Актуално
02.10.2018 17:12 | сподели |
Откриване на изложбата "Деструктивният позитивизъм" на художника Милош Гавазов
Галерия „УниАрт“ в партньорство с Музея за съвременно изкуство под вулкана Булусан, Филипините честват 110 години от рождението на малко известния за българската публика художник, Милош Гавазов с изложбата „Деструктивният позитивизъм“, която представя многото лица на художника чрез селекция произведения, отразяващи дългия и плодотворен творчески път на артиста.
Неговата дългогодишна работа за първи път е представена в цялостното си измерение от медии и формати. Част от темите, които водят Милош Гавазов по пътя през годините са: историята, културата и манталитета на българина, отношението му към изкуството и традицията, и не на последно място, специфичните характеристики на онези места, които посещава и съумява, в някой случаи, да нарече „дом“.
В речта си за официалното откриване на изложбата „Деструктивният позитивизъм“, Павлина Маркова, която е изследовател на изкуството на Милош Гавазов, сподели: „Като един от откривателите на деструктивния позитивизъм за българската сцена на изобразителното изкуство съм щастлива, че Гавазов присъства сред нас с толкова богата колекция. Привлечена от неговия провокативен стил в търсене на истината, картините му ми въздействаха със загадъчността, иронията и дълбоката символика, която ни отвежда към деформирани, неясни образи и детайли, точно както се замъглява съзнанието ни, когато не можем или не искаме да видим разрушителните резултати на позитивизма. И всъщност защо и кога позитивизмът носи разрушения, т.е. как така може да е деструктивен!? Може, когато не се изправяме честно срещу истината, избягваме я, не искаме да я видим, не ни е удобна.“
Енигматичен и във вечно движение, Гавазов оставя дълбок отпечатък върху историята на изкуството. Художникът е сред основателите на „Пост-градуативната школа на Норвежкия Разум“, която оставя трайна следа в езотерично-митологичния кръг на „Големите гърбове“. Авторът полага основите на нео-градивната перспектива, имитирана и до днес от Фридрих Марелинг, Глен Роткок и Зонтаг Фрайер, последователи на деструктивния позитивизъм.
Снимки: Нов български университет