Актуално

mtumbeva_678x410_crop_478b24840a
03.08.2018 12:13
Актуално в НБУ

Мария Тумбева: Без да вярвам в нещо, не бих могла да го направя

Интервюто взе Ангела Пушкарова, студент в програма „Връзки с обществеността“.

Мария Тумбева има магистърска степен по Управление и развитие на човешките ресурси от НБУ. Мария е част от Центъра за българо-европейски културни диалози на НБУ и от екипа на факултета за Дистанционно, електронно и продължаващо обучение. Координатор е на събития и конференции, като активно се занимава с организирането на изложби, публични лекции, семинари, летни школи и академии за университета. Такива са Sofia Business School, Рекламната академия на НБУ през февруари, Студентския франкофонски Wiki едитатон и др. Взаимодейства с всички департаменти на университета, тъй като събитията, които организира, имат различен характер и целева аудитория, а целта е разширяване на спектъра от знания, гледни точки и познанства както на студентите, така и на преподавателите.

Освен дейностите в университета, тя активно подкрепя и промотира каузи като подпомагането на хора без дом, Националната мрежа за децата, кръводарителски кампании, представяния на книги и изложби, театрални постановки и др.

Защо избрахте НБУ за кариерно развитие?

Избрала съм Нов български университет много отдавна. Тази година ще станат 10 години откакто работя в тук. За мен университета е мисия, визия, стратегия, изобщо всичко, което можеш да дадеш на младите хора като теб, на колегите си, което мога да дам като компетенции в областта, от която разбирам и много позитивни емоции и отношение към всички около мен.


Опишете ни на кратко къде е мястото Ви в университета, какви са ролите Ви, с какво точно се занимавате и до каква степен?

Част от екипа на Факултета за дистанционно, електронно и продължаващо обучение. В частност се занимавам с публични лекции, обучения, летни школи и академии. Едно изключително интересно нещо, което ме свързва до голяма степен със студентите извън техните задължителни занимания. Общо взето ние търсим хора, които са много интересни, знаещи и можещи извън университета заради техния опит. Разбира се, не пренебрегваме и колегите си, защото голяма част от тях са и част от бизнеса. Идеята е да представим на студентите една по-различна гледна точка в тяхната област на обучение - дали ще е свързано с финанси, дали с изкуства, икономика, компютри, всичко, което би могло да бъде интересно. Организираме най-различни проекти, които са и обучения било то в рамките на един ден, на седмица или дори месец.


От колко време се занимавате с това?
На тази си позиция съм от 3 години, а преди това се занимавах с друго звено към университета, което се казваше Училище по мениджмънт. Там започнах, докато учех бакалавърската си степен и администрирах една бакалавърска и една магистърска програма, след което започнах да се занимавам с маркетинга и продажбите на въпросния проект Училище по мениджмънт. След това излязох по майчинство и се върнах с това си амплоа, записвайки дисертация към нашата програма в сферата на човешките ресурси, което е и академичната ми насоченост. Дисертацията е свързана с управлението на хора, а темата ми „Управление на таланти“.


Как решихте от „Администрация и мениджмънт“ да преминете към организирането на школи, академии и публични лекции?

Сегашната ми позиция също е административна, но много повече дава свобода на вижданията ми и да правя това, което смятам, че е полезно за хората. Разбира се, не измислям сама тези школи и лекции. Те винаги са дискутирани и консултирани с колегите ми и най-вече с моя директор, Христо Чукурлиев, който е един изключително креативен човек на когото съм безкрайно благодарна. В един служител и човек като цяло винаги има моменти, в които си унил, по-невъодушевен и трябва да си намериш нещо, което да те запали, а той е моят динамит.

Старая се да намирам нещо, което ме въодушевява у всеки от хората, с които работя, така че да се развивам и да правя нещо ново. Аз съм от хората, които се запалват сами от най-различни неща: разговори с колеги, със студенти, хрумват ми разни идеи, споделям ги, в резултат на което някои от тях се осъществяват, други не. В крайна сметка се старая да поддържам това състояние на духа си, защото се чувствам добре, това се отразява и на работата ми в много положителен аспект и се чувствам на мястото си.


Какво най-много Ви харесва при организирането на едно събитие?

Най-много ми харесва моментът след самото събитие, когато вече е приключило и когато съм усетила дали е било полезно за хората. Винаги присъствам на събитията, които организирам и ги преживявам заедно със студенти, колеги и дори външни хора, защото такива често имат възможност да присъстват.


Младите са много капризни и трудно успяват да се впечатлят. Има ли лесен начин да се привлече вниманието на хората, за да посетят дадено събитие?

За съжаление много трудно започва да става това да ви привлечем вниманието, защото университета предлага голямо изобилие от събития, концерти, театрални спектакли, публични лекции, представяния на книги. Зад всяко едно от тези събития стои огромен труд и разбира се, всеки очаква неговото събитие да бъде посетено по възможно най-добрия начин. За мен рецептата е да се канят все повече стойностни хора. Не искам да каня хора, които са медийно познати, които ще задоволят очите, но не и душата и ума. Искам хората, които идват, когато ги срещнеш и чуеш за тях, да искаш след това да научаваш все повече и повече за тях. Това за мен са най-положителните качества за провеждането на едно добро събитие.


А какви са най-честите проблеми и предизвикателства, пред които се изправяте?

Проблеми и предизвикателства колкото искаш. Аз обаче не виждам проблемите, аз виждам начина, по който нещата трябва да се случат. За мен „не“ не съществува. Когато човек иска нещо да направи и когато то е смислено и важно, той намира съмишленици около себе си. Дори в началото дадена ситуация да изглежда като проблемна, когато вярваш и използваш опита, знанията и компетенциите си, за да разбереш, че това е правилно, няма нещо което да е невъзможно. Проблемите могат да бъдат чисто технически или административни, но тези неша не са проблеми, това е пътят към успеха просто. Както казва един приятел: „Не е важна целта, важен е пътят към целта.“, така че като минеш няколко пъти през такова нещо се научаваш, че това не е проблем, а просто трябва да минеш през него, защото това е не друго, а самият път.


Как успявате да балансирате ситуацията при конфликт на интереси?

Конфликти толкова не, но всичко е свързано с комуникацията. Това, което уча и развивам, много ми помага в работата, защото знам, че понякога хората се палят за неща, които просто в някакъв момент не са разбрали. Това си е комуникационен проблем - някой някога нещо не е доизказал и се е прекъснала нишката, с което интелигиентните хора се справят като си доизкажат нещата, потвърждават, разбират и говорят много, за да е сигурно, че всичко ще бъде както трябва. Това е като при децата, много трябва да се говори. (смее се)


Кои са най-трудните събития за организиране?

Трудни не, по-скоро предизвикателни, когато гостът ти е човек с много видове изисквания. Когато имаш екип от хора, на които имаш доверие и когато знаеш в точния момент на кого да се обадиш за помощ и кой ще те подкрепи, няма трудности.


Aко си стартиращ организатор на събития, как привличаш важните за определеното събитие хора, без да са ти в контактите?

Ако е старт-ъп бизнес, ще имаш някакъв бекграунд, ще си се занимавал в някакъв етап с организирането на нещо, съответно ще си имал контакти и ще си изградил нови по време на организирането на събитието. Най-вече много приятели, познати и хора, за които знаеш в какво са добри - този е добър в разпращането на покани, този пък в организирането на хора, третият в посрещането на хора, другият в модерирането на събития и изобщо има много хора, които трябва да помогнат за осъществяването на едно събитие.


Кои са най-важните качества, които трябва да притежава един организатор на събития?

Да проявяваш емпатия в голяма част от случаите. За да имаш очаквания и разбирания за ситуацията, трябва да разбираш потребностите на отсрещната страна. Също така комуникацията трябва да се поддържа непрекъснато.


Известно е, че хората, които се занимават с PR и дейности в тази област, реално нямат почивен ден. Така ли е наистина?

Когато има работа, има много работа. Когато няма, почиваме. Имало е случаи, в които съм работила събота и неделя или съм остава до късно в офиса, но това никога не ми е пречело. Когато удовлетворението от самото събитие накрая те води към следващото такова, няма проблем по отношение на това колко ще работиш.


 

 

 

Освен задълженията Ви в университета, какви други социални интереси имате? Подкрепяте ли активно някоя кауза или движение?

Имам две деца и в свободното си време се старая активно да се занимавам с тях. По отношение на каузите, съм голям привърженик и съмишленик на нашата галерия „УниАрт“ и винаги, на драго сърце, с каквото съм могла винаги съм помагала, защото това е място, което е един оазис в нашия прекрасен университет. Те организират най-различни инициативи и събития. „УниАрт не е само галерия, това е нещо, което диша. Хората, които се занимават с галерията, са хора от моята кръвна група и изцяло подкрепям техните каузи.


Какво бихте посъветвали тези от нас, които искат да се занимават с организация на събития?

Нека това е нещото, което правите с любов и с вяра, защото съм на мнение, че когато човек вярва в нещото, което прави, че е достатъчно добро, на ниво, с правилните хора, то тогава нешата се случват и нищо не може да ги спре. Без да вярвам в нещо, не бих могла да го направя. Може да е клише, но когато си открил призванието си, не ти тежат неща, като това да си бил 12 часа на токчета. (смее се)

Интервюто е част от проект в рамките на курс „Вътрешноорганизационни отношения“ на гл. ас. д-р Евелина Христова, пролетен семестър на академичната 2017/2018 година.