Актуално

Интервюто взе Виктория Неделчева, студент в програма „Връзки с обществеността“.


Д-р Иван Начев завършва политология във Философския факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Преподава в Нов български университет от 1993 година. Доктор е по политически науки. Преподавателските му интереси са в областта на политическата теория и практика, европейската политическа интеграция и европейските интеграционни теории и стратегии. Участва в множество национални и международни проекти. Има публикации на английски, френски, руски, български и турски език.
Членува в множество български и международни организации.

От колко време сте преподавател в НБУ?

Преподавам в НБУ почти от неговото създаване, още от далечната 1993 година, първоначално като хоноруван, а малко по-късно като щатен преподавател. Започнах да преподавам по покана на доцент Светла Страшимирова, която беше един от моите най-харесвани преподаватели по „История на българския политически живот“ по време на моите студентски години, и по покана на покойния професор Богданов, един от най-харесваните от мен и моите съученици преподавател от ученическите ми години в Националната гимназия за древни езици и култури „Константин-Кирил Философ“.

Как се насочихте към тази професия? Какви са плюсовете и минусите ѝ?

Първоначално занимаването ми с преподаване се дължеше на общуването ми с моите преподаватели от средното и висшето училище, които в голямата си част се опитваха да пречупват материята, която ни преподаваха през призмата на човека и човешкото, а не през призмата на съществуващата до 1989 г. идеологическа система и консервативни методологии. Рухването на комунистическия режим отвори нови възможности за разчупване на статуквото, включително и начините на преподаване и проблематиките, които се преподаваха.

Първият курс, който водих в НБУ, беше Цивилизации и ценности, където в рамките на два семестъра имахме възможност да дискутираме с моите студенти развитието на различни цивилизации и култури през призмата на изкуството, динамиката на ценностите на обществата, и в крайна сметка да търсим повече разбиране за това защо и как са се случили едни неща, и защо и как са представяни в литературата други. Да разглеждаме историята на обществата не чрез дати, битки, грънци и паници, а през търсене на духовността, анализа на душевните терзания и страдания на хората, и в крайна сметка на личността.

Един от най-важните плюсове за мен е обстоятелството, че всяка година се срещам с толкова много и различни млади хора, току-що завършили училище, с толкова много лични съдби, лични пътища за развитие и толкова много мирогледи, които ме стимулират от една страна да променям себе си и методите си на преподаване, а от друга – да бъда непрекъснато близо до реалните проблеми на младите хора.

Минусите, доколкото има такива, са свързани с консервативността на част от колегите ми преподаватели, които предпочитат да слагат студентите под общ знаменател, без да отчитат тяхната идентичност и възможности за самоопределение и поведения. Опитите да се преподава в 21 век по методи от 19 век винаги са били проблем за мен. И естествено предизвикват у мен понякога доста бурни реакции. В съвременното ни общество има толкова много източници на информация, че всеки един студент може, стига да иска, да знае даже повече от своя преподавател, използвайки съвременните технологии за търсене на информация.

За мен е много по-важно да преподавам разбирания, които да карат моите колеги студенти да търсят все повече и повече отговори на въпроси и да им помагат при оцеляването им в съвременния ни свят, отколкото да се водя от консервативни и остарели разбирания какво трябва да знае един студент, разбира се според неговия преподавател.

Студентите не са маса, към която трябва да се отнасяме еднакво с упорито постоянство през годините, без да променяме себе си, а всеки един от тях е една малка вселена, която само чака да бъде открита и изследвана от своя преподавател. Това обаче е трудна задача за разбиране от страна на редица мои колеги.
За съжаление един от минусите на тази професия е нейната геронтократизация, което увеличава възрастовата дистанция между студентите и техните преподаватели и постепенно отдалечава едните от другите, което често води до неразбиране и дистанциране.


Следите ли каква е реализацията на завършилите при Вас студенти?

Да. В моя случай това не е много трудно, тъй като преподавам политически науки, имам досег със студенти от програми като „Политология“, „Международни отношения“, „Европейско управление“, „Масови комуникации“ и др., и поради естеството на практическата реализация на възпитаниците на тези програми повечето от тях са видими в обществото.

Имам много студенти, с които мога да се гордея не само като реализация, а и като отношение към живота и хората. Разбира се, има и такива, от които по-скоро се срамувам, че не съм успял като преподавател поне малко да им внуша отношение към живота.


Какво е мнението Ви за днешните студенти и студентите преди?

И преди и сега има две групи студенти. Първата група се състои от хора, които знаят защо са в университета, какво търсят, какво харесват, какво не харесват, които се опитват да вземат колкото се може повече от образователната система и от предимствата на НБУ. Втората група обикновено са хора, които са попаднали „случайно“ в университета – било заради родители, било заради приятели, студентския живот, купона или ако щете, за да си намерят гадже, за да се оженят или кой знае по каква друга причина, и които трудно успяват да се вместят в университетската среда.

Обичам да работя и с двете групи, защото тези, които имат посока лесно могат да бъдат объркани, а тези, които нямат, лесно могат да бъдат насочвани. Това изисква усилия, които не обичам да си спестявам, а напротив….всеки един млад човек е голямо предизвикателство за мен.

И преди и сега има студенти, които са много отворени към новостите в живота, и преди и сега има и такива, които са много консервативни и в поведението, и в разбиранията си за човека.


Ако имахте възможност да върнете времето назад, бихте ли избрали същата професия?

Да. Непременно. Преподавал съм и в средното училище, макар и само за няколко години и зная, че няма нищо по-стимулиращо и вдъхновяващо от това да се сблъскаш в буквалния и преносния смисъл на думата със световете, в които живеят тези млади хора. Да разбереш какво ги вълнува, какво четат, какво харесват или не харесват, какво правят и защо го правят. Как разбират живота е едно от най-полезните за мен неща, защото като един изследовател и наблюдател на обществото лесно може да си обясня не само обществените процеси, но и динамиката на ценностите в съвременното българско и европейско общество. Отговорът на въпроса: накъде… е много по-лесен.

Работата ми ме научи да разбирам повече хората и човешките характери.


Какво бихте посъветвали зрелостниците на които им предстои кандидатстване тази есен?

Да кандидатстват. Да си изберат нещо, които ще им бъде интересно. Може да не е свързано задължително с високо заплащане или висикопоставено положение, но във всички случаи ще направи живота им интересен. И да се възползват от годините, прекарани в университета, защото именно там ще имат възможност да бъдат сред много и различни млади хора – нещо, което животът след това няма да им предостави.


Над какви проекти ще работите през настоящата година?

Ще продължа работата си по международните научни и изследователски мрежи в които участвам и ще насоча вниманието си към проекти, които целят увеличаването на гражданската и политическата активност на младите хора, за да може обществото, в което живеем, да има по-голяма чувствителност към тях и разбира се те от своя страна да имат повече желание за участие в обществените процеси.

Както знаете, нараства количеството на младите хора в България и в Европейския съюз, които не участват в политическия и обществен живот, така както нараства и недоволството сред тях от ситуацията и качеството на живот, който ние им предлагаме.


Бихте ли искали да промените нещо в образователната ни система?

Да, бих искал. Преди всичко консервативният ѝ характер. Това, което показва развитието на 21 век е, че успяват такива хора, които са отворени към живота, които комбинират много от различни области, и които не робуват на остарели разбирания. Преподаването трябва да стане мултидисциплинарно, да не се преподават само знания, а и разбирания, които да помагат на съвременния млад човек да оцелява в едно общество, изпълнено с толкова много предизвикателства, да отсява ненужното от необходимото за неговия живот, да му помага да разбира и вижда и нуждите на другия, да преодолява егоизма, да им помага да работи с други хора и да си дава сметка за различността на тези други хора.

За съжаление нашата образователна система разчита на това да кара хората да се състезават един с друг, да се борят за по-високи оценки, да бягат в самостоятелни коридори, а животът реално ни предоставя повече възможности, в които ние работим, за добро или зло, с други хора.


Интервюто е част от проект в рамките на курс „Вътрешноорганизационни отношения“ на гл. ас. д-р Евелина Христова, пролетен семестър на академичната 2017/2018 година.