях вече женена и с две деца. Последното нещо, за което мислех тогава беше развитието ми.

Постепенно обаче децата порастваха, а аз все повече узрявах да реализирам неосъществената си мечта да уча психология. Споделих мислите си със семеен приятел, който вече преподаваше в НБУ. От него разбрах, че университетът предлага образование по психология. Отидох с ясното намерение да запиша това, но когато разгледах каталога, открих програмата по „Реклама“. Това беше нещо ново, различно, нестандартно. Рекламният бизнес у нас едва прохождаше и беше изключително предизвикателство. Предложените курсове бяха много разнообразни: имаше и психология, и кино, и изкуство, и маркетинг… всичко, за което мечтаех. Годината беше 1995 г., а НБУ така ме омагьоса, че вече повече от 20 години съм все още тук.


С какво според Вас се различава от другите университети?

Бих казала, че всичко е различно – и програмите, и преподавателите, и студентите, и методите на преподаване, и не на последно място отношенията между хората.

Днес НБУ е утвърдена, стабилна институция с 27-годишна история, която предлага образование на студентите различно от класическото, откликвайки на всички промени. В очите на обществото това не е вече същият университет, който беше в началото, без собствена сграда и лоша организация (хубавите думи за него бяха рядкост), сега нещата са различни. Днес само името говори за нещо ново.

Разнообразието от различни програми, предлагани от Университета, дава възможност на всеки да намери своето място. Голяма част от тях са единствени по рода си. Ежегодно се адаптират към променящата се бизнес среда, за да отговорят на съвременните критерии за развитие в съответната област.

Различното обучение в НБУ акцентира върху изграждането на умения у студентите, които да формират у тях способност за адаптация и социална реализация в променящата се реалност. Традиционният метод на обучение, който вече е остарял, се заменя от нови, модерни практики на преподаване, които действат на различен от досегашния принцип. Неформалните разговори с преподавател по време на час стимулират интеракцията между него и студента, което води до много по-продуктивни резултати. Така младият човек се стреми към реални знания, а не просто оценки.

Новият образец на обучение, който се предлага в НБУ, без да подценява знанията, прехвърля ударението върху развитието и усъвършенстването на умения, чрез които взаимодействаме и променяме обкръжаващата ни среда. Теорията е изключително важна и без нея не може, но практиката е най-важното нещо. Голяма част от занятията не са под формата на лекции, а на семинари, уъркшопи и различни работилници. Студентите се включват в проекти, които най-добре отговарят на техните умения, имат повече свобода в решенията и идеите си, а крайният резултат е че извличат най-доброто от практическите занятия. Насърчават се творческите подходи към решенията на задачи.

Самостоятелните проекти, които са застъпени в голяма част от курсовете е голямо предизвикателство дори и за най-ерудирания студент. Проектите са така селектирани, че да предизвикват у студентите бърза и точна мисъл, интеракция и креативност. Поставянето на глобален проблем като обикновен учебен въпрос пред студента е честа практика, защото когато говорим за неща, които действително го вълнуват той е склонен повече да мисли и анализира. В същото време тези проекти са трудни за изпълнение, но креативни и интересни, затова никой не би могъл да се оплаче от скука.

И както казах по-горе, не на последно място, различното при нас са хората. Както преподавателите, така и студентите ни са амбициозни и решени да постигнат целите си. В същото време винаги можеш да разчиташ на помощ – било то за задачи или за работа по екипни проекти. Можеш да се обърнеш към лектор, асистент или колега – всеки би се отзовал.

Ролята на преподавателя е различна – да научи студента как сам да извлича знание от изобилието на информационни източници около себе си, да мисли аналитично и критично, а не да наизустява определени теории. Основната му мисия е да изгради верен критерии за оценка на света и да помогне на младия човек да намери своето място в него. Не се опитва да моделира студентите си по свой образ и подобие, а им дава право да изберат свой собствен път – да заимстват, да копират големите, да черпят идеи от тях и да вървят напред. Университетът им дава пълна свобода, а това е най-ценното за младите.

Нашите студенти имат самочувствие. Адаптивни и уверени в себе си, те се намесват удачно в обществения живот и бързо намират реализация. Голяма част от тях още по време на следването си започват работа свързана с тяхното обучение, което се дължи от една страна на връзките на Университета и преподавателите с бизнеса и от друга на качествените знания и умения, които придобиват.


Съгласна ли сте, че трябва да не се страхуваме от разнообразието? Защо? #nevarietatemtimeamus

Еднообразието убива, замъглява съзнанието, кара ни да губим смисъл. Смятам, че разнообразието е необходимост. То ни помага да израстваме, да погледнем на проблемите по-обширно и мащабно. Дава ни свободата да летим и да преоткриваме новото и истинското. Едно неспирно пътешествие, което ни обогатява, прави ни различни. Защо да се боим от нещо толкова хубаво?


До каква степен се одобряват курсове в различни програми, предложени от студенти?

В бакалавърската програма по „Реклама“ и магистърската „Рекламен мениджмънт и визуален брандинг“ имаме практика след всеки семестър да събираме и анализираме мнението на студентите за курсовете и преподавателите. Тази обратната връзка ни дава възможност да оценим удовлетвореността им. Много често в тези срещи-разговори идват идеи за нови курсове, които след това се въвеждат в програмата. Ние като преподаватели имаме един поглед над нещата, но ако се вслушаме и в студентите и разберем какво им липсва можем да направим програмата по-успешна и желана от тях. Разбира се идеи за курсове се раждат и от срещите ни с експерти от комуникационния бизнес, които непрекъснато каним на организирани от нас различни събития (Рекламна академия, Академия за онлайн, уъркшопи и т.н.). Смятам, че тези мнения не трябва да се неглижират.

За нас е от особена важност да разширим обхвата на програмата, защото вярваме, че всеки студент има нужда от среда, която развива неговата интелигентност и го стимулира да усъвършенства личността си с всяко свое действие.


Оставали ли сте впечатлена от някои предложения?

Трябва да призная, че до момента не сме получавали предложение за напълно готов и завършен курс от студенти. Това е сложен процес. Само идеята не е достатъчна. Реализацията е по-сложна, защото тя изисква решението на твърде много организационни и административни въпроси (преподавател, адаптация към съответен семестър съобразено с целостта на програмата, тематичен план и т.н.). А и не на последно място, за да бъде въведен един курс той трябва да бъде одобрен от Комисията по качеството към Зам. ректора по качеството и акредитацията и факултетните съвети съобразно различни критерии. Трябва да е съобразен със стандартите на НБУ. Това е сложен процес, през който студент (сам) трудно би преминал.

Интервюто е част от проект в рамките на курс „Вътрешноорганизационни отношения“ на гл. ас. д-р Евелина Христова, пролетен семестър на академичната 2017/2018 година.