Актуално

Отношението на служителите и преподавателите в Нов български университет се отличава с една професионална, но непринудена отзивчивост. Въпреки че заема високата позиция Директор на Централна студентска администрация, Елеонора Александрова ще се опита да ви помогне независимо от случая.

 

 

Докато провеждаме интервюто, в офиса нахлуват представители на Студентски съвет, преподаватели и служители от администрацията, на чиито въпроси и искания тя отговаря експедитивно, отговорно, а дори и с чувство а хумор, когато случаят го позволява. Освен това, Елеонора винаги е готова да ви почерпи с шоколадов бонбон за подсладяване на стресовата ситуация.

 

 

 

 

Завършили сте нашия университет със специалност „Връзки с обществеността“ преди около 10 години. Какво се е променило в академичната среда на НБУ от тогава?

 

Фактът, че първо бях студент в НБУ, а след това намерих и своята реализация в университета, ме кара да се чувствам горда.

 

Много неща се промениха. Учебните програми станаха по-модерни с цел да бъдат по-привлекателни за студентите и да отговарят на новите изисквания на непрекъснато развиващата се среда по отношение на комуникации, социални мрежи и др. Това, за което се радвам, че не се е променило, са част от преподавателите, при които съм учила и самата аз. Истинско удоволствие за мен е преди да съм била тяхна студентка, а сега да бъда тяхна колега.

 

 

Докато бяхте студент, предполагали ли сте, че университетът ще се превърне в работното Ви място?

 

Честно казано не. През втората си година като студент получих невероятната възможност да започна работа тук - първоначално в отдел „Учебен процес“, и постепенно с годините стигнах до тук. Като се върна назад във времето, за мен все още е като сбъдната мечта, че съм започнала да работя и съм се развила до това ниво. Наистина една сбъдната мечта.

 

 

Кои са най-ярките Ви спомени от следването?

 

 

Не бих го нарекла ярък спомен, а по-скоро тръпнещо очакване – първата лекция при професор Владимир Михайлов. Тъй като бях слушала легенди от колегите си за него, никога няма да забравя първата лекция и първия изпит, на който трябваше да се явявам. Със сигурност не го помня с лошо чувство, по-скоро тогава ме бе обзело притеснение с идеята как ли ще мине, да не би да се изложа, да не би да кажа някаква глупост.

 

 

Кои са най-трудните за разрешаване студентски казуси?

 

Всеки казус е различен – колкото студенти има в университета, толкова съдби и ситуации имаме. В нашата работа и тук имам предвид не само моята като директор на ЦСА, но и на всички колеги от отделите в дирекцията, основният ни стремеж е каквато и ситуация да възникне, да съумеем да намерим най-правилния начин за нейното разрешаване. Като преди всичко браним интереса на студентите и им помагаме да разберат ситуацията, в която се намират и изхода от нея, независимо от естеството на проблема. Идеята е ние да изпълним мисията си и да им помогнем.

 

 

Мотото на НБУ е „Ne varietatem timeamus“ - „Да не се боим от разнообразието“, а подходът, който се използва в преподаването е “Artes Liberales”. Позволява ли тази концепция на студентите да превърнат свободата в свободия и желанията им да прекрачват границите на приемливото дори и за либерална и независима институция като нашия университет?

 

Не бих казала, че няма студенти, които не са се опитвали, но те не са толкова много на брой. Разни хора, разни ситуации. В общи линии успяваме да се разберем.

 

Когато обясниш правилото и допустимото изключение от това правило, тогава можеш да намериш верния подход към човека и му покажеш, че не си негов враг, а напротив, целта ти е да му помогнеш.

 

 

Един въпрос, на който всички първокурсници неумолимо търсят отговор. Защо никой не отговаря на стационарните телефоните, които са обявени на сайта?

 

Моята болна тема. Най-често търсените хора в университета и най-популярните телефонни номера са тези в отдел „Студенти”. Практиката показва, че за всякакви въпроси, които хрумнат на студентите, те се обръщат към нашия отдел.

 

В рамките на работния ден непрекъснато ни се налага да работим с хората от университета – студенти, кандидат-студенти, преподаватели. Понякога изпадаме в нелепата ситуация, в която имаме човек насреща, опитваме се да намерим решение на проблема му или отговор на въпроси, които е дошъл да зададе на място. За да приемем постъпило в същия момент обаждане по телефона, което означава и обслужване, би следвало да помолим човека при нас на място да седне и да изчака. Нека не звучи като оправдание, това е абсолютно реална среда.

 

Но задължително връщаме обаждания, което според мен е важно. Разбира се, имаме и амбицията да създадем свой кол център. Това е следващата стъпка след наскоро създадения кандидатстудентския информационен център – място, изцяло съсредоточено за нашите кандидат-студенти. Целта ни е да ограничим нарастващото недоволство сред първокурсниците.

 

 

Наскоро се проведе проучване сред студентите за създаването на мобилно приложение за университета. По какъв начин то би подпомогнало дейността на ЦСА? Смятате ли, че интегрирането на онлайн чат например би улеснило работата на секретарите?

 

Не мисля, че старата традиция с обаждането по телефона ще отпадне. Освен страницата на НБУ разполагаме с имейл, насочен към студенти и респективно такъв само за кандидат-студенти. Въпреки че непрекъснато постъпват запитвания на пощата, броят на обажданията не намалява значително. Със сигурност едно приложение ще допринесе много за подобряване на онлайн работата на студентите – ще могат да се регистрират и да извършват част от административната си работа онлайн.

 

Очакваме всеки момент да приключи работата по приложението. Тестовият период приключи и ни остава внедряването му. Смятам, че за предстоящата кампания по записване, която ще започне през лятото и ще продължи до септември, вече ще имаме дългоочакваното приложение. Смятам, че независимо дали към приложението или към сайта на университета съществуването на онлайн чат би било полезно по две причини. Първо, чатът дава възможност да се задават въпроси и да се получават отговори в реално време и второ, позволява да се приемат въпроси в отсъствието на оператор, системата уведомява клиента за това и веднага щом операторът се върне на линия, въпросът пристига и съответно може да бъде изпратен веднага отговор. Тази услуга ще се извършва отново от ЦСА.

 

 

Като възпитаник на департамент „Масови комуникации“ каква според Вас е връзката между отделите за обслужване на публики – външни и вътрешни, клиенти или студенти, в изграждането на имиджа на дадена организация?

 

 

Има връзка - колкото пряка, толкова и непряка. Трудно ми е да определя каква точно, защото ние сме се научили да работим в екип без значение кой какво е завършил и с какво се занимава. Екипната работа е много важна - да работим в една приятна атмосфера и да работим, представяйки лицето на университета така, както искаме да изглежда в очите на външните публики. Да ни възприемат като отворени, иновативни, небоящи се от разнообразието, даващи свобода на своите студенти, но не в стремежа си да всеем страх да я използват. Напротив, ние ги подтикваме да използват тази свобода абсолютно рационално, но и да носят отговорността за това.

 

 

Пътуването ли е вашата страст и ако да, кое е мястото, което е оставило най-силен отпечатък в сърцето Ви?

 

Обичам да пътувам. За съжаление напоследък не ми остава много време понеже съм се отдала повече на работни ангажименти, отколкото на развлечения. А сърцето си оставих в Прага и бих се връщала там непрекъснато. Дори ако някога трябва да избера дали да остана в България или съм поставена пред избора на страна извън България, където да живея, бих избрала Прага. Това е моето място.

 

 

Какво Ви помага да се справяте с ежедневния стрес на работното място освен любимите на всички бонбони, с които дори веднъж ме почерпихте, докато ми помагахте с отговор на въпроси?  

 

Винаги е полезно да имаш под ръка бонбони. Няма значение дали вдясно или вляво, винаги помага. Стрес има, но когато човек обича работата си, той се преодолява по-лесно. Разбира се, с комбинирането на любими занимания извън работното място – пътувания, срещи с приятел, планина. Да покатериш малко действа наистина благотворно, изчиства душата и съзнанието и те зарежда със сили.

 

 

Кое е Вашето любимо място в кампуса на НБУ за почивка или среща с приятели от университета?

 

Трудно ми е да посоча конкретно такова – много са. Университетът е среда, която ме кара да се чувствам добре.

 

 

А тръгвате ли си някога от работа?

 

О, разбира се. Въпросът е кой ме вижда и кой не. Знам всички тайни изходи.

 

 

Интервюто е част от проект в рамките на курс „Вътрешноорганизационни отношения“ на гл. ас. д-р Евелина Христова, пролетен семестър на академичната 2017/2018 година.