Актуално

Доц. д-р Динамир Предов е преподавател в Нов български университет, доцент по рекламна и художествена фотография, както и директор на Фотолаборатория на Нов български университет. Утвърдено име в сферата на фотографията и рекламата, носител на много награди от международни конкурси и изложби.

Интервюто взе Ралица Георгиева, студент в програма журналистика.

Здравейте, доц. Предов! Благодаря Ви, че откликнахте на поканата ми за интервю и се съгласихте да ми отговорите на няколко въпроса!
– Интересно е за мен. Всяко интервю те кара да направиш анализ на живота, който минава покрай теб, и това което се случва.

Първият ми въпрос към Вас е как протича един Ваш практически курс и слушат ли ви студентите?
– Практическите курсове, също както теоритичните, в голяма степен се базират на аудиторията, на интересите на студентите, на техните желания да получат знания в конктретната област. Голяма част от практическите курсове през първите две години са основополагащи и целта им е да запознаят студентите с професионалните практики, професионалното оборудване, организацията на работния процес и постпродукцията.

А по време на практическите занятия карате ли студентите да снимат извън студиото и кои са най-интересните места за снимки в Нов български университет?
– Всъщност има много интересни места за снимане в Нов български университет, например галерията на университета, стълбите пред първи корпус, както и цялото стълбище, което започва от централното фоайе. Има интересни гледни точки от втори корпус към целия университетски кампус. Напоследък и спортната площадка често е обект на снимки. Ние всъщност имаме един много интересен проект, „НБУ отвътре”, който представя в рамките на около тридесет снимки как студентите виждат Нов български университет. През октомври тази година ще стартираме проекта отново.

Кой от курсовете, които водите, Ви е любим?
– За мен всички курсове са интересни, защото те са направени така, че да отговарят на практичестата насоченост. Тъй като аз сформирах екипа от преподаватели още при съставянето на програмата, съм се стремил това да са хора, които да са се занимавали с решаване на проблеми на конкретни практически задачи, или казано на жаргон – „хора от бизнеса”, които да са наясно с технологиите и процесите в различните фотографски жанрове. Трудно бих могъл да отделя някакъв конкретен курс от останалите. В голяма степен дали ще харесам един курс зависи от поведението и отношението на студентите към него.

Имате научни интереси в сферата на фотографията, журналистиката, ПР, реклама, изкуствознание...Как сте успявали да съчетавате всички тези науки през годините?
– Моите интереси са се определяли от конюнктурата на живота и ситуацията. В дадени моменти са ми трябвали повече финансови средства, например за да си закупя жилище. В тези случаи съм се насочвал към сфери като рекламата, които да могат да ми осигурят необходимите финансови средства. В други случаи интересите ми са постоянни, останали още от ученическите ми години, които надграждам. В сферите на визуалните изкуства и медиите нещата се допълват и изискват допълнителни познания, ограмотяване и развитие, което всъщност налага и навлизането в едни по-дълбоки нива в съответните научни области.

След като сте завършили Промишлено и гражданско строителство във ВИАС (днес УАСГ), как точно се насочихте към фотографията и кое провокира вашия интерес именно в тази насока? 
– На практика към фотографията съм се насочил още по време на ученическите си години, имах добър фотоапарат може би още в пети клас, посещавал съм различни кръжоци. Интересите ми в сферата на фотографията се съчетаваха с интересите ми в сферата на живописта и графичните изкуства. Дълги години съм ходил и на уроци по рисуване. Така по естествен начин, когато станах студент, продължих да се занимавам с фотография – както в университета, в който учих, така и в Центалния студентски дом.

Всъщност съм работил и като строителен инжинер, и то не малко време, като успоредно продължавах да се занимавам активно с фотография, предимно с художествена, артистична и рекламна. Ходил съм на курсове и обучения по рекламна фотография в България и чужбина и от там навлязох изцяло в сферата на фотографското изкуство. Този процес не е рязък, случи се плавно. Превърнах хобито си в професия. В момента, в който фотографията започна да изисква по-голяма концентрация и повече време, отдадох цялото си внимание на нея.

Работили сте като журналист. Кое е общото между журналистиката и фотографията?
– Всъщност да си едновременно фотожурналист и пишещ журналист е едно удобно съчетаване и беше практически полезно и за колегите, защото тази работа много по-лесно се вършеше от един човек, вместо да се наемат двама – един, който да снима, и един, който да пише материала. И в двата случая – и пишещите, и снимащите журналисти, трябва предварително да си подготват и планират нещата, да се проучи темата, да се изгради концепция, да се научи максимално повече информация за хората и обектите, за които се отнася материалът. Връзката ми с писането идва от баща ми – той беше преподавател по литература и това ми винаги ми е било много полезно.

Как успявате да съчетавате работните си ангажименти в личния си живот с преподавателската дейност в Нов български университет?
– Това никак не е трудно. Въпрос е на приоритети, организация на времето и планиране на отделните задачи. Винаги съм имал собствено студио, в което съм решавал много практически задачи от различни сфери на фотографските жанрове. Лекциите ми в Нов български университет са фиксирани и разпределям другите си задачи така, че да няма конфликт на интереси.

И за финал, мотото във вашия фейсбук профил е „Обичам да се състезавам“. Това важи ли и при работните Ви ангажименти в Нов български университет?
– Честно казано това прави живота по-атрактивен – състезанието, съревнованието, сравняването. Но в положителния смисъл на думата – не да победиш на всяка цена, защото в изкуството няма победени и победители, има успели и неуспели. До ден днешен продължавам да участвам непрекъснато в различни международни конкурси, където имам добри резултати и високи постижения. Относно Нов български университет, опитваме се да направим програмата по-добра отколкото е била, по-добра в сравнение с другите университети. В тези случаи мярката е успехът на нашите студенти и това, че те успяват да се реализират в различни сфери и на различни нива, да правят успешни проекти. Това са резултатите от нашето „състезание“.

Благодаря Ви за отделеното време.
– Беше ми приятно.

Интервюто е част от проект в рамките на курс „Вътрешноорганизационни отношения“ на гл. ас. д-р Евелина Христова, пролетен семестър на академичната 2017/2018 година.

Снимки – Антон Василев.