Актуално

Доц. д-р Ясен Захариев е декан на Магистърски факултет на Нов български университет, щатен преподавател в Нов български университет от 2005 г. Бил е директор на програмния съвет към департамент „Философия и социология“, а от 2006 г. е директор и на „Център за документи и архивни фондове“. Автор е на две монографии – „Магарето на Минерва“ (2011) и „Философия и биография“ (2012). Освен автор, той е съставител и редактор на множество статии в области като: история на философията, теория на познанието, философия на вкуса и др. Интересното тук е, че освен от философия се интересува и от вино. Доц. д-р Ясен Захариев е работил последователно в няколко изби в Калифорния и Южна Австралия, като многократно е бил избиран за дегустатор и съдия на местни и международни форуми. Също така е автор на много статии, свързани с културата и географията на виното.

Интервюто взе Мария Недялкова, студент в програма Връзки с обществеността.

 

 

Какво отличава Ясен Захариев от другите хора? Разкажете нещо за себе си.

 

Всеки мисли себе си за различен от другите. Парадоксално е, но това е едно от многото неща, по които всички си приличаме. Значи, колкото сме различни, толкова сме и еднакви в много отношения. Отличава ме собствената ми биография, разбира се. В нея се пресичат различни хора, текстове, интереси и реализации. Аз съм философ, който обича виното, опитва го и пише за него. 

 

 

За философията е казано и изписано наистина много. Защо според Вас трябва да се учи тя?

 

Философия наистина трябва да се учи. Тя не е обикновен предмет. Науките дават знания за различни предмети и реалности. За разлика от тях философията предлага разбиране за реалността и знание за това, как да се ориентираме в нея. Това е много специално знание,от което има нужда всеки човек. Там, където липсва философът, царят догматизъм, суеверие и предразсъдъци. Без философия човек може да разбере много неща за живота и света, но няма как да знае, защо живее и към какво трябва да се стреми.

 

 

Защо точно философия в Нов български университет?

 

Философските програми в Нов български университет са ориентирани към съвременния свят, към обществото и знанието в света днес. Повечето философски факултети в България поставят акцент върху историята на философията. Хората живеят тук и сега и искат да разберат себе си и света с помощта на езика, мисленето и теориите на съвременността. Разбира се, философските теории, понятия и проблеми имат своята хилядолетна история, която не трябва и не може да се пренебрегва, но нейното изучаване само по себе си не е достатъчно.  

 

 

Отговаряте за магистърските и докторските програми на Нов български унивреситет,както и за учебно-практически и изследователски звена. Какви са те, каква функция изпълняват в университета?Каква е връзката между тях?

 

Много дълга тема. Нов български университет предлага много голямо разнообразие от магистърски и докторски програми. Стига човек да отвори каталога на програмите, за да види това многообразие. То се поддържа трудно и скъпо, но в Нов български университет нямаме съмнения, че е ценно това да се прави и развива. Част от политиката на университета е поддържането на различни изследователски центрове, лаборатории и  звена с практическа насоченост. Имаме такива във всички факултети. Целта ни е да подпомагаме изследванията и развитието на студенти и преподаватели.

 

 

Образованието е повече от обучение. То е работа в екип. Помислете за ситуация, в която сте били част от екипна работа. Как възприемате приноса на всеки един от членовете на екипа? Получи ли се комуникацията помежду ви?

 

По-скоро образованието е нещо, което човек прави сам със себе си. Могат да ви обучат други хора и екипи, но да се образовате можете само вие. Това е стара идея за образованието, свързана с развитието на личността. Най-важното условие то да се осъществи е самият човек да го желае и свободно да търси собствените си маршрути за осъществяване. Това понякога е трудно. Много студенти са свикнали още от училище да им казват точно какво да правят, след което те просто да изпълняват указанията и задачите. Това не е образование. Нов български университет е екип от студенти, преподаватели и администратори, който има за цел образованието в по-широк смисъл. Ние сме голям екип, който се опитва да предложи широка палитра от възможности за свободен и индивидуален избор, което е наистина нещо повече от обучение. Виждаме нашите студенти не само като добри и квалифицирани професионалисти в дадена област, но и като хора, които имат по-широки познания за културата, езика, ценностите и историята на света, в който живеем. Това е образование – не само да знаеш нещо специфично, но и да можеш да се ориентираш в един пъстър и нееднозначен свят.

 

 

Казвате, че: „Виното е една от най-старите дроги на истината“. Какво Ви кара да смятате така? Защо точно то?

 

Виното и изобщо опиянението имат нещо общо  с истината. Още Платон говори за това, че пияният е по-искрен от трезвия. Ако искаш да разбереш каква е душата на човек, напий го и той ще я покаже, без да я крие. Разбира се, това е голямо обобщение и голяма тема не само във философията. 

 

 

Има ли връзка между философията и виното? Само наистина мъдрият човек ли може да оцени хубавото вино?

 

Всеки може да оцени хубавото вино. Не е нужно да си специалист, за да му се наслаждаваш. Също както с голямото изкуство. Не е нужно да си учил изкуствознание, за да се насладиш и разпознаеш красотата в картина на Ботичели. Разликата между образования (нека го наречем, „мъдър“ , ако настоявате) и необразования е в това, че образованият вижда и разпознава в предмета (вино или картина) много повече неща от необразования.  За мъдрия виното или картината са цял един свят, свързан със значения, история и човешки опит. За другия - те са прости предмети, които доставят наслада за момент, след което се забравят. Следователно истинска оценка може да направи само този, който има предварително знание. Това е образованият човек. Необразованият знае само, че нещо неопределено му се е харесало по някаква неясна причина. Образованият е наясно КАКВО представлява това, което харесва. Той знае също ЗАЩО и КАК го харесва.

 

Интервюто е част от проект в рамките на курс „Вътрешноорганизационни отношения“ на гл. ас. д-р Евелина Христова, пролетен семестър на академичната 2017/2018 година.