Актуално

stoiko-petkov01_678x410_crop_478b24840a
17.08.2018 13:57
Актуално в НБУ

Гл. ас. д-р Стойко Петков: Израстването е свързано с преодоляване на трудности

Срещата с любознателни и мотивирани студенти е любимата част от работата ми

Интервюто взе Моника Колева, студент в програма „Връзки обществеността“.


Д-р Стойко Петков е преподавател в Нов български университет в департамент „Масови комуникации“. Основните му изследователски интереси са в средствата за масова комуникация, продуцентството, мениджмънта, влиянието на днешните технологии върху комуникацията и разпространението на аудио-визуално съдържание. Има множество научни публикации.

 

Как решихте да продължите кариерата си тук в Нов български университет?

Когато в началото на 90-те години на миналия век кандидатствах като студент в НБУ, мотивацията ми беше да участвам в един нов за България образователен проект. Току-що основан тогава, модерен и иновативен, НБУ предлагаше и новата специалност: „Продуцентство в средствата за масова комуникация“. Кандидатствах и ме приеха. По-късно, когато завърших и магистърската програма „Управление на масовите комуникации“, поканата на проф. Владимир Михайлов да запиша докторската програма и да се включа в преподаването, беше чест и привилегия, която нямаше как да откажа. Свидетел съм на израстването на нашия университет от наетите зали в други университети и училища до тази собствена, постоянно обновявана и добре оборудвана база; от сравнително малките групи от студенти с предимно вечерни занятия, до този поток от млади хора, който има богат избор от специалности и възможности за индивидуализиране на обучението си. Мисля, че направих добър избор за кариерното си развитие.

 

 

Коя е любимата Ви част от работата в НБУ?


Срещата с любознателни и мотивирани студенти. Да, има такива! Не са всички в тази категория, но истинско удоволствие е да видя желание за развитие. Вероятно и затова съм приемал предложенията да бъда програмен директор, програмен консултант, а сега и директор на програмния съвет. Тези длъжности предполагат освен преподавателската работа и много часове за консултиране на студенти, кандидат-студенти или дипломанти. Интересно ми е и да работя и с чуждестранни студенти и в последнитедесетина години съм координатор на департамента за програма Еразъм +.

 

 

Има ли нещо, което смятате, че трябва да се подобри в университета? И ако да, какво е и защо?


Ако нямаше нужда от подобрения, то не би било възможно развитието и осъвременяването както на програмите, така и на базата. Динамиката на живота около нас се отразява и в нашата сравнително консервативна среда, каквато е образованието. Понякога закъсняваме, а понякога избързваме с промените, но не трябва да се страхуваме от тях. Един от проблемите за нашите програми е напът да се реши – строи се радио-телевизионен център, където ще има възможност за повече практически занятия със студентите.

 

 

Смятате ли, че в България е възможно да бъдеш успешен в областта на рекламата и на PR само с добри познания и желание за работа? Нужно ли е да имаме връзки за да пробием?

Това е въпрос, който особено студентите по журналистика много често ми задават. Обикновено им казвам, че те ще се състезават за местата на можещите в професията, а не за местата на връзкарите. Не трябва да се притесняват, ако нямат връзки, защото ние ще ги подготвим, за да се преборят за местата на можещите. В един екип, медия или агенция не е възможно всички да са с връзки, а и свободния пазар на труда не понася непотизма, като стратегия за подбор на кадри. Освен това, работа за специалисти в областта на комуникациите има и опасността да останете безработни е сравнително малка.

 

 

Кой е най-трудният етап във Вашата кариера?

Всеки октомври (началото на учебната година) започва с нови предизвикателства и трудности. Имам нужда от някаква дистанция във времето, за да преценя кога и какво е било най-трудно, но ако отговоря по-шеговито, все още ми е трудно по време на лятната ваканция да чета дипломни работи и да пиша рецензии.

 

 

Как бихте обяснил какво е PR на малко дете?

Интерсено е, че ми задавате този въпрос, първо защото не съм специалист по ПР, а второ – той според мен не изисква отговор по същество, а по-скоро дава възможност за някакво оригиналничене. Моят въпрос към Вас е, а на колко години е детето? Защото спрямо неговата възраст и познания би могло да се намерят подходящите думи за „управление на информацията от организацията към публиките“. Между другото, ако имате личен опит с лавината от въпроси, които децата в определена възраст задават, ще разберете и тактическото измъкване: „ще разбереш, когато пораснеш“.

 

 

Как бихте описал себе си с три думи?

Консервативен и строг особняк.

 

 

Кое е най-голямото Ви постижение?

В момента е в ход конкурса ми за доцент. Това е постижение, до което стигам без да бързам, но определено е важен жалон в кариерата.

 

 

От коя от Вашите публикации се чувствате най-удовлетворен?

Втората ми книга „Аудио-визията. Производство, разпространение, показване“ обобщава няколко мои изследвания. Мисля, че се получи добър текст и се надявам да е от полза на студентите.

 

 

Какво Ви вдъхновява извън кариерата?

Човешката доброта, красотата на природата и моето семейство.

 

 

Какъв съвет бихте дал на младите, които имат трудности в израстването си в тази сфера?

Всеки е имал, има и ще има трудности и предизвикателства. Те не са типични само за младостта. Важното е какво сме научили преодолявайки ги. Как те са ни променили. Не е възможно да има израстване ако няма преодолени трудности. По този начин изграждаме неповторим собствен стил. Той е уникален, защото е различна степента на сложност и комбинацията от намерени отговори на трудни въпроси.


Интервюто е част от проект в рамките на курс „Вътрешноорганизационни отношения“ на гл. ас. д-р Евелина Христова, пролетен семестър на академичната 2017/2018 година.