Актуално

niliev_678x410_crop_478b24840a 15230730-570368423148725-8608662855803503862-n_678x410_crop_478b24840a 29792045-796205660564999-6319883675567652864-n_678x410_crop_478b24840a
31.08.2018 16:24
Актуално в НБУ

Николай Илиев: „Режисьор – това е моето призвание“

Звездата на Ники Илиев изгрява, когато той е още ученик и става водещ на предаването „МелоТВмания“. Известен е като един от най-успешните ни модели, но силната му страст винаги е била киното. През 2012 година е режисьор и участник във дебютния си филм „Чужденецът“, който печели няколко престижни награди. През 2014 година режисира и участва във филма „Живи легенди“. В края на 2017 година излезе и третият му филм „Всичко, което тя написа“.
Ники Илиев е от онези креативни и амбициозни млади българи, които чрез творчеството си оставят траен отпечатък в съзнанието на всеки, част от които са сериалите „Скъпи Наследници“, „Полицайте от края на града“, „Килерът“ и др.
Освен режисьор е и преподавател в Нов български университет – департамент „Кино, реклама и шоубизнес“.


Интервюто взе Мартина Малканова, студент в програма „Връзки с обществеността“.

Вие сте практикуващ режисьор, преподавател и актьор. Успявате ли да намирате баланса?

Доста е трудно. Често пропускам лекции и правим отучвания. Благодаря на проф. Людмил Христов, ръководителят на департамент Кино, който ми каза, че за него е важно преподавателят да е практикуващ режисьор и затова ме разбира. Основната ми работа е като режисьор и това е мой приоритет, но студентите са доволни, защото им преподавам доста практични неща, които се случават в момента и отделям повече внимание на това как да се адаптират в професията в настоящето.


В предишно интервю казвате: „В болницата не ми беше интересно, това е ясно, докато на репетиции в театъра винаги ми е било страшно интересно“. Родителите ми се опитваха да ме откажат от този бранш... Кое Ви накара да продължите като артист?

Аз по принцип не се отказвам. Когато си поставя някаква цел я следвам бавно и търпеливо, докато един ден не стане. Преди време хората ми казваха – „Ако не спечелиш субсидия от държавата, няма как да направиш филм”. Вече направих три. Много мои колеги дебютират в киното доста след като са навършили 40 години.
Така беше и преди. Родителите ми казваха - „Не се занимавай с това”. Аз продължавах малко по малко. С годините следването на мечтите ми ставаше все по-важно за мен и не ми даваше мира, затова с постепенни стъпки бавно си ги гонех. Открих, че ако човек прави по една крачка по посока на мечтата си всеки ден или почти всеки ден, то с течение на времето тя се случва по един или друг начин. Осъзнах, че нищо друго не ми се прави освен филми, за това реших, че трябва да го правя, иначе много ще съжалявам.


Вие самият сте възпитаник на Нов български университет. Харесва ли Ви да сте от другата страна – като преподавател?

Много ми харесва. Да не говорим, че нямаше голям период от момента, в който завърших (дипломирах се малко късно) до момента, в който започнах да преподавам. Изведнъж доста бързо се озоваваш от другата страна и си наясно как мислят студентите, защото до скоро си бил един от тях. Затова искам лекциите да са забавни и интересни, така че да не им е скучно и да идват с желание. Искам да усещат свобода и това, че нещата са в техните ръце и колкото повече са заинтересовани към предмета, толкова повече и аз ще съм заинтересован от тях. Искам да усетят, че съдбата им е в техните ръце.
Вие преподавате кинорежисура в НБУ, а някои от студентите Ви участваха във ваши проекти. Обмисляте ли нещо по-мащабно за в бъдеще ?
Мои студенти участваха във филма ми „Нокаут“, в сериала „Скъпи наследници“, както и в един нов проект. Подготвям и нов проект, където се надявам да включа още от тях.


След сбъдването на вашата Американската мечта бихте ли споделили причинта да останете и да се развивате в България?

Сбъднал съм мечта, свързана с Америка, но не съм сбъднал Американската мечта. Печелил съм нагаради там, снимах филм, това са две от моите мечти, но като цяло това си е друго. Бях в САЩ за по-дълго време, подготвяйки последния си филм, но осъзнах, че в България много по-лесно мога да осъществя мечтите си. Също така, правейки филми тук аз ги показвам по целия свят, което ми позволява творческа свобода и възможности да работя в чужбина, стига вариантите да са добри. Границите вече са много по-отворени и аз съм на мнение, че човек трябва да е там, където може да изразява себе си и да робати това, което е неговата страст.


За какво мечтаете?

За баланс между личния и професионалния ми живот.


Обичате да пътувате. Коя е следващата дестинация, която ще посетите и защо?

Напоследък основно пътувам представяйки последния си филм по света. В края на този месец ще пътувам за два филмови фестивала в Рим, Италия и остров Иския.


Как реагирате, когато Ви разпознаят и спрат на улицата?

Преди беше по-различно, защото основно ме спираха момичета, които искат да се снимат с мен. Сега и това се случва, но много често ме спират най-различни хора и ми казват колко харесват филмите ми и че уважават работата ми, което според мен е истинския смисъл на всичко, което правя.


Къде се чувствате по-добре – като режисьор, актьор или може би и двете?

Като режисьор – чувствам, че това е моето призвание, защото така най-добре изразявам себе си. Харесвам и актьорската работа и бих играл пак, при подходяща роля, но приоритет е режисурата.


Кой е най-големият Ви учител в живота?

Времето. Ако го разберам правилно, можем да чакаме, да сме търпеливи и да не очакваме да получаваме награди на момента, то рано или късно ще получим това, което искаме. Но е доста по-лесно да се каже, отколкото да се направи.


Бихте ли довършили изречението: „Ники Илиев е .. ?“

... човек, който прави филми.

Интервюто е част от проект в рамките на курс „Вътрешноорганизационни отношения“ на гл. ас. д-р Евелина Христова, пролетен семестър на академичната 2017/2018 година.