Актуално

Доц. д-р Петя Асенова е член на Съюза на математиците в България, а също така и ръководител на департемент „Информатика“ в Нов български университет. През 1990 г. защитава докторска степен в областта на информатиката и информационните технологии в обравозанието в АПН, Москва. Завършва две специализации – една в Словения и една в Израел.

Интервюто взе Антония Сярова, студент в програма „Връзки с обществеността“.


Защо избрахте да се реализирате в сферата на математиката и информатиката?

Аз съм завършила химическо училище и имах награди от олимпиадите по химия. Никой от моите преподаватели не очакваше, че по-нататък ще продължа да уча нещо друго, освен химия. Но като тръгнах да си подавам документите за химическия факултет, влязох в математическия, защото имах прекрасен учител по математика. Но не съжалявам за този завой. Мисля че това, което ми е дала математиката, нямаше да го получа от друго място.


Защо избрахте да специализирате в Израел?

Тази специализация действително беше много интересна. Мои приятели, с които работех, ми казаха, че посолството на Израел е обявило конкурс за специализация по ИТ в социалната сфера и аз реших да кандидатствам. Получих одобрение, а не беше лесно. Бях един месец в Йерусалим. Това беше една много интересна специализация за мен. Четяха ни лекции, водиха ни по министерства, по болници, компании. Това, което тогава видях там преди толкова много години, днес, за съжаление, все още го няма в България, особено в областта на здравеопазването.


Кои са последните Ви публикации?

Последните ми публикации са свързани с използването на информационните технологии във висшето образование по математика, където работим заедно с моя колега и добър приятел Марин Маринов и смятам, че се получават добри резултати.


Кой от проектите, в които сте участвали, Ви е доставил най-голямо удоволствие? Защо?

Когато работя нещо, гледам да го правя с удоволствие, защото иначе не мога да го работя. Най-тежкият проект, който съм имала, беше свързан с това да синхронизираме нашите учебни планове с изискванията на ИТ бизнеса. Направихме анализи, пренаписахме учебните планове , въведохме разработване на реални проекти. В крайна сметка като резултат подобрихме обучението на нашите студенти и тяхната готовност да се включат в реалния работен процес. Но беше много тежко.


Има ли скорошни проекти, в които сте участвали?

Участвала съм действително в много проекти. Един от най-големите бе свързан с мобилни комуникации и по какъв начин да се развиват те, така че да бъдат по-достъпни за хората с нисък социален статус. Това беше едно много продължително и полезно изследване. Участваха няколко европейски страни и Израел, общо 6-7 университета. Не ми е известно дали резултатите, които получихме, се използват в практиката.


Коя от длъжностите, които сте заемали в университета, е била най-голямо предизвикателство за Вас?

Аз мисля,че позицията на ръководител на департамент е доста тежка. Особено на големите департаменти с много студенти и програми.

Как протича един Ваш типичен работен ден?

Един типичен работен ден протича обиновено от сутрин до вечер. (смее се)


Имате ли нужда да разпускате от работа, или самата работа е вид разпускане?

Всеки има нужда да разпуска от работа и си намира начин да го прави. Едни от областите, в които разпускам, са литературата и музиката. Другият начин е моята градина.


Кое ви кара да се чувствате по-добре –личните Ви постижения или постиженията на вашите студенти?

Аз си мисля, че съм един обикновен човек. Радвам се, когато нещо се получи, но изключително много се радвам, когато нашите студенти се представят успешно на състезания или на професионалните им постижения. Радвам се на всичко добро, което се случва някъде, особено в България.

Интервюто е част от проект в рамките на курс „Вътрешноорганизационни отношения“ на гл. ас. д-р Евелина Христова, пролетен семестър на академичната 2017/2018 година.